Великият конспиратор Емил Марков (1905-1943)

Личен архив

„В лицето на другаря Емил Марков ние изгубихме един чудесен другар, предан до смърт партиец, първокласен конспиратор. В историята на комунистическото движение у нас образът на Емил ще се нареди в едно от първите места на оная фаланга от героични самоотвержени борци, които съставляват гордостта и силата на нашата партия.” 

„Работническо дело”, №251 от 12 юли 1945 г.

       Няма никаква случайност, че софийските квартали са били кръстени на партийни дейци и видни комунисти. Режимът ясно осъзнава, че пропагандата се прави на много нива, но се започва от най- битовите – табелките по улиците, имената на спирките, думите, които произнасяме често и отекват в съзнанието ни. 

       Емил Марков, известен като „левосектант“, „живя“ над 10-15 години в умовете на хората, след като бе премахнат като име на квартал, булевард, зала, училище в София. Малцина помнят кой е той, но преди време всяка година учениците поднасяли цветя на бюста му и слушали речи за неговия пример. Тези неща остават в съзнанието завинаги за поколението след него. Той бил любящ баща на син и предан съпруг до смъртта си.
      Баща му се казвал Марко Марков Велев, който бил учител в град Берковица. Той оказал силно въздействие при оформяне на характера и светогледа на сина си. За него с уважение разказва генерал лейтенанта от Септемврийското възстание Георги Дамянов. Създавал морални ценности като преподавател, който говорел пред учениците за правда, свобода, справедливост.

         Емил Марков е роден на 5 април 1905 г. в град Берковица. В комсомолската организация в родния си град Емил Марков влиза още като юноша. Левите си убеждения той дължи преди всичко на своя баща, учителя Марко Марков, един от пионерите на социалистическите идеи в Берковица и Берковския край.  И двамата му братя, Веселин и Бойко, и сестра му, и тяхната майка – цялото семейство, в което расте и се развива Емил, е социал- демократическо.
          През 1922 г. той се преселва в столицата. Емил се записва във Втора мъжка гимназия (дн. 22-ро СОУ „Г.С.Раковски”) и веднага се включва и заработва от душа и сърце за делото на младите анти- фашисти.

          През 1923г. участва в Септемврийското въстание. След неговия неуспех е избран за член на Районния комитет на Комсомола в софийския квартал "Лозенец". През този период от живота си Емил Марков се оформя не само като начетен комунист, но и като смел революционер и предан другар. След въстанието Емил Марков разгръща активна дейност във фабриките и училищата в София за укрепване на младежките организации.   
          През 1924 г. му е възложено да организира антимилитаристически групи в гарнизона на V район. Настъпват априлските дни на 1925 г. Фашисткият арест не отминава и младия революционер – той е задържан в Дирекцията на полицията. Емил се решава на рискована стъпка: за да не издаде другарите си, той се хвърля от ІV етаж на Дирекцията. По една случайност остава жив.  
           През 1925 е арестуван и осъден на 12 години затвор. 
           През 1929г. е амнистиран. След четири и половина години затвор е освободен. Отново се хвърля в борбата. На следващата година заминава за Москва, където завършва Международна ленинска школа.
          През 1930 г. е изпратен в СССР да се учи и да се лекува. Завършва Ленинската партийна школа в Москва с отличие и през 1932 г. се завръща в България. Тук поема по трудния, но героичен път на професионален революционер. За прикритие той се занимава с часовникарство, който занаят владее още от ученичеството си. Така изкарва и прехраната на семейството си.
          През 1935-1936 г. Емил Марков е един от партийните функционери, който допринася извънредно много за изживяване на левосектантството в партията и за внедряване на новия Димитровски курс в Софийската партийна организация. 

   Комунистическото партизанско движение в България по време на Втората световна война възниква през втората половина на 1941 г. Политическото ръководство се осъществява от Политбюро на БРП. Ръководи се оперативно от Централната военна комисия на БРП с командир Цвятко Радойнов и членове Христо Михайлов, Боян Българанов, Петър Михайлов, Гочо Грозев, Георги Минчев, Иван Масларов, Димо Дичев. Сътрудници са Антон Иванов, Антон Югов, Петър Богданов, Никола Вапцаров, Антон Попов, Атанас Романов.

След разбойническото нахлуване на хитлеристите в СССР Емил Марков е на своя боеви пост.            На 3 юли 1941г. е интерниран в концлагера Гонда Вода. "Гонда вода" е концентрационен лагер, създаден през януари 1941 година с постановление на Министерския съвет №3 в едноименната местност в Родопите. В концлагер е превърнато бивше детско летовище. В него са „прибрани" дейци на земеделския съюз, от крилото "Пладне", няколко сътрудници на английската легация и гърци, обвинени в шпионаж в полза на Гърция и Англия. 
        През 1941 година в лагера има 25 души. По това време обаче Политбюро на Българската работническа партия поема курс на въоръжена борба. Така скоро в Гонда вода вече има 162 задържани, почти всички комунистически дейци. Сред тях са Владо Тричков и Емил Марков, а по-късно е докаран и Антон Югов. В лагера е задържан и лидерът на БЗНС „Ал. Стамболийски" Никола Петков.
        През есента на същата година с група другари успява да избяга от лагера и след много премеждия пристига нелегално в София. В тези трудни за партията и за народа дни и месеци Емил Марков е привлечен за член на ЦК на БРП. В условията на дълбока нелегалност разгръща организационна работа по изграждането на партийни организации и бойни групи, създава връзки с армията. Той активно сътрудничи на Централната военна комисия. След арестуването на Цвятко Радойнов поема ръководството й. 
         През пролетта на 1943 г. тя се превръща в Главен щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). НОВА се командва от Главния щаб. В първия си състав ГлЩ се състои от:
-командир на щаба - Христо Михайлов (загинал на 8 февруари 1944 г.),
-политически комисар - Емил Марков (заменен след смъртта му на 12 юли 1943 г. от Добри Терпешев),
-членове - Антон Югов, Петър Вранчев, Лев Главинчев и Тодор Тошев.

       Главният щаб на НОВА разработва "Устав на народната дружина". В неговите 17 пункта са обхванати проблемите на изграждането, обучението, снабдяването и тактиката на бойните действия на партизанските чети. Те са военни формирования, бойците на които полагат клетва. В тях основополагащ е принципът на единоначалието. За непосредствена помощ от страна на Главния щаб на НОВА е създадена група от инструктори, които почти постоянно се намират във въстаническите оперативни зони. 

        Емил Марков е натоварен да завежда организационните връзки на Военния център заедно с цялата техническа база. Той ръководи умело и с такт партизанското движение, което все повече се масовизира и добива нови организационни форми.С помощта на военни специалисти-комунисти изработва инструкцията „Общи указания за боева подготовка и ръководство”.

     Емил Марков и Никола Вапцаров са имали отношения по дейността за НОВА, заради сходните си обеждения и ценности. Този факт прави и двамата опасни за държавната власт, тъй като свободата на идеите им граничи с конспиративност и свободолюбие, вярвайки в идеите за общественото равенство и братство. 

     Според академик Димитър Митрев, сам участник в Македонския литературен кръжок, преселили се след войната в Скопие, „македонските емигранти“ в България, които се стремели да бъдат „македонски патриоти“ в „съзнанието и подсъзнанието си таели ненадживени следи от „великобългарски шовинизъм““. В доклада му: „Върху Македония и задълженията на писателите македонци към нея...“, прочетен пред сбирка на кръжока през октомври 1938 г., се анализират задачите на „пишущите македонци“ за утвърждаване на „македонската кауза“. Вапцаров констатира, че съществуват благоприятни условия за „вербуване и насаждане“ на „македонско съзнание“, защото в „Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват“. Последните изречения в доклада са: „Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза...“ Относно възгледите на кръжока по македонския въпрос, активистът Михаил Сматракалев по-късно отбелязва: „… ние тогава така вярвахме на партията, че тя като кажеше, че бялото е черно и ние го възприемахме като черно…“.

         През март 1942 г. след продължителни агентурни действия полицията извършва арести на над 750 комунисти и безпартийни нелегални. Впоследствие около 60 от тях стават подсъдими по делото, станало известно като процес срещу ЦК на БРП. Повдигнати са им обвинения по реда на ЗЗД – за сътрудничество и помагателство на терористична група, финансирана от чужда държава във време на война, и за организиране на дейност, целяща насилствена промяна на установения държавен ред в Царство България, както и за подривна дейност срещу съюзническите немски войски. 

        Никола Вапцаров е арестуван на 4 март и след мъчения в ареста признава за нелегалната си дейност. При последвалия обиск в дома му са открити пистолет, шифровани записки, агитационни материали и други доказателства, уличаващи го в конспиративна дейност. На 6 юли 1942 г. започва процесът. Протоколът от откритото заседание на Софийския военен съд от 6 юли 1942 г. показва, че пред съда Вапцаров се отрича от показанията си, дадени при разследването. На 23 юли той е осъден на смърт и още същата вечер бива разстрелян.

    Правителственото контраразузнаване разкрива част от членовете и сътрудниците на Централната комисия. Военното ръководство временно се поема от Политбюро на БРП. Възложено е на Емил Марков. Формират се нови партизански чети и отряди.

       Емил Попов (участник в българската комунистическа съпротива през Втората световна война) е принуден от Никола Гешев (български полицай от периода между двете световни войни и началник на отделение в Дирекцията на полицията, отговорно за борбата срещу Българска комунистическа партия) да изпраща фалшиви радиограми до Москва. Използвайки таен код, той предупреждава централата, че предаванията са под контрола на полицията. След хитра измама Емил Попов успява да се измъкне от ръцете на Гешев. Емил Марков му помага да се скрие, но агентите на полицията откриват следите му. 

             На 12 юли 1943 г. фатална случайност помага на фашистката полиция да узнае нелегалната му квартира на ул. „Деян Белишки” №35 в квартал Тухлени фабрики (дн. Гоце Делчев). Емил открива огън с пистолет, влиза в бой с групата полицейски агенти и геройски загива в ожесточената престрелка. Емил Марков е убит с шест коршума от полицията, а Емил Попов е отново арестуван. След разпитите и съдебния процес, конспирацията е напълно разкрита. 

     Роднини на семейството споделят, че останките на дейците от партизанско движение са били погребани първоначално на Централните Софийски гробища. 

    След подмяната към комунистически режим в България се изгражда паметник, наречен "Братската могила" в София, в чест на загинали антифашисти. Паметникът е изграден в столичния Парк на свободата (Борисова градина). 
        Открит е на 2 юни 1956 г. - денят на героичната смърт на великия син на българския народ Христо Ботев. Централната част на паметника представлява 41-метров обелиск. Пред обелиска се извисява бронзова скулптура - партизанин и партизанка. От двете страни са поставени два бронзови венци. На преден план, от двете страни на обелиска, са поставени скулпторни композиции. Дясната представлява майка, която изпраща своя син-партизанин на фронта. Лявата група - работник, селянка и интелигент, символизира единството на българския народ в борбата за изграждане на социализма в нашата страна. Откъм източната страна е отвора за костницата, закрита с гранитна плоча и бронзов венец.

  Там са положени костите на 17 видни дейци на Българската комунистическа партия и Работническия младежки съюз, живели и работили в София, които са загинали в борбата против фашизма и авторитарния режим в България.

     Това са: Емил Марков, Антон Иванов, Йорданка Николова-Чанкова, Владо Тричков, Владо Георгиев, Цвятко Радойнов, Начо Иванов, Аврам Стоянов, Александър Димитров, Адалберт Антонов, Лиляна Димитрова, Свилен Русев, Мария Петлякова, Гиньо Георгиев, Лев Желязков, Любчо Баръмов, Емил Шекерджийски. 
     След началото на демократичните промени е имало идея монумента да бъде демонтиран, но се разрушава само алеята водеща към паметника.
     Все още досието на Емил Марков се съхранява, под печата "Строго секретно" и чака да разкрие невероятните открития за живота на този мъж, потънал в безндата на миналото на България.

"Родът е във всичко;

 Всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; 

Родът се проявява на всички нива."

Кибалион 

    Този мъж имал съпруга и дете. Детето му жиляво дълги години в Москва. То познавало Емил Марков като почтен и изключително интелигентен човек. Съпругата му пазела дълги години спомените за мъжа на живота си. В писма и картички, изпращани от съпруга и. Детето му израстнало в условията на режима. Неговият син поел по пътя на дипломацията и поддържал външно- икономическите отношения на Народна Република България с Близкия Изток и Унгария., придружаван от своята съпруга, която била дъщеря на велик български военен летец, герой от първата световна война. Те имали един син, който носи името на своя дядо - Емил Марков. Завета на този род бил предаден от внука на Емил Марков, който разказал на своята дъщеря. Тя е авторът на "Великата деветка" и носи титлата на конспиратор с гордост и разбиране. Не веднъж, през деведесетте години е наричана комунистка, заради противоречивите сведения за своя пра- дядо, затова разкрива в дълбочина неговия образ, като ще спести фрагменти от истината и за себе си. Днес, когато се вози в автобуса по булевард "Цариградско шосе", тя гледа обелиска с тъга и едновременно възхищение. Винаги, щом минава през Братската могила, разказва на околните, за местоположението на своя дядо, след което размишлява над съдбата му в минута мълчание.

Поклон пред паметта на един истински войн на Светлината!

С дълбоко уважение, 
пред твоя идеал и наш завет!