Великата пирамида

ВЕЛИКАТА ПИРАМИДА

     Където и да ни отведе човешката еволюция, не можем да отречем, че Великите пирамиди в Гиза са най- невероятното човешко творение на Земята. Днес, с нашите технологични знания в сферата на строителството, подобна структура остава загадка за учените. Древните строители са изграждат този величествен монумент с инженерна точност и геометрично- хармонична симетричност. 

СВЕЩЕНА ГЕОМЕТРИЯ

Това колосално чудо на света е изградено, не на равна площадка, а на масивен природен хълм с височина 9 метра, който заема 70% от основата на пирамидата. Платото Гиза се намира в центъра на Земята, където пирамидата на Хеопс отбелязва с точност планетарния север, по прецизно и от компас. Изчисления показват, че параметрите на трите главни пирамиди и други, намиращи се в платото Гиза  с техните височини, ъгли на наклоните, периметър и взаимно разположение са свързани помежду си. Трите пирамиди в древността са се намирали в непосредствена близост до брега на реката Нил.

Може ли да се окаже умишлен изборът на позиция на трите колосални структури върху платото Гиза, спрямо Сфинкса и разположението на Нил, погледнати от космоса. Трите пирамиди в Гиза се разполагат в правоъгълник, формиран от фигурата vesica piscis, която се образува, когато центровете на два кръга с равни радиуси са разположени един в друг. 

Пирамидите в Гиза съдържат огромно количество информация за строежа на Вселената, Слънчевата система и човека, кодирани в геометричната ѝ форма, във формата на октаедър, чиято половина тя представлява.

Ако през пирамидата се прокарат две перпендикулярни плоскости, преминаващи през центъра, се получават два двойни златни триъгълника, чието пресичане дава кръст в квадрат – един от основните езотерични символи на Древен Египет.  Изчисленията на учените показват, че всичко, свързано с разположението на трите главни пирамиди в Гиза, не е случайно: всичките им параметри са свързани помежду си и са избрани съзнателно. Директорът на обсерваторията в Бурж, Франция – абат Море, открил още по-удивителни неща.

Според изследвания от последните години размерите, теглото и взаимните разстояния между трите пирамиди и Сфинкса отразяват аналогични пропорции между Слънцето, Венера, Земята и Марс. А задълбоченият анализ показва, че на създателите на пирамидите е било известно понятието за „златното сечение”. За основна константа в архитектурата, живописта и науката се смята Златното сечение, а именно такова се явяват пропорциите на Великата пирамида в Гиза.

Конструкцията на Великата пирамида се основава на интересни математически пропорции, които днес се смятат от науката за чисто съвпадение. Архитектите на пирамидите може да са въплътили в камъните основополагащите принципи на Сакралната геометрия (Ако се умножи височината на Голямата пирамида с 1 милиард, се получава разстоянието от Земята до Слънцето. Същото се отнася и за числото „пи”, което според абат Море може да се получи, като се съберат четирите страни на основата на Голямата пирамида и полученият резултат се раздели на удвоената й височина. Периметърът на основата на Хеопсовата пирамида, делен на двойната височина, дава числото Пи; Периметърът на основата е равен на дължината на окръжността, чийто радиус е равен на височината на пирамидата; Сборът на четирите страни на пирамидата е равна на половин минута от ширината на екватора. Един градус от ширината на екватора покрива в метри и се разделя на дъгова минута, която е двойно повече от периметъра на пирамидата; Ако се умножи първоначалната височина на Великата пирамида по един милион, се получава най-малкото разстояние от Земята до Слънцето (перихелий); Съотношението на първоначалната височина на Великата пирамида към нейната основа крие свойствата на числата Пи и Фи; Площта на всяка от границите на пирамидата е равна на квадрата на нейната височина; Дължината на границите на пирамидата, делена на височината, дава Фи, а дължината във футове съответства на числа от редицата на Фибоначи).

Записите, гравирани върху камъни в древния Египет, убедително показват, че древните са притежавали научни познания по астрономия, дори му придавали божествен характер. Самото изграждане на пирамидите може да е демонстрация на техния замисъл по отношение на науката астрономия, като основа за изграждане на тяхната теологична доктрина. Освен това те не са били невежи и в областта на химията и физиката, защото фрагменти от древните съчинения „Тримата посветени” показват, че са познавали химическите свойства на веществата и физичните закони, на които са подчинени. Всъщност древните теории в сферата на физиката постепенно се потвърждават от последните открития на съвременната наука, особено онези, свързани със състава на материята. Не трябва също така трябва да се предполага, че не са били запознати с така наречените съвременни открития в психологията - напротив, египтяните били твърде вещи в науката за психиката, в частност в онези раздели, които съвременните научни школи пренебрегват, но които въпреки всичко са възникнали под името "психическа наука", а това обърква днешните психолози и ги кара с нежелание да признават, че "в края на краищата в това може би има нещо". Истината е, че под материалната химия, астрономия и психология, древните притежавали познание за трансценденталната астрономия, наречена астрология; за трансценденталната химия, наречена алхимия; за трансценденталната психология, наречена мистична психология. Те притежавали Вътрешното знание, както и Външното знание, докато съвременните учени разполагат единствено с последното.

            ТЕХНОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Във Великата пирамида са открити въздушни шахти, които имат своето предопределено място в координатната звездна система. Всяка една от шахтите съвпада със съзвездията, които осветявали земното небе във време преди повече от десет хиляди години. През 1993г. роботът Upuaut 2 открива малка врата в южната шахта на Великата пирамида, зад която по-късно е открито празно пространство и още една врата. През 2010 г. модернизирания робот Djedi прави снимки зад първата врата, на които се виждат медни дръжки и рисунки с червена охра. Освен това, въпреки че никой не е влизал в шахтата в продължение на 9 години, по стените и тавана ве появяват нови драскотини. До тайната камера, където е бил роботът, се стига с помощта на 63-метров тесен тунел, който тръгва от камерата на кралицата и се изкачва нагоре. Apxeoлoгичният poбoт e дocтигнaл дo тaйнa ĸaмepa, нa пoдa нa ĸoятo имa миcтepиoзни cимвoли, ĸoитo ĸъм мoмeнтa нe мoгaт дa бъдaт идeнтифициpaни oт yчeнитe. Ocвeн миcтepиoзни cимвoли пo пoдa, в нoвooтĸpитaтa тaйнa ĸaмepa имa и cтpaнни мeтaлни щифтoвe, ĸoитo ca вгpaдeни в eдин oт блoĸиpaщитe ĸaмeнни блoĸoвe.

       През 1907 г. американският археолог Луис П. МакКарти казва, че е убеден в съществуването на поне три неоткрити камери в Голямата пирамида. Съгласно неговите проучвания те се намират на 75., 100. и 120. каменно ниво.

       През 2016г. две нови, неизвестни досега стаи, са били открити в стените на Хеопсовата пирамида. Откритието е било направено в рамките на проекта ”Сканирай пирамидите”, обединил усилията на много университети и научни институции, които се опитват да разкрият тайните структури на египетските пирамиди, като използват модерни скенери и техники за 3D моделиране. Резултатите, които са получени чрез метод, известен като “мюография”, са разкрили две мистериозни нови ниши в Хеопсовата пирамида, една от североизточната страна и една под наклонения й коридор. Още не се знае какво има в тези помещения, но теоретично съществува възможността те да са скрити камери, които са останали неоткрити в продължение на хиляди години. 

     През 2018г. учени правят термални изображения на Великата пирамида. Екип от архитекти и учени от Египет, Франция, Канада и Япония използва инфрачервена термография за изследване на пирамидите при изгрева на слънцето, докато то затопля варовика от външната страна, както и при залез, когато той се охлажда. Вниманието е насочено към топлинните свойства на водата под съоръжението, за да се докаже истинската причина за построяването на целия комплекс.

Учените отбелязват, че ако даден обект е изграден от блокове от един и същ материал и има еднаква излъчвателна способност, не се засичат значителни температурни разлики. Обратно, ако съществуват разнородности в структурата, каквито могат да са кухини или различен материал, се наблюдават температурни разлики, тъй като някои части се нагряват и охлаждат по-бързо. В Хеопсовата пирамида са открити поразяващи разлики. Температурата на два камъка от варовик обикновено се различава с между 0.1 до 0.5 градуса по Целзий. В приземната част на Хеопсовата пирамида обаче екипът е открил разлика от 6 градуса. Аномалиите в термалните измервания могат да се обяснят с наличие на кухини, вътрешни въздушни потоци или различни строителни материали.

           ЛЪЖЕНАУКАТА      ЕГИПТОЛОГИЯ

 Според Уикипедия, глобален енциклопедичен източник:

 „Пирамидите в Гиза са група древноегипетски пирамидални гробници, разположени на платото Гиза в Египет, на западния бряг на река Нил.    Хеопсовата пирамида, наричана още Пирамидата на Хуфу, е най-старата и най-голямата от пирамидите в Гиза. Въпреки че не са намерени никакви останки на фараон в нея, археолозите и египтолозите предполагат, че това е гробницата на втория фараон от Четвърта династия Хуфу (познат с гръцкото си име Хеопс), управлявал Древен Египет около 2589-2566 година пр.н.е. Съоръжението е строено в продължение на 10-20 години и се предполага, че е завършено около 2560 година пр.н.е. Пирамидата на Хефрен е втората по големина пирамида в Гиза – тя е по-малка от Хеопсовата пирамида, но по-голяма от тази на Микерин. Тя е гробницата на фараона Хефрен, управлявал около 2558-2532 година пр.н.е. Той е владател от Четвърта династия, син на Хеопс и баща на Микерин. Пирамидата е построена по време на неговото управление, а също така са извършени строителни работи по Сфинкса. Има предположение, че именно неговото лице е изваяно на сфинкса. Пирамидата на Микерин е по-скромна в сравнение с другите две големи пирамиди в Гиза. Гробницата е на фараона от Четвърта династия Микерин (Менкаура), син на Хефрен и внук на Хеопс, който управлява около 2530-2510 година пр.н.е. Пирамидата на Микерин е изградена от варовик и гранит. Долните 16 реда са гранит и очевидно незавършени, докато горните редове са от варовик. Вътрешността ѝ също се отличава с неединност и липсата на общ план.”

     Твърдението, което е официално прието сред египтолозите е историята за фараоните Хеопс, Менкаура и Хефрен и техните лични гробници. Учените от същия изследователски колектив твърдят също, че за тази цел са използвани роби, но тази теория е напълно опровергана в наши дни. По никакъв начин авторът не желае да успори личностите на тези фараони на древността с тяхната строителна дейност на площадката на платото Гиза, но пирамидите в Гиза и Сфинкса не са гробници. Тази теория няма никакъв логичен смисъл,  защото са намерени значителни доказателства от реставрационна строителна дейност с материали, използвани върху тялото на Сфинкса от периода на Старото царство, който се простира от около 2686 до 2181 година пр.н.е. 

    Според учебната литература завистливият фараон  е заръчал величествената постройка, за да живее името му вечно, което пък противоречи на фактите по стените на пирамидата.

      Нека читателя си припомни, че дори еретикът Ехнатон е бил погребан, с погребалнен текст, било то проклятие за вечни времена. Без текстове, душата не намира покой в отвъдния свят. Без насоки от „Книга на мъртвите” по стените, фараонът би изгубил пътя към Вечността  душата му не ще почива в мир. 

Древните египтяни, още в преддинастичната епоха вярват в божественото пътуване към отвъдното. Без необходимите пътеводни погребални текстове, без погребален олтар и без име един древен египтянин би бил обречен на вечен мрак. Такъв ритуал, предназначен за син на Бога Слънце не е типичен за цялата история на Древен Египет.

Не е ли странно, противоречието с писмено документираните погребални традиции на древните египтяни и безпочвената съвременна теория на египтолозите, ако бе вярно, къде в тази гробница са свещените заклинания за пътя към Ам Дуат във Великата пирамида?

Това е рамката на небивалицата, която ме смущава от самото начало, а след това и факта, че за историците всяко доказателство в различна от официалната, насока е чисто съвпадение, ала смятам, че съвпаденията стават твърде много...

Има изключително дълбока пропаст между определението за свойствата на обекта с твърдението, че това са просто нечии гробници. Това е едно от най- неразумните човешки предложения, застинали под сянката на съвременната археологична общност.

Официалната версия за произхода и предназначението на трите колосални съоражения се базира на намерен графит по една от стените на Хеопсовата пирамида през 1837г., наречен „картушът на Хуфу“ от британския археолог Ричард Вайс, който си пробил път до надписа с помощта на динамит. След това идентифицирал текста като доказателство, че фараонът Хуфу е построил пирамидата за своя гробница. Науката твърди, че монументът е изграден, с цел обещание за вечен живот на фараона след смъртта му.

Един графит върху стена на таванската ниша доказва произхода на Великата пирамида?

Алтернативният археолог  Зекария Сичин обвинява Вайс в книгата си „Стълба към небето” в „извършване на фалшификация, заради решителността му да се сдобие с важна находка, тъй като времето и парите изтичали”.  Мнозина историци твърдят, че пирамидите са построени в чест на цар Сурид, живял преди Потопа. Старите местни историци предполагали, че Сурид бил Хермес или Енох. Стари хроники, поддържащи теорията на Сичин векове, преди откритието на нишата, в която се намирал картуша, по време на проникването в пирамидата, не се споменават от Вайс, както и от всички археолози след него.

През 2013г. двама германски учени заснемат филм, в който отричат теорията на Вайс, опитвайки се да докажат, че картушът е фалшификат от XIX век. Те взели образци от стената в близост до надписа нелегално и ги транспортират в Германия за тестове. Разразил се скандал, след който немското правителство арестувало „археолозите“ и върнало образците в Египет. Резултатите остават тайна, дълбоко пазена от египетското министерство на антиките. Египетските охранители, които били на пост по това време са в затвора. Всъщност, нито един от изследователите  не бил археолог. Те били привърженици на теория, според която пирамидите са много по-стари, отколкото е прието да се смята, и били построени като „електроцентрали“ от жителите на Атлантида. Те си платили съответната държавна такса, която им позволява да резервират пирамидата за два часа, в които могат да останат вътре сами.

Днес историята трудно може да бъде автентично преоткрита отново, но остава интересен въпросът, какви ли са били резултатите на немските лаборатории и защо се пазят в тайна от египетското правителство?

      Авторът на "Великата деветка" не е физик, химик, психолог или математик, но знае, че съзнанието поема информацията за външната среда, след което егото създава алтернатива на мисленето вътре в нас, за да ни диференцира от останалите. Ако пренебрегнем собствените си предразсъдъци, осъзнаваме че недоказаните твърдения винаги е плод на интереса на чуждото его. Когато става въпрос за тази величествена загадка е небходимо да разкрием всички гледни точки на информационните източници, след което да стимулираме подсъзнанието си, което се грижи причинно- следствените връзки да се избистрят в една по- обективна истина на страничен наблюдател.

Една мъдра мисъл гласи, че няма по- висша цел от истината, а висшата цел на индивида го доближава до съвършенството.

    Авторското его се обижда от жестокото подценяване от страна на академичната общност, спрямо способността на хората да мислят различно. Нека подложим тяхното мнение под съмнение, като разкрием всички гледни точки и зададем някои неудобни въпроси!

Сфинксът и пирамидите съществуват хиляди години, но в древността са се реставрирали преди да бъдат построени, според официалната датировка?

 Голямата пирамида е построена по времето на Хеопс, според официалната литература, през IV династия - 2200-2650 г. пр. н. е. Някои учени обаче твърдят, че това е станало през 2770 г. пр. н. е. За други годината е 2900. През 1986 г. проби от хоросан, използван за облицовъчните блокове на Голямата пирамида, били изследвани с най-модерна техника в Цюрих и Далас, САЩ. В Далас стигнали до заключение, че хоросанът трябва да се датира от 3809 г. пр. н. е., а в Цюрих - 2869 г. пр. н. е.Тези дати илюстрират не само разминаване с около 1000 години. Те се различават толкова от официалната датировка, че най-малкото поставят под съмнение строителството на пирамидата от Хеопс. Има много версии, естествено, включително и най- вероятната: никой не знае точната дата.

 Стари записки разкриват ремонтни действия по комплекса. Твърди се, че Хеопс е заварил Сфинкса погребан до шия от златните пясъци. Той нарежда на строителите  да реконструират образа на монумента и да върнат каменните постройки отново към Живота.

Древните египтяни от времето на Хеопс имали строителските качества да реставрират постройките. Те знаели кои са истинските строители и причината за строежа. Тези последни доказателства потъват в забрава по- късно, след изгарянето на Александрийската библиотека.

Самият Хеопс, в действителност може да е погребан на територията на платото Гиза, може би дори някъде под Великата пирамида. Той бил достоен за възхищение, защото инвестирал ресурсите на народа в подновяването на паметника.

Но, той не е създателят!

Египтолозите използват оправданието, че датировката може да варира. Важни са доказателствата, че в близост до комплекса са живяли строители от периода на четвърта династия, а и е открит графит в една от стените на камерите над царската гробница в Голямата пирамида. На този надпис е извършен превод „Куфу”, което било Хеопс. В крайна сметка никога не е изследван в детайли този надпис, като датирането му с въглерод или алтернатива на неговото значение.

 Това е теорията на археолозите, която изцяло опровергава науката геология, като едновременно с това напълно игнорира автентичните исторически извори на древността по темата.

                ЗАБРАНЕНАТА ЕГИПТОЛОГИЯ

В началото на 90-те американския геолог и геофизик Робърт Шох разкрива пред света своята теория за ранната възраст на Големия сфинкс в Гиза, който според научните му доказателства, е създаден хилядолетия преди епохата на Древен Египет на фараоните. Той доказва, че тялото на древния монумент е силно изменено от процеси на водна ерозия, независимо от факта, че местоположението му е на границата на пустинята Сахара, където климатичните условия през последните 5000 години са изключително сухи. Проф. Шох успява да докаже, че монумента може да бъде датиран по метода на геологията. Гилдията от Бостънския университет, където е асоцииран професор по Естествознание, подкрепят неговата теория, като мнозина прилагат множество съпътстващи доказателства към теорията, в негова подкрепа през годините. Един от спонсорите на геологическите изследвания е Джон Антъни Уест.   Самоукият египтолог Джон Антъни Уест поставил проблема с водната ерозия на вниманието на геолога д-р Робърт Шох. Те отишли в Египет и започнали интензивноизследване на място. След като щателно изучил Сфинкса от първа ръка, геологът споделил първоначалното заключение на Уест и те обявили техните открития. Проф. Шох успява да докаже, че историята на човечеството е значително по-стара, отколкото е възприето, представено в неговото научно изследване „Забравена цивилизация. Ролята на слънчеви избухвания в нашето минало и бъдеще“. Там се посочва астрономическата причина за смъртта на по- ранните и примитивни човешки цивилизации, като също привежда научни и археологически доказателства, подкрепящи тези заключения.Египтяните нямат оригинални писмени сведения, описващи приложението на пирамидите като гробници, ала това е официалната теза на науката?Съществува интересна теория, която за първи път е предложена от Робърт Бовал и е пряко продължение на теорията на Робърт Шок и Антъни Уест. Тя се основава на твърдението, че конфигурацията на обектите, които фактически се намират в центъра на земното кълбо отбелязват астрономическа епоха, наричана от древните египтяни „Зеп тепи” или Златен век, през времето в което се състояла прецесията  на съзвездие Лъв, тогава в съседство се намирало съзвездието Орион, а Нил се позиционирал на точното място на Млечния път преди 11 500 г.пр.н.е. Земната ос прецесира, когато се върти под наклон около оста на еклиптиката в посока, обратна на посоката на движение на Земята около Слънцето. При компютърна симулация се вижда как по време на прецесията в тази древна епоха, Слънцето изгрява от върха на Голямата пирамида и залязва в долния и ъгъл. В развиването на тази нова теория се включва и журналистът Греъм Хенкок. В тази насока е направил повече от който и да било друг писател, за да даде живот на една от големите идеи на съвременната епоха - вероятността в праисторията да се крие изчезнала стара развита цивилизация, за която археолозите дори не подозират. По пътя на своите изследвания, той открива умишленото прикриване на важни доказателства за генесиза на човека от неговата поява, преди хилядолетия. Хенкок смята, че Великите пирамиди в Гиза и Сфинкса отбелязват дата от календара, която бележи края на една епоха, когато възникват колосални катаклизми по тероторията на цялото земно кълбо, в следствие на които изчезват старите обитатели на земята, а на нас оставят своите знания, закодирани в монумента, който е един от множество монументи по целия свят. Хенкок и Бовал смятат, че пирамидите са съоръжение, което дава възможност на хората да разберат как работи нашата Вселена. Структурата представлява нейните закони, представени в геометрична форма. Те смятат, че Гиза е своеобразна карта на нашия космос.„Не знаеш ли ти, Асклепий, че тук долу на Земята, Египет е образът на небето и антипод на целия ред на небесните тела? Все пак трябва да знаеш, че ще дойде време, когато ще изглежда, че египтяните напразно са почитали така благочестиво боговете, че всички техни призиви са били напразни и са останали нечути, божеството ще напусне Земята и ще се върне на небето, понеже се е отказало от Египет, своето древно седалище, осиротяло откъм религия, лишено от присъствието на боговете... Тогава тази така свята, поради толкова много светилища и храмове, страна ще се осее с гробници и мъртъвци. О, Египет, Египет! От твоята религия ще останат само разкази, на които потомството вече не ще вярва, и изсечени върху камъка слова, разкриващи своето благочестие.“Хермес Трисмегист (по превода на L. Menard, S. 147).

                     ТЕОРИЯ НА КОНСПИРАЦИИТЕ

  Тук се срещат две основни течения на алтернативния им произход.От една страна група от хора приписват строителството на древна раса извънземни, които създават човека, за да робува в мини за добив на злато. Подобно твърдение е продиктувано от описанията за боговете, наречени Анунаки, които са главни герои в епоса „Енума Елиш” на древните шумери. Древните египтяни също били управлявани от богове в миналото, а златото наричали, кожата на боговете. В подкрепа на митовете на двете цивилизации е прякото доказателство, че са познавали науката астрономият, по – добре от нас. Древните разказват за война, която боговете предизвикали, за да унищожат раса гиганти, продукт на неестествени генетични експерименти на боговете. В края на войната боговете оставили своето знание на хората, което се съхранява до времето, когато човекът достигне растежа, необходим за разчитане на техните познания.От друга страна разпространеното твърдение, което обяснява строежа на пирамидалния комплекс, е съществуването на изчезнала древна високо- развита цивлизация, която се самоунищожила с технологичните си открития или била жертва на природен мега катаклизъм, породен от падането на метеорит на повърхността на Земята, който довел до глобалното събитие, наречено „Големия потоп”. Оцелелите от потопа се спасили, построявайки подземни градове, където преживяли глобалните катаклизми. Пирамидите били входа на един от тези градове. Там древните скрили писмената на изчезналата цивилизация, предали своите знания на хората и ги повели като водачи в новия свят след Потопа. Най- големите ентусиасти на тази теория наричат тази цивилизация Атлантида.Аргументите на конспирациите по цял свят може да будят в читателя доза съмнение към истинността на знанията за монумента, предоставени от световната историческа и археологична научна общност.
Ако всички алтернативи в тяхната цялост са плод на въображението на параноични любители на конспирациите, защо тогава се представят официални доказателства в тяхна подкрепа?Тази древна мистерия е като два отделни пъзела, които подреждаме едновременно. Парчетата са смесени, а от нас се изисква да ги подредим изцяло, за да можем да отделим лъжата от истината.Какво ново може да се каже по въпроса с произхода на пирамидите, от гледна точка на истината?Съществува доста голямо количество историческа литература, която опровергава официално приетите догми, относно приложението им на луксозни гробници за фараоните на Древен Египет.
Старото име в Древен Египет, където се намира платото Гиза, се нарича Мемфис. Нашето изследване на монумента трябва да се насочи първо към старите хроники, които се описват от посветените жреци, които разполагали със знанията, свързани с произхода на загадъчната местност. Писмените извори тънат в прахта на миналото, но все още могат да променят хода на бъдещи проучвания по обекта."Книга на мъртвите" говори за времената, в които боговете управлявали народа на Кхем. Дори разкрива архитекта, известен като бога Тот. Под пирамидите се намира и символичният гроб на Озирис, който бил оневинен от самия Тот. Под конструкцията на комплекса има подземни пещери, които събират подземните води  на платото до наши дни. Достъпът до тях е ограничен, но очевидци разказват за колосалните им размери. Архитектите на пирамидите са въплътили в камъните основополагащите принципи на Сакралната геометрия.
„Papyrus Abusir”  говори за някаква важна част от пирамидален комплекс, която в древните текстове е наречена „Ра-Ше“. Професор Щаделман интерпретира понятието напълно неразбрано като „царска територия“ и за подкрепа прибягва към понятието „sche en per a’aa“, което преведено означава „възвишението с енергията на високата къща“. Под това трябва да се разбира някаква форма на енергия, която при всички положения има божествен, а не царски произход. Други надписи обаче я споменават винаги във връзка с „планиране“, „измерване“ и „отваряне“ на „Ше“ и то с описателни имена като „трона на Боговете“, „Ковчега на Боговете“ или „Дойката на Боговете“.Древни погребални текстове споменават за съществуването на подземен свят в околностите на пирамидите в Гиза, наричана в древността Ре-стау, което значи "устата на проходите".Жрецът- историк Манетон пише, че е взел сведенията за прастарата история на Египет от надписите, направени от бог Тот със свещени йероглифи. Тези надписи били изсечени на колони, намиращи се в страната Сириат. След потопа те били преведени и записани в книгите от Агатодемон, син на втория Тот, и скрити в подземията на храмовете.
В много древноегипетски предания постоянно се говори за „тайнствени сили“.
Интересни упътвания за това намираме в „История за Сети“, един от най-прочутите синове на Рамзес II. В папирус Кайро 30646, както и в папирус Кайро 30692 е предадена една история за „забуления шест пъти златен сандък“, в който се намирали свещените книги на Тот:„Споменатата книга лежи по средата на морето в Коптос в сандък от желязо. В сандъка от желязо има сандък от бронз. В сандъка от бронз има един сандък от сандалово дърво. В сандъка от сандалово дърво има един сандък от слонова кост и абанос. В сандъка от слонова кост и абанос има един сандък от сребро. В сандъка от сребро има един сандък от злато. И в него е книгата.  

         От херметическите писания научаваме, че Бог Тот владеел тайните на небето и ги е записал в свещени книги, които както изглежда погребал на Земята в някакво „тайно помещение“, за да ги търсят бъдещите поколения. Тайното скривалище обаче било толкова добре замислено, че само истински достойните били в състояние да го открият. Броят на седем камери се подкрепя от египетската книга „Sjpw“, както и от един надпис за Тот от Гебелен.
     За най-древната прокълната книга се смята Книгата на Тот, написана на 78 златни плочи. Причината за унищожаването и е, че съдържала тайната на могъществото, давала власт над земята, океана и небесните тела. В нея били представени основните положения на наука, наречена "психологическа оптика". Разкривала тайните на общуването, на въздействито върху други хора от разстояние, дори на възкресяването на мъртвите.Съществува версия, че информация от тази книга е достигнала до наши дни с Книгите на Тайния съюз на деветимата неизвестни, създадени по заповед на индийския цар Ашока, съдържали знания от областта на различни науки:⸎ Първата наука е психология на тълпата и въздействие върху масите. Смятана е за най-опасната, тъй като дава контрол над света.⸎ Втората е посветена на нервната система. Описани са различни начини за убиване и съживяване на човек само с едно докосване.
⸎Третата е микро- и макробиология.⸎Четвъртата е химия.⸎ Петата засяга земни и извънземни начини за осъществяване на връзки.⸎ Шестата изучава гравитацията и начините за преодоляването и с помощта на особено психическо състояние на човека.⸎Седмата обхваща знания за светлината.⸎Осмата е посветена на космогонията.⸎ Деветата изучава дълбините на науката социология.
   Едно популярно предание, заимствано от Коптската и Херметическата традиция, твърди че строителят на Пирамидите и бил  като Хермес Трисмегист, величествен заради трите си качества на пророк, цар, и мъдрец.
В един от най-древните египетски трактати от името на богинята Изида се казва, че бог Тот поставил на тайно място „свещени книги“, които съдържат „тайните на Озирис“ и след това до това място може да достигнат само просветени на знанието, „тайната ще остане скрита, докато небето под небето не се родят същества, които са достойни за този дар“.В древната книга „Hermetica“ има един диалог между божеството Хермес Трисмегист (Тот) и неговият ученик Асклепий (Имхотеп), който изглежда че потвърждава този възглед:„Не знаеш ли ти, Асклепий, че Египет е образ на небето и огледало на всеобщия ред на небесната дейност? “В окултните традиции се вярва, че древноегипетския бог Тот е учил атлантите, които според легендата станали най-развитата цивилизация на света преди целия континет да бъде потопен от Големия потоп.
В надписите на пирамидата на фараона Пепи І се отбелязва, че бог Тот е от град, чието наименование и досега не е разшифровано.
В 24 глава на “Книга на мъртвите” и в “Химните на фараона Рамзес ІV се споменава, че бог Тот е роден в някакво загадъчно място “езеро на пламъците”.
В надписите на фараона Усеркаф бог Тот е наречен “чуждестранен владетел”, “бог на двете земи”.
В елинистичния Египет на бога Хермес бил даден като епитет гръцкото име на Тот. Той бил идентифициран и с Енох. Други подобни обединени богове са Серап и Херманубис.
Хермес Трисмегист може също да бъде обяснен като "мъж, който е бил син на Бог". Хермес Трисмегист е синкретизъм на гръцкия бог Хермес и египетския Тот. Като божествен извор на писането, той бил признат с хиляди писания. В древен храм имало тайни зали, съдържащи исторически записи, съхранявани 9000 години. Според Херодот древните египетски жреци са говорили за дългогодишна традиция за създаването на подземни камери от оригиналните строители на древен Мемфис. Тези истории са потвърдени, когато тези големи кухини са открити по време на проучване, проведено в Гиза през 1993 година. Интересното е, че има множество антични автори, които подкрепят текстовете на Херодот, в които пише за подземни проходи, свързващи големите пирамиди.Крантор (300 г. сл. Хр.) твърди, че наборът от подземни стълби в Египет съдържа писмени каменни записи на праисторията, това се подкрепя и от писанията на Херодот.Важно е да се спомене, че Ямблих, известен също като Iamblichus Chalcidensis на латински, или Iamblichus на Апамея, сирийски философ неоплатонист, записал информация за вход през тялото на Сфинкса, който води във вътрешността на Голямата пирамида в Гиза: „Този вход препречен в наши дни от пясък и боклуци, все още може да бъде проследен между предните крака на клекналия колос. Той е бивш затворен с бронзова порта, чиято тайна пролетта може да се използва само от жреците. Той е охраняван от общественото отношение, и един вид религиозен страх поддържа неговата неприкосновеност по-добре от въоръжена охрана. В корема на Сфинкса са били изрязани галерии, водещи до подземната част на Голямата пирамида.”Според арабския писател на име Ибрахим ал- Маркизи и популярно предание, заимствано от стара арабска традиция, Хеопсовата пирамида е  дълго преди Великия потоп от цар на име Сурид Ибн Салук, накратко Сурид. Този цар, според арабите, управлявал преди Потопа.Още доказателства са открити в ръкопис, документиран от арабски писател Алтелисани и съхранен в Британския музей. Altelemsani документира съществуването на обширна квадратна подземна камера, разположена под земята, между Голямата пирамида и река Нил. „… В дните на  Ахмед Бен Тулун една страна влязла в Голямата пирамида през тунела и намерила в страничната камера чаша с чаша с редки цветове и текстура. Тъй като те си тръгваха, те пропуснаха една от партито и след завръщането си да го потърсят, той излезе при тях голи и се смее, казвайки: „Не следвайте и не търсете за мен”, а след това се втурнали обратно в пирамидата. Приятелите му разбраха, че той е омагьосан. След като научи за странните събития под Пирамидата, Ахмед Бен Тулун изрази желание да види стъкления бокал. По време на изследването се напълва с вода и се претегля, след което се изпразва и се претегля отново. Историкът пише, че „е установено, че е с еднакво тегло, когато е празно, както когато е пълно с вода.“Според арабския историк Ал- Масуди, живял през Х век, пирамидите са не само хранилище на всички знания на древните египтяни в областта на астрономията, изкуството и религията, но и съдържат пророчески предсказания. Един от изследователите – Роберт Менсис, изказал през 1865 г. хипотезата, че ако се приеме за основа свещеният дюйм на египтяните и се измери дължината на вътрешните покои на пирамидите, може да се открият хронологичните дати на най-важните събития не само от миналото, но и от бъдещето. Масуди съобщава, че жреците са предупредили владетеля на Египет за предстоящата катастрофа, за това, че цялата Земя ще бъде покрита с вода, а звездите ще напуснат своите пътища и със страшен шум и грохот ще падат на Земята. Катастрофата щяла да бъде толкова мощна, че земята ще може да ражда хляб чак „след дълги години“, пророкували жреците триста години преди космическата катастрофа. Тогава египетският владетел взел решение да построи пирамидите, а във вътрешните стени на подземните помещения да начертае с йероглифи всички сведения и пророчества, които били известни на жреците. Когато пирамидите били построени, във вътрешните им подземни помещения били скрити скъпоценности, сведения за постиженията на науката, предмети на изкуството, мумифицирани тела на жреци в саркофази, оръжие от неръждаема стомана, сведения за лекарства, технологии за изработване на различни материали и изделия от тях и всичко най-ценно от останалите знания, за да се съхрани за тези, които оцелеят в огъня на жестоката космическа катастрофа. Историкът Масуди  прави връзка и с Коптската традиция:
 „Сурид Бен Шалук Бен Сермуни Бен Термидун Бен Сал, един от царете на Египет преди Потопа, построява двете велики пирамиди; и въпреки че са наречени на името на човек на име Шед-дад Бен Ад, те не били построени от Адитите, които не могли да покорят Египет, заради силите, които египтяните притежавали като средство за омагьосване; че причината за построяването на Пирамидите бил следният сън, който навестява Сурид триста години преди Потопа”. „Пазителят на източната пирамида бил идол от петнист гранит, застанал изправен, с оръжие като копие в ръка; змия се увивала около главата му, която се спускала и удушавала всеки наближил, като увивала около врата му, а след това отново се връщала на предишната си позиция върху идола. Когато всичко било завършено, направил Пирамидите да бъдат обитавани от живи духове; и принесъл жертви, за да попречат на натрапването на странници, както и на всички хора, освен тези, които с поведението си били достойни да бъдат допуснати”. След това авторът казва, че според коптския разказ следният пасаж бил надписан на арабски върху Пирамидите:          „Аз, цар Сурид, построих тези Пирамиди и ги завърших за шестдесет и една години. Нека този, който идва след мене и се представя за цар като мен, се опита да ги разруши за шестстотин. Да рушиш е по- лесно, отколкото да градиш. Облякох ги в коприна: нека той се опита да ги покрие с рогозки”.     В папирус, за който се твърди, че е намерен в манастира Абу- Хормис, се казва, че Сурид е  погребан в източната Пирамида, брат му Хокит в западната, а племенникът му Каруарс в по-малката пирамида. (Вайс, „Операции,”).
Сурид, като че ли е описан и в списъка на Мането под името Сорис, като първия цар на четвъртата династия. Този цар обаче се третира от М. Ленорман като не исторически. (Sec List of the Kings of Egypt, “Histoire Ancienne de l’Orient,” tom. ii. p. 430), и се позовава на Куфу (Суфис), плочата при отвора на древната мина в Синай, която английските египтолози приписват на Сори.
Името на този цар се казва също, че е било намерено гробниците до Гиза и в знаците от каменоломната на северната пирамида на Абу-Сеир, която следователно се смята за негова гробница. (Sir J. G. ‘Wilkinson, in Rawlinson’s “Herodotus,” vol. ii. p. 344, 346).Арабският историк Ибн Батута през XIV век също е писал, че пирамидите са построени, за да съхранят по времето на потопа произведенията на изкуството, както и всички постижения на науката и останалите, необходими на хората, знания.Римският историк от четвърти век Амиан Марцелин пише, че надписите, които древните твърдели, че били гравирани върху стените на определени подземни галерии, конструирани във вътрешната част на определени пирамиди, са с цел да се запази древната мъдрост от изгубване в потопа. За това, че под пирамидите съществуват подземни хранилища, през IV век той пише:
„Има там подземни хранилища и глухи зони, построени от тези мъдреци, които предсказали настъпването на потопа.“Египетските жреци разказвали и за съществуването под пирамидите на „резервоар на знанието“ на Солон, един от седемте мъдреци от VII в. пр.н.е. Херодот, също с думите на египетските жреци, съобщава за съществуването на подземни хранилища в хълма под Хеопсовата пирамида.
         „Построяването на този път и подземните помещения в хълма, на който стоят пирамидите, продължило десет години; тези помещения Хеопс изградил на остров за себе си, като гробница, отвеждайки канал от Нил.“За да определим точното време на строителството на пирамидите, нека се върнем към свидетелствата на арабския историк Ибн Абд ал-Хакам, който съобщава, че триста години преди потопа пирамидите е започнал да строи египетският фараон Сорид ибн Солюк, след като сто египетски жреци начело с Аклимок, който направил необходимите изчисления въз основа на наблюденията на звездите. Те му разказали за наближаването на неизбежна космическа катастрофа, чиито последствия ще бъдат ужасни. Той съобщава също, че под пирамидите съществуват тридесет подземни хранилища.В древните шумерски цилиндрични пломби са записани записите на Анунаки и тяхната тайна обител, която е описана като Подземно място, водещо началото си от тунел, входа му е скрит от пясък и от Хувана със зъби на дракон и лице на лъв. Хувана не е в състояние да се движи напред, нито назад", но те се промъкват отзад в своята тайна обител. Древните шумерски текстове дават добро описание на Сфинкса, който е поставен на място, за да пази пирамидите, подземните камери и тунели под Гиза.
Плиний римски историк от първи век, документира, че под могъщия Сфинкс има скрита гробница на владетел на име Хармахис,  която съдържа голямо съкровище. Името е запазено от времето на последователите на Хор.
Историк от четвърти век , Амиан Марцелин,  документира съществуването на проходи, които водят до вътрешността на Голямата пирамида в Гиза, които имат различни подземни сводове. „На стените на някои подземни галерии и коридори са били издълбани надписи, за които настояваха древните, които са били изградени дълбоко в тъмния интериор, за да се запази древната мъдрост от загуба при потопа.“
През 13 век, пише Алфард,  един автор предлага, че пирамидите са построени от пра- адамитска раса – жители на една по-ранна Земя. Отново владетелят  е отъждествяван с името Хермес.
Климент от Александрия получил впечатлението, че египтяните имали 42 тайни писания за Хермес, запазили цялото обучение на египетските жреци.
Зигфрид Моренц в “Египетска религия” предложил: “Референцията за авторството на Тот… е базирана на древна традиция; числото 42 вероятно идва от броя египетски номи и така води понятията за цялостност.” Нео-платоническите писатели взели под внимание “42 съществени текста” на Климент.По други сведения, бог Тот е написал 42 тайни книги, наречени “Душата на Ра”, в които била вложена цялата негова мъдрост и знания. А в древноегипетската повест “Сатни” се споменава, че книгите на Тот са скрити сред морските вълни и за тяхната кражба веднъж било наложено тежко наказание от тайствени сили.Гръцкият учен Плутарх пише още преди 1950 години:
„Чрез символите те разкривали определени картини с мистични идеи, които са скрити и невидими.“В диалога си „Федър“ гръцкият философ и историк Платон (427–347 г. пр.Хр.) моли колегата си Сократ (469–399 г. пр.Хр.) да разкаже един стар мит за египетския Бог Тойт (Тот), съгласно който той освен геометрията изобретил и писмеността. Тойт занася своите открития на царя, някой си Тамус, и настоял, че те трябвало да бъдат дадени на всички египтяни. Цар Тамус преценявал всяка негова дума и бил много подозрителен към новото. Но след това изпълнен с радост Тойт казва за писмеността следното:„Изкуството, о царю, ще направи египтяните по-мъдри и по-паметливи, защото е намерено средството за разума и паметта.“„О, изкусни Тойт, един умее, и то е изкуство, да ражда от светлина; друг да прецени каква вреда и полза то ще донесе на тези, които ще го използват. Затова сега ти, като баща на буквите, от любов казваш обратното на това, което те ще предизвикат. Защото това откритие ще влее заради занемаряването на паметта много повече забрава в учещите души, тъй като в доверието си към писмеността те ще могат да си спомнят само с помощта на чужди знаци, но не обаче вътрешно самите себе си или непосредствено. Ти следователно не си открил средство за паметта, а за спомнянето.“

 ЗАБУЛЕНАТА ИСТИНАНОВИТЕ СЛЕДИНОВАТА ЕГИПТОЛОГИЯ

  В статия, написана през 1972 г., е направено следното изявление:„Никой не трябва да обръща внимание на нелепите претенции по отношение на вътрешността на Голямата пирамида или предполагаемите проходи и неизследвани храмове и зали под пясъка в района на пирамидата, направени от тези, които са свързани с т. Нар. Тайна. култове или мистерийни общества на Египет и Ориента.Тези неща съществуват само в умовете на онези, които се стремят да привлекат търсещите за мистерия, и колкото повече отричаме съществуването на тези неща, толкова повече обществеността е подведена да подозира, че съзнателно се опитваме да скрием онова, което представлява един от велики тайни на Египет. По-добре е да игнорираме всички тези твърдения, отколкото просто да ги отричаме. Всички наши разкопки на територията на Пирамидата не успяха да разкрият никакви подземни коридори или зали, храмове, пещери или нещо подобно, освен един храм, прилежащ на Сфинкса. ”Историческите текстове документират обширните разкопки, направени през 20-ти век, невероятни открития, които се съхраняват далеч от обществото. Определено може да се каже, че има строго определен филтър от информация, която може да се разпространява в света, докато неизвестен обем от открития се крият от публичност, с високо ниво на цензура в действие, насочена към необясними разкрития, явления и феномени, принадлежащи на човечеството.     За първи път в съвременната ни история съществуването на подземния описва в своите мемоари британският консул Хенри Саулт. Той разказва как изследвал подземната система от катакомби в Гиза през 1817г. заедно с италианския изследовател Джовани Кавилия.
     Най- интересното откритие, направено през последните години е подземие, което се намира под каменния път на пирамидата на Хафре. Задълбочени разкопки са проведени от екип, воден от Хавас през 1999 г. , който казва, че е изкопал подземието до самото дъно. Екипът на Захи Хавас, бившия директор на египетския висш съвет по антиките разкрива три различни шахти, състоящи се от три различни нива. Това, което знаем не присъства в предоставената официална версия за монументите.
      Под Великата пирамида, също се спуска шахта, която се спуска с дълбочината на земната повърхност. Този тунел завършва с т.нар. „Голяма галерия“, която се срязва под ъгъл през пирамидата. Галерията има една подземната яма под своята основа, която е достъпна през тесен наклонен проход, който се простира надолу в земята няколкостотин фута. Издълбани от варовиковата скала на платото на Гиза, тесните му размери принуждават посетителите да се придвижат в припряно положение за дължината на тези двеста фута. Проходът повдига въпроси, свързани със строежа на Голямата пирамида, и колко дълго е трябвало да се създаде.Хавас пренебрегва откритието: "Няма какво ново да се открива в Гиза. Ние знаем всичко за платото." - твърди той.Сякаш, става неудобно за науката да обясни, какво общо има подземния древен град, под пирамидите с версията за гробници, построени за десетина години от роби, които притежавали единствено любовта си към фараона, двете си ръце, купчина камъни за дялкане и твърде много свободно време.Историята за първоначалното изследване от страна на египтолози любители се осъществява 16 години по- късно. Преговорите за влизане в скритите шахти от изследователите започват през 2017 г. Първоначално вълната от учени се приема с голяма доза недоверие от страна на египетските власти, които искат да знаят кои са, какво искат и как дори знаят за шахтите. Те твърдят, че никой не е бил там от десетилетия. Първоначално отказват молбата, но се стига до предложение за паричната равностойност на обиколка в шахтата, за която вече лесно се договарят.         Очевидци описват с детайли шахтата. Тази шахта се спуска на дълбочина 9 метра, след което тунелът свършва в центъра на правоъгълна камера, наречена първо ниво. От източната и страна се спуска друга шахта на дълбочина 14 метра, която завършва с просторна зала, в която са разположени 7 погребални камери и 7 саркофага. По специфични са два от тези саркофази, тъй като притежават характеристиките на монолитен строеж от базалт, а размерите им са изключително грамадни. В края на залата има още една шахта, която се спуска 14 метра на долу. Третата зала е наречена Гробницата на Озирис. Представлява квадратна зала. В нейния център е позиционирана плитка яма, в която се намира базалтов саркофаг, а около него са позиционирани четири колони, които към момента се смятат за унищожени. Залата е била силно наводнена до 1999г., след което нивото е спаднало. В изследователския период на мястото е намерена още една шахта, която се спуска на долу, но официалната версия е, че пространството се стеснява 5 метра на долу, след което е пълно с кал и не може да бъде изследвано до край.
Интригуваща следа се крие във факта, че водата в рова около централния „остров”, където се намира саркофагът, изглежда се захранва от естествен източник. За разлика от по-замърсените водни източници по-надолу по платото Гиза, тази вода изглежда дори питейна и се предполага, че се използва от години като източник на вода за местните жители. Ако е така, какъв е източникът на водата? Както Храм отбелязва, скалните стени и подът на камерата изглеждат твърде твърди, за да има случайни течове. Така че влиза ли през изкуствен канал, съзнателно конструиран от древните? Отделно от удивителните логистични предизвикателства, които биха поставили за ранните инженери, това също поражда възможността да има някакъв отвор, разположен под водата в тази стая.    Много хора са запознати с идеята, че може да има камери под лапите на Великия Сфинкс в Египет, основани на пророчеството на Едгар Кейси, както и сеизмични тестове, проведени от геолог Робърт Шох. Докладите за кухини и подземни тунели в платото Гиза сциркулират в продължение на хиляди години, а откриването на няколко от тях е записано в исторческите хроники. Но, ако съществува подземен комплекс или зала със божествени записи, както се подозира от мнозина, досега тя оставаше неуловима, както за археолозите, така и за любителите на конспиративната теория, че съществува мистична зала, в която се съхранява историята на света.
         Едва сега става ясно за шахтата, водеща към „гробницата на Озирис” и се третира от египтолозите като единично явление, което се среща за първи път.
Малцина обаче знаят, че по цялото плато на Гиза има безброй тунели и шахти. Валове водят до тунели, които пътуват от север на юг и от изток на запад, като някои от тях са дълги мили. Те не са скорошни творби, нито пък са изсечени при създаването на династичните египтяни с цел да се правят гробници. Местното население разказва, че някога преди хилядолетия са носили вода под платото от древния Нил. Има и много малки странични канали, които влизат в подземната система. Повечето от тях са заключени и невъзможни за достъп, но други са отворени и водят поне 3 нива под повърхността на платото.
    Тунелите показват екстремни атмосферни влияния и натрупване на повърхности на соли, които най-вероятно са остатъци от вода, които пътуват през тях за дълги периоди от време.          Повечето египтолози, разбира се, се присмиват на идеята, че този лабиринт е бил направен преди времето на фараоните. Тук отново остава приложимо правилото за ерозията при варовика, следствие на дейността на течаща вода, каквато не е имало от хиляди години.



 Читателят очаква следващите редове да бъдат посветени на някаква равносметка, която води до обобщение за истинската цел на Великата пирамида?
Пирамидата се е намирала в древността на брега на реката Нил. Под конструкцията на комплекса има подземни пещери, които събират подземните води  на платото до наши дни. Достъпността до тях е ограничена до наши дни, но очевидци разказват за множеството и разнообразието на размерите им. Самото изграждане на пирамидите е демонстрация на връзката между техния замисъл и усвояването на астрономията. От астрологията се е развила съвременната астрономия; от алхимията е възникнала съвременната химия; от мистичната психология се е развила съвременната психология с различните й школи. Но не трябва да се предполага, че древните са били в неведение относно това, което съвременните научни направления считат, че е тяхно изключително и специално завоевание. Записите, гравирани върху камъни в древния Египет, убедително показват, че древните са притежавали пълно и изчерпателно познание по астрономия. Ако е възможно да се разкрие алтернативно приложение на пирамидите, то това би била силата на водата и нейните свойства на електролит. Вниманието ни се насочва към топлинните свойства на водата под съоръжението, необходимо е да се докаже истинската причина за построяването на целия комплекс. При изпълнение на определени условия, пирамидалните конструкции на теория биха могли да влияят върху атмосферното налягане, регулирайки парниковия ефект, могат да променят вибрациите в магнитното поле, както и да генерират електричен ток.
  Този процес е възможен чрез галванизацията. Галваничният елемент е химичен източник на електроенергия, в които възниква енергийно напрежение и протича електрически ток в резултат на химична реакция. Наречен е на името на откривателя си Луиджи Галвани.Това са химични източници на електричен ток, които протичат чрез първичен или галваничен елемент.  При него тоководещата реакция е необратима и служи за еднократна употреба. Галваничен елемент е електрохимичен механизъм, при който реакцията се извършва при пространствено разделяне на процесите на окисление и на редукция, а преносът на електрони се извършва по метален проводник, в резултат на което протича електричен ток. Галванизацията е лечебен процес с използване на галваничния ток, който е прав, постоянен, не мени посоката си и напрежението, така че електроните /йоните/ се движат с една и съща скорост. Той преминава в чоевшкото тяло предимно през потните и мастните жлези и по-малко в междуклетъчното вещество на епидермиса. Ефектът на този ток се явява благодарение на промени в йонната среда, което от своя страна и води до последващи промени във всички биологични процеси.
     Ако разгледаме пирамидата като галванизатор се оказва, че царската гробница във Великата пирамида зала следва да е прееназначена за съхранение на газ. Подобна теория би била възможна при съществуването на, поне още една зала, която бе констатирана в предходния анализ като откритието на 2017г. Великата пирамида в Гиза не е гробница, а съоръжение,  което може да произвежда енергия чрез метода на променливия ток.

 СВЕТОВНАТА КОНСПИРАЦИЯ 

  ЕТЕР

ПЕТИЯТ ЕЛЕМЕНТ

    Авторът знае, че най- трудното действие за човешкото съзнание е неговата способност да отдели материята от нейното нематериално изражение. Тук липсва най- важното парче от пъзела, коя е връзката между позицията на една скална конструкция спрямо космическата звездна карта, наличието на синтез на енергия, която се образува от свойствата на водата и митологията, основополагаща религията на Древен Египет?   Този липсващ елемент ни е отнет, за да господства дезинформацията над човешката ни зависимост от електричество и природни горива.      „Тъй като истинската теория на електроенергията се основава на понятието„ етер ”, този клон на физиката се пази в тайна„ в интерес на националната сигурност ”, пише авторът Уилям Лайн        "Цялото е ум. Светът е ментален".Философията на закона е синтезирана в следния мисловен подход:      „Умът може да бъде променян от състояние в състояние, от степен в степен, от положение в положение, от полюс в полюс, от вибрация във вибрация.       Истинската Херметична трансмутация представлява Ментално изкуство." Кибалион
   Цялостната концепция на закона представлява усещането за целенасоченост на човешкото възприятие в определена посока на осъзнатост. „Цялата Вселена е изградена от миниатюрни частици, които образуват строежа на по- сложни частици, елементи, съединения и така нататък. Една частица може да  се движи във време и пространство.”   Ефектът на тази практика за ума е създаване на електрически импулси, които влияят върху структурата и естеството на частицата. Целия космос притежава способността да излъчва енергия, поради наличието на етер в пространството. Квинтесенция (ефир) е най-високият слой на въздуха и най- тънката пета стихия в алхимията  или петият елемент. Терминът Ефир се използва  античната и средновековната натурфилософия, физика и алхимия. Поначало терминът „ефир“, се използва в античната гръцка митология със значение „най- високият, най-тънък, прозрачен слой на въздуха, дишан от боговете“. Емпедокъл създава учение за четирите стихийни елемента – вода, земя, огън и въздух.   Аристотел добавя „най-тънката“ пета стихия – ефир, противопоставен на останалите четири. Четирите стихии, които съставят подлунния свят, извършват движение по хоризонтала и вертикала и могат да се преобразуват една в друга. Небесните тела, които се намират в космоса на нивото на Луната и над (надлунния свят), се състоят от „ефир (квинтесенция)“, който е вечен и не се „превръща“ в други стихии.Терминът „квинтесенция“ по-късно придобива и самостоятелно значение.
   Според Парацелз квинтесенцията е най-тънката субстанция въобще. Екстракт от всички елементи. Акаша е санскритското наименование на петия елемент – етера. Но Акаша се използва и като име за изначалното вещество на Сътворението.   Според Острандер и Шрьодер: „…тази космическа банка с данни за всички същности, сбъдвания и събития от всички светове е записана в Етера, невидим, проникващ навсякъде медиум, чрез който kasha или видимата светлина, преминава през пространството като проява на вибрацията“.Тоест Акаша е холографният запис на всяка минута от пространствено-времевия континуум, който е практически вечен.   Древните гърци наричат това „видението на Пан“, китайците – голямото Дао, индусите – „Атман-съзнание“. Вдъхващите страхопочитание, ужасни, сюблимни фигури на „Бог“, „Богиня“ и „Демон“, които се появяват на първоначалните етапи на това Пробуждане, са „архетипите на колективното безсъзнателно“ на Юнг и се признават от примитивните народи като „победители от съня“, от вещиците – като „те от Сид“, и като Неземните хора в хиляди фолклорни традиции. Световният етер е въображаема среда, която изпълва междузвездното пространство и в която се е предполагало, че се разпространява светлината. Това определение е част от нумерологията на Питагор, който доразвива идеята за етера в своята духовна философия. Идеите на Питагот се развиват при неговия престой в Египет – главен център за обучение по онова време, за да получи знания по математика и астрономия от местните жреци. В Египет Питагор прекарва 22 г. и това оставя силен отпечатък върху него. Там той открива смесица от мистицизъм и геометрия, въплатена в съвършенството на Хеопсовата пирамида. Тя го очарова до края на живота му. След това прекарва 12 години в Месопотамия, където получава шанса да учи от местните магове и натрупва още по-голям опит. В резултат на сериозно образование и обиколки по света, Питагор натрупва големи знания. Задълбочените му интереси се простират в областите на метафизиката, математиката, астрономията, етиката и педагогиката.

            ФУНКЦИИТЕ НА ВЕЛИКАТА ПИРАМИДА

Дали пирамидите са източник на енергия и звездна карта на Златния век?
Дали е гробница на фараона Хеопс и неговата царица?
Авторът знае, че днес истината е една, утре може и да е друга, но това познание ми дава сила, защото имам свободата да избирам!