Великата пропаганда е само началото

 

"Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте!"

Иисус Христос

 Лука, 11:52

       Читателю, нека ти разкажа за тъжната съдба, следствие на нашето минало и за хората, които отвориха за първи път очите ни за истината. Мълчанието и неведението е единственото, с което разполагаме, когато се опитаме да потърсим алтернатива на изписаната в учебниците история славянобългарска. 

     Нека ти покажа, читателю, че ти си избран от божественото, затова си отхвърлен от човешкото в този свят.

         Нека те отведа по пътя на непонятния порядък в дълбините на авторското съзнание.

         Нека сам познаеш, че голямата битка се намира в теб самия.

„Първата характеристика на духовният път е смелостта“ — казва Ганди. За страхливците светът е страшен и изпълнен с опасности. Те се стремят към измамната сигурност на един живот без големи предизвикателства и се въоръжават до зъби, за да защитят онова, което смятат, че притежават. По този начин страхливците поставят решетки на собствения си затвор.

Мислите на воина на светлината се простират отвъд хоризонта. Той знае, че ако той самият не направи нищо за този свят, и другите няма да направят.

И тогава воинът влиза в Справедливата битка и помага на останалите, дори и без да е съвсем наясно защо го върши.

Две души

Аз не живея: аз горя. Непримирими

в гърдите ми се борят две души:

душата на ангел и демон. В гърди ми

те пламъци дишат и плам ме суши.

И пламва двоен пламък, дето се докосна

и в каменът аз чуя две сърца…

Навсякъде сявга раздвоя несносна

и чезнещи в пепел враждебни лица.

И подир мене с пепел вятъра навсъде

следите ми засипва: кой ги знай?

Аз сам не живея – горя! – и ще бъде

следата ми пепел из тъмен безкрай.

Пейо Яворов

   Ученият Христо Маджаров е един от най- смелите археолози и блестящи умове на алтернативните знания за миналото на България, който се осмелява да говори открито за богомилството и за умишлената подмяна на историческата ни духовна идентичност.

   Той, самия разказва за безкрайното си любопитство, което прикривал с абсолютно дългогодишно мълчание, докато траело следването му по време на тоталитарния режим в страната. 

    През 1972г. археолози открили златното съкровище във Варненския Хелколитен некропол. Маджаров заминал на посещение и попитал научните ръководители за причината да премълчават това откритие, а те му отговорили, че за фараоните се знаят доста подробности, но за тази цивилизация няма никаква информация. Коментарът към любопитството му бил директен, да си гледал неговата наука и да не се бърка там, където не му е работа. Тогава той разбрал, че наистина има теми, за които не бива да се говори, защото са свързани със знание, способно да разтърси из основи цялата досегашна официална теза относно произхода на българите. 

    В университета държал изпит на тема за богомилите и си позволил да разкрие много премълчавани факти и изводи за учението от заклеймявани до сега писатели, а преподавателят му учуден казал, че по негово време било напълно забранено да се говори за съществуването на личността на Боян Мага и всякаква информация свързана с богомилите била неоткриваема.      След години поканили  главния ни герой в САЩ, където учените имали по- нестандартно отношение към неговите забранени интереси. Там намерил богата колекция от книги за алтернативната история в оригинал, създал книжен център в който ги разпространявал свободно, започнал да държи лекции на теми, свързани с духовността на българите и техния произход, а американската публика приела откритията му като едни реални доказателства и едно обощение на доказателства, потвърждаващи истината, че по нашите земи се е създало най- старото духовно човешко познание в света. 

    Казвали му: "Вие, българите сте от благословената земя! Вие сте чадата апостолски! По вашата земя вървяха първите чада апостолски!". 

     Маджаров чувал и четял отново и отново същото твърдение в различни исторически извори на чуждестранни летописци и историци. Тогава разбрал, неговата цел била да се върне в България и да разпространи свободно забраненото познание, когато се върнал започнал да се рови в скрити за масовата публика източници, забравени от режима и забранени от догмите и науката, но пазени за момента, в който ще бъдат разкрити пред свободомислещият читател. Десетки години отнели на Маджаров да разбере, че никакви инсинуации, наложени по политически причини, не могат да изтрият знанието за родината ни и тогава мълчанието се трансформирало в пълно разобличаване на тайните на богомилството. Той знаел, че това е заговор, срещу който той трябва да изложи абсолютни доказателства, за да бъде убедителен критик на официалната наука. Подреждайки пъзела, осъзнава, че това което се пише в учебниците е абсолютна измама и пропаганда, историята ни е била умишлено подменена. Дори старите ни врагове гърците и римляните, предали в гнева си факти за мощта и славата на нашият древен народ. Български източници били целта му, за да доразвие и допълни темата, тогава в преговори БАН се намесва и казва, че наистина има такава скрита информация, която те могат да предоставят на писателя. Тогава той изписва два впечатляващи тома с факти за миналото ни, за самоличността на нашата национална идентичност и културно богатство.

   Христо Маджаров разказва, че присъствал на срещи с първата дама Людмила Живкова, която с гордост демонстрирала духовното ни израстване, ала критиците коментирали пред него: "Людмила много си позволява!"

  Тя говорела за новата епоха на Водолея, за културно и личностно развитие на индивида, за възмжността да се възползваме от нефтените си заложи, да бъдем конкуренция на Великите сили в икономически план, за успеха от обединяването на нациите в Асамблеята на мира, ала скоро след това се сблъсква с края на своя земен път, а идеите и бързо биват заличени от народното самосъзнание.
   "Братя, Думите на Твореца, които Йаков прие от баща си, веднага заживяха в него и продължиха да работят, и да го възрастяват през целия му живот, така изпълнявайки Божия План, за което и бяха пратени. Също така и Дъхът, който приеха от своя Наставник светите апостоли, закваси постепенно цялото им естество, за да се изпълнят на Петдесетница с Пълнотата на Духа Свети и Неговите Думи. Защото Стълбата, която видя Йаков в съновидението, бе същата Стълба на Ангелското Тържество и Славословие около яслите Витлеемски, към което Тържество пристъпвате и вие в светите събрания на Събора на Тялото Христово.Тази Стълба между световете бе загубена за умовете и земните езици, защото бе скрита за човеците, потънали в морето на словесната бъркотия. Спомнете си, братя, че преди да влезе в благословенията, пророкувани от баща му, Йаков се срещна лице в лице с Ангела на Божието Присъствие и преживя тази промяна на ум и сърце, която съпътства всички, докоснати от Него.Така новороден, той премина същата Река Небесна, в която се потопихме в кръщение и ние, за да се отворят очите ни и видим Богоявлението на Единия, Който е в Три Лица. Бог на праотците ни, който стана и Бог на Йаков, даде и нему новото име, сиреч, Името, в което са Думите, които сътворяват истинското наследство. Небесният Родител го наименува Ис-Ра-Ел, сиреч, с Името, с което се наричаше още от Едем, Източникът на народа на Тракийската Вяра, сиреч - Вечната Канара - Иисус! Защото вчера, днес и навеки, Неговите Люде се покланят с Дух и Истина пред Седящия на Трона, слушат Гласа на Думите Му, и изповядват в един глас:"Очите ми виждат Славния Му Образ, нозете ми следват Неговата Слава, устата ми величае Десницата Му, и всичко мое принадлежи Нему!".
Второ Съборно Послание на Божия Слуга Михаил (Corpus Ecclesiasticum) 
"Тракийски послания" © Тракийска Христова Църква 2005г.

   Авторът разбира и добавя още доказателства в полза на уважаемия господин Христо Маджаров. Още един блестящ триумф на истината и в пълен синхрон с предходните твърдения е книгата на Богомил Райнов, който сам достига чрез своите причинно следствени връзки до същата алтернатива в своята книга "Тайното учение", почерпил окултни знания от Блаватска и Рьорих:

    "Делото на Людмила стана пресечна точка между въжделенията на една необичайна личност, дълбоко предана на благородния си идеал, и напреженията, натрупани в духовния ни живот от онзи период. В прелома, белязал нейния житейски път, намери израз и копнежът на множество дейци на културата за изтръгване от диктата на идеологическите канони, от кодекса на задължителните отговори по всички житейски въпроси, от безпощадната принуда върху всеки творчески или просто човешки порив.Днес, четвърт век по-късно, додето подготвях за печат настоящето ново издание на книжката си, изпитах искрено недоумение пред своята някогашна наивна надежда, че очеркът ми би могъл да види тогава бял свят. Единственото обяснение на тази просто душна надежда бе самоотверженото поведение на Людмила. Тя вече на практика беше доказала, че с политическото си влияние и с упорството си е в състояние да реализира неосъществими до вчера неща. Настъпването на съдбовния момент вероятно най-сетне ще ни разбуди и ще ни накара да се озърнем за помощ. Но помощта може да дойде само от една единствена посока — Йерархията на Светлината. А за да получим помощта, би трябвало навреме да сме осигурили връзката. Живата Етика — казва Учителят — разглежда всички понятия, които са Основи на живота… Огнените закони ще дадат на духа разбиране за Йерархията… Не са нужни всякакви уверения в преданост… не са нужни почитания на Властите-ля там, където няма разбиране на Живата Етика. В Тънкия свят не ще избягаш от преживяванията си. Също както собствената светлина осветява туй, което те заобикаля, така и собствената тъмнина помрачава цялото пространство. По пътя към Огнения свят трябва да се замислим за страшните последствия, ако Живата Етика не бъде приложена в живота. Огненият свят… това не е метафора. Нито пък е някакъв друг свят, различен от нашия, където можем по желание да надзърнем или не. Огненият свят — това е неотменимо предопределеният цикъл, в който влиза нашата планета и който, в зависимост от самите нас, ще се превърне било в трагичен епилог на огнената смърт, било в пролог на нова и светла ера в човешката еволюция."

Великото чувство, читателю, да чуеш мислите си хиляди пъти, но да не смееш да признаеш, че мислиш по този извънземен тип на мислене. Велика е енергията, която се освобождава, когато прочетеш мислите си в книги писани одавна и преработени преди десетки години от българи, които пък са открили безкрай подобни философски изводи, на различни творци. Значи това е пробуждането на душата в основата на учението, следвайки своя собствен път, със свои собствени причинно следствени връзки, със осъзнаването на висшата цел на воините на Светлината. 

Нима ние сме цяла армия неудобни за обществото мечтатели, повикани тук на Земята от онзи, който ме предупреди, че трябва да го оставя, да го пазя в тайна, докато призовава онези, които познавам, но за това още незнам?

 Да, аз съм приела дълбоко окултното и свръхчовешко свое присъствие, все пак пред човеците имам основателна причина - Авторът е Водолей! Тук е момента да преоткрием, че личностните черти на зодията са пряко свързани с предстоящия ни преход. Ако познавате най- малката единица, можете по- адекватно да вникнете  в мрежата на предстоящия духовен път на човешкия дух. 

Епохата на Водолея вероятно ще надгражда личността с термина Етерен човек. Водолеите разполагат със силно развит ум, който с лекота ги пренася отвъд измеренията на непосредствената реалност и търси взаимовръзки, концепции и закони на метафизично ниво. Водолей сякаш вечно живее някъде там утре, вгледан в неща, които още не са се случили. Само отвреме на време може да го уловите тук в настоящето.Мирогледът на Водолей е толкова широк, че трудно се побира в тесногръдието на ежедневните хора. Водолей няма никакви предразсъдъци. Неговото мислене не приема съвети – Водолеят мисли, че вътрешният свят на всеки е нещо лично и не позволява някой да му се меси. Индивидуалността му не търпи неуважение.В епохата на Водолея физическият свят все повече и повече се облагородява. Ако ние искаме да придобием цялостност и синтез, трябва да разбираме, че тези понятия, разбира се, се отнасят също и за физическата действителност. Ако ние се фокусираме само на висшите светове и постоянно се стремим към все по-голямо духовно постижение, отхвърляйки при това по-низшите светове, значи ние сме във властта на лъжливо разбиране. Работата е там, че цялостността обхваща всички нива и ако искаме тази цялостност да бъде прекрасна, трябва да обединим (синтезираме) всички светове, в които действа нашето съзнание. Затова нашата задача е да облагородим всички наши съставни аспекти и частици. Когато е благороден вътрешния ни свят, ще бъде благородна и външността ни.

 Този свят е огледален образ на космоса, а душата ми се скита в лабиринта по пътя към осъвършенстване. Всеки велик закон работи, както горе, така и долу, както отвън, така и отвътре, както на повърхността, така и в дълбините на небитието.

 Божественото е там, където този свят не съществува, а  осъвършенстването се нуждае от проявлението на божественото и в абсолютната земна реалност. 

 Такова обяснение принадлежи на хиляди нива на съзнание, затова не очаквам да разбереш, читателю, моята малка магия, но дълбоко в себе си вече знам, че ти ме разбираш, защото с теб сме братя по оръжие, братя по съдба, братя на Светлината.

Готова съм за битката, защото Новият свят не е само мой или само техен. Той принадлежи на всички нас, свободата е право на всеки един от нас, истината е право на всеки един от нас!

Нека ти кажа, пробудените се познават по Словото, което познават, писмено или устно, съзнателно или несъзнателно, те винаги поставят интерпретация от Скрижалите при всеки свой творчески извод. Истина е, че със свои думи предаваме закона от първоизточника, защото сме различни и все пак сме едно цяло съзнание. Никой от нас не може да го отрече, но знай, че никой няма право и да го потвърди.

А ти, читателю, вярваш ли, че преоткриването на света вътре в индивида, чрез осмисляне на миналото ни е просто "съвпадение"?

"Няма да мине дълго време и този Огън ще дойде. Той ще преобрази света и ще донесе новия морал. От космичното пространство иде една велика вълна. Тя иде с голяма бързина и ще залее целия свят. Всички, които се противят, ще бъдат отнесени от нея на друго място.

Досега светът не е виждал силата на светиите. Сега Архангел Михаил воюва. Силите на Светлината са смели. В тази борба те ще победят. Казано е: „Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Това показва силата на Истината. Силните идат да оправят света. Бог на тях е дал власт.”

   "Когато човекът отново завоюва океана и полети във въздуха с криле като птиците; когато се научи да впряга светкавицата, тогава ще започне времето на войната. Голяма ще бъде битката, равни силите, велика войната между мрака и Светлината. Нация ще се вдигне срещу нация и всички ще използват тъмни сили, за да съсипят Земята. Силни оръжия ще унищожат земния човек, докато половината раси не си отидат. Тогава ще се появят Синовете на Утринта и ще дадат своята тайна на децата на хората: „О, човеци, прекратете тези усилия срещу вашите братя. Само така може да стигнете до Светлината. Прекрати своето неверие, братко, следвай пътя и знай, че си прав." Тогава хората ще престанат със своята война брат срещу брата и баща срещу син. Тогава древният дом на моя народ ще се издигне от своето място под тъмните океански вълни. Тогава ще се разгърне Векът на Светлината с всички хора, търсещи Светлината на целта. Тогава Братята на Светлината ще управляват хората. Прогонен ще бъде мракът на нощта. Да, децата човешки ще се развиват напред и нагоре към голямата цел. Деца на Светлината ще станат. Пламък от пламъка ще бъдат завинаги душите им. А сега върви и събери своите братя, така че да мога да предам мъдростта, която да освети твоя път, когато моето присъствие завърши. Ела в помещението под моя храм. Не яж храна три дни. Там ще ти дам същността на мъдростта, така че със сила да заблестиш сред хората. Там ще ти дам тайните, така че да се издигнеш до Небесата - Бог-човек в Истината, какъвто и по същност ще бъдеш. Тръгвай сега и ме остави, докато призовавам онези, които познаваш, но за това все още не знаеш."

Великият конспиратор Емил Марков (1905-1943)

Личен архив

„В лицето на другаря Емил Марков ние изгубихме един чудесен другар, предан до смърт партиец, първокласен конспиратор. В историята на комунистическото движение у нас образът на Емил ще се нареди в едно от първите места на оная фаланга от героични самоотвержени борци, които съставляват гордостта и силата на нашата партия.” 

„Работническо дело”, №251 от 12 юли 1945 г.

       Няма никаква случайност, че софийските квартали са били кръстени на партийни дейци и видни комунисти. Режимът ясно осъзнава, че пропагандата се прави на много нива, но се започва от най- битовите – табелките по улиците, имената на спирките, думите, които произнасяме често и отекват в съзнанието ни. 

       Емил Марков, известен като „левосектант“, „живя“ над 10-15 години в умовете на хората, след като бе премахнат като име на квартал, булевард, зала, училище в София. Малцина помнят кой е той, но преди време всяка година учениците поднасяли цветя на бюста му и слушали речи за неговия пример. Тези неща остават в съзнанието завинаги за поколението след него. Той бил любящ баща на син и предан съпруг до смъртта си.
      Баща му се казвал Марко Марков Велев, който бил учител в град Берковица. Той оказал силно въздействие при оформяне на характера и светогледа на сина си. За него с уважение разказва генерал лейтенанта от Септемврийското възстание Георги Дамянов. Създавал морални ценности като преподавател, който говорел пред учениците за правда, свобода, справедливост.

         Емил Марков е роден на 5 април 1905 г. в град Берковица. В комсомолската организация в родния си град Емил Марков влиза още като юноша. Левите си убеждения той дължи преди всичко на своя баща, учителя Марко Марков, един от пионерите на социалистическите идеи в Берковица и Берковския край.  И двамата му братя, Веселин и Бойко, и сестра му, и тяхната майка – цялото семейство, в което расте и се развива Емил, е социал- демократическо.
          През 1922 г. той се преселва в столицата. Емил се записва във Втора мъжка гимназия (дн. 22-ро СОУ „Г.С.Раковски”) и веднага се включва и заработва от душа и сърце за делото на младите анти- фашисти.

          През 1923г. участва в Септемврийското въстание. След неговия неуспех е избран за член на Районния комитет на Комсомола в софийския квартал "Лозенец". През този период от живота си Емил Марков се оформя не само като начетен комунист, но и като смел революционер и предан другар. След въстанието Емил Марков разгръща активна дейност във фабриките и училищата в София за укрепване на младежките организации.   
          През 1924 г. му е възложено да организира антимилитаристически групи в гарнизона на V район. Настъпват априлските дни на 1925 г. Фашисткият арест не отминава и младия революционер – той е задържан в Дирекцията на полицията. Емил се решава на рискована стъпка: за да не издаде другарите си, той се хвърля от ІV етаж на Дирекцията. По една случайност остава жив.  
           През 1925 е арестуван и осъден на 12 години затвор. 
           През 1929г. е амнистиран. След четири и половина години затвор е освободен. Отново се хвърля в борбата. На следващата година заминава за Москва, където завършва Международна ленинска школа.
          През 1930 г. е изпратен в СССР да се учи и да се лекува. Завършва Ленинската партийна школа в Москва с отличие и през 1932 г. се завръща в България. Тук поема по трудния, но героичен път на професионален революционер. За прикритие той се занимава с часовникарство, който занаят владее още от ученичеството си. Така изкарва и прехраната на семейството си.
          През 1935-1936 г. Емил Марков е един от партийните функционери, който допринася извънредно много за изживяване на левосектантството в партията и за внедряване на новия Димитровски курс в Софийската партийна организация. 

   Комунистическото партизанско движение в България по време на Втората световна война възниква през втората половина на 1941 г. Политическото ръководство се осъществява от Политбюро на БРП. Ръководи се оперативно от Централната военна комисия на БРП с командир Цвятко Радойнов и членове Христо Михайлов, Боян Българанов, Петър Михайлов, Гочо Грозев, Георги Минчев, Иван Масларов, Димо Дичев. Сътрудници са Антон Иванов, Антон Югов, Петър Богданов, Никола Вапцаров, Антон Попов, Атанас Романов.

След разбойническото нахлуване на хитлеристите в СССР Емил Марков е на своя боеви пост.            На 3 юли 1941г. е интерниран в концлагера Гонда Вода. "Гонда вода" е концентрационен лагер, създаден през януари 1941 година с постановление на Министерския съвет №3 в едноименната местност в Родопите. В концлагер е превърнато бивше детско летовище. В него са „прибрани" дейци на земеделския съюз, от крилото "Пладне", няколко сътрудници на английската легация и гърци, обвинени в шпионаж в полза на Гърция и Англия. 
        През 1941 година в лагера има 25 души. По това време обаче Политбюро на Българската работническа партия поема курс на въоръжена борба. Така скоро в Гонда вода вече има 162 задържани, почти всички комунистически дейци. Сред тях са Владо Тричков и Емил Марков, а по-късно е докаран и Антон Югов. В лагера е задържан и лидерът на БЗНС „Ал. Стамболийски" Никола Петков.
        През есента на същата година с група другари успява да избяга от лагера и след много премеждия пристига нелегално в София. В тези трудни за партията и за народа дни и месеци Емил Марков е привлечен за член на ЦК на БРП. В условията на дълбока нелегалност разгръща организационна работа по изграждането на партийни организации и бойни групи, създава връзки с армията. Той активно сътрудничи на Централната военна комисия. След арестуването на Цвятко Радойнов поема ръководството й. 
         През пролетта на 1943 г. тя се превръща в Главен щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). НОВА се командва от Главния щаб. В първия си състав ГлЩ се състои от:
-командир на щаба - Христо Михайлов (загинал на 8 февруари 1944 г.),
-политически комисар - Емил Марков (заменен след смъртта му на 12 юли 1943 г. от Добри Терпешев),
-членове - Антон Югов, Петър Вранчев, Лев Главинчев и Тодор Тошев.

       Главният щаб на НОВА разработва "Устав на народната дружина". В неговите 17 пункта са обхванати проблемите на изграждането, обучението, снабдяването и тактиката на бойните действия на партизанските чети. Те са военни формирования, бойците на които полагат клетва. В тях основополагащ е принципът на единоначалието. За непосредствена помощ от страна на Главния щаб на НОВА е създадена група от инструктори, които почти постоянно се намират във въстаническите оперативни зони. 

        Емил Марков е натоварен да завежда организационните връзки на Военния център заедно с цялата техническа база. Той ръководи умело и с такт партизанското движение, което все повече се масовизира и добива нови организационни форми.С помощта на военни специалисти-комунисти изработва инструкцията „Общи указания за боева подготовка и ръководство”.

     Емил Марков и Никола Вапцаров са имали отношения по дейността за НОВА, заради сходните си обеждения и ценности. Този факт прави и двамата опасни за държавната власт, тъй като свободата на идеите им граничи с конспиративност и свободолюбие, вярвайки в идеите за общественото равенство и братство. 

     Според академик Димитър Митрев, сам участник в Македонския литературен кръжок, преселили се след войната в Скопие, „македонските емигранти“ в България, които се стремели да бъдат „македонски патриоти“ в „съзнанието и подсъзнанието си таели ненадживени следи от „великобългарски шовинизъм““. В доклада му: „Върху Македония и задълженията на писателите македонци към нея...“, прочетен пред сбирка на кръжока през октомври 1938 г., се анализират задачите на „пишущите македонци“ за утвърждаване на „македонската кауза“. Вапцаров констатира, че съществуват благоприятни условия за „вербуване и насаждане“ на „македонско съзнание“, защото в „Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват“. Последните изречения в доклада са: „Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза...“ Относно възгледите на кръжока по македонския въпрос, активистът Михаил Сматракалев по-късно отбелязва: „… ние тогава така вярвахме на партията, че тя като кажеше, че бялото е черно и ние го възприемахме като черно…“.

         През март 1942 г. след продължителни агентурни действия полицията извършва арести на над 750 комунисти и безпартийни нелегални. Впоследствие около 60 от тях стават подсъдими по делото, станало известно като процес срещу ЦК на БРП. Повдигнати са им обвинения по реда на ЗЗД – за сътрудничество и помагателство на терористична група, финансирана от чужда държава във време на война, и за организиране на дейност, целяща насилствена промяна на установения държавен ред в Царство България, както и за подривна дейност срещу съюзническите немски войски. 

        Никола Вапцаров е арестуван на 4 март и след мъчения в ареста признава за нелегалната си дейност. При последвалия обиск в дома му са открити пистолет, шифровани записки, агитационни материали и други доказателства, уличаващи го в конспиративна дейност. На 6 юли 1942 г. започва процесът. Протоколът от откритото заседание на Софийския военен съд от 6 юли 1942 г. показва, че пред съда Вапцаров се отрича от показанията си, дадени при разследването. На 23 юли той е осъден на смърт и още същата вечер бива разстрелян.

    Правителственото контраразузнаване разкрива част от членовете и сътрудниците на Централната комисия. Военното ръководство временно се поема от Политбюро на БРП. Възложено е на Емил Марков. Формират се нови партизански чети и отряди.

       Емил Попов (участник в българската комунистическа съпротива през Втората световна война) е принуден от Никола Гешев (български полицай от периода между двете световни войни и началник на отделение в Дирекцията на полицията, отговорно за борбата срещу Българска комунистическа партия) да изпраща фалшиви радиограми до Москва. Използвайки таен код, той предупреждава централата, че предаванията са под контрола на полицията. След хитра измама Емил Попов успява да се измъкне от ръцете на Гешев. Емил Марков му помага да се скрие, но агентите на полицията откриват следите му. 

             На 12 юли 1943 г. фатална случайност помага на фашистката полиция да узнае нелегалната му квартира на ул. „Деян Белишки” №35 в квартал Тухлени фабрики (дн. Гоце Делчев). Емил открива огън с пистолет, влиза в бой с групата полицейски агенти и геройски загива в ожесточената престрелка. Емил Марков е убит с шест коршума от полицията, а Емил Попов е отново арестуван. След разпитите и съдебния процес, конспирацията е напълно разкрита. 

     Роднини на семейството споделят, че останките на дейците от партизанско движение са били погребани първоначално на Централните Софийски гробища. 

    След подмяната към комунистически режим в България се изгражда паметник, наречен "Братската могила" в София, в чест на загинали антифашисти. Паметникът е изграден в столичния Парк на свободата (Борисова градина). 
        Открит е на 2 юни 1956 г. - денят на героичната смърт на великия син на българския народ Христо Ботев. Централната част на паметника представлява 41-метров обелиск. Пред обелиска се извисява бронзова скулптура - партизанин и партизанка. От двете страни са поставени два бронзови венци. На преден план, от двете страни на обелиска, са поставени скулпторни композиции. Дясната представлява майка, която изпраща своя син-партизанин на фронта. Лявата група - работник, селянка и интелигент, символизира единството на българския народ в борбата за изграждане на социализма в нашата страна. Откъм източната страна е отвора за костницата, закрита с гранитна плоча и бронзов венец.

  Там са положени костите на 17 видни дейци на Българската комунистическа партия и Работническия младежки съюз, живели и работили в София, които са загинали в борбата против фашизма и авторитарния режим в България.

     Това са: Емил Марков, Антон Иванов, Йорданка Николова-Чанкова, Владо Тричков, Владо Георгиев, Цвятко Радойнов, Начо Иванов, Аврам Стоянов, Александър Димитров, Адалберт Антонов, Лиляна Димитрова, Свилен Русев, Мария Петлякова, Гиньо Георгиев, Лев Желязков, Любчо Баръмов, Емил Шекерджийски. 
     След началото на демократичните промени е имало идея монумента да бъде демонтиран, но се разрушава само алеята водеща към паметника.
     Все още досието на Емил Марков се съхранява, под печата "Строго секретно" и чака да разкрие невероятните открития за живота на този мъж, потънал в безндата на миналото на България.

"Родът е във всичко;

 Всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; 

Родът се проявява на всички нива."

Кибалион 

    Този мъж имал съпруга и дете. Детето му жиляво дълги години в Москва. То познавало Емил Марков като почтен и изключително интелигентен човек. Съпругата му пазела дълги години спомените за мъжа на живота си. В писма и картички, изпращани от съпруга и. Детето му израстнало в условията на режима. Неговият син поел по пътя на дипломацията и поддържал външно- икономическите отношения на Народна Република България с Близкия Изток и Унгария., придружаван от своята съпруга, която била дъщеря на велик български военен летец, герой от първата световна война. Те имали един син, който носи името на своя дядо - Емил Марков. Завета на този род бил предаден от внука на Емил Марков, който разказал на своята дъщеря. Тя е авторът на "Великата деветка" и носи титлата на конспиратор с гордост и разбиране. Не веднъж, през деведесетте години е наричана комунистка, заради противоречивите сведения за своя пра- дядо, затова разкрива в дълбочина неговия образ, като ще спести фрагменти от истината и за себе си. Днес, когато се вози в автобуса по булевард "Цариградско шосе", тя гледа обелиска с тъга и едновременно възхищение. Винаги, щом минава през Братската могила, разказва на околните, за местоположението на своя дядо, след което размишлява над съдбата му в минута мълчание.

Поклон пред паметта на един истински войн на Светлината!

С дълбоко уважение, 
пред твоя идеал и наш завет!