МОЯТ БАЩА С АВТОИМУНЕН ЕНЦЕФАЛИТ

Спомням си последния ни разговор.

Баща ми, също като мен смяташе, че следите от самолетите са наслоени с отрови, които се изпускат в атмосферата, за да разболяват хората. Когато ми обясни, че има силно главоболие, спомням си, че не се впечатлих и отговорих, че всички ни боли глава, не е само той… грешала съм.

След което си поговорихме, че се вълнува за това, с което се занимава. Баща ми обичаше да изучава езиците и тяхното послание, беше се впуснал в идеята да учи кюрдски, след като беше изучавал персийки в свободното си време. Започваше и нова работа, радваше се за нея.

През следващите дни, без да усети, вирусна инфекция довела до повишена температура, отпадналост и по- силно главоболие.

В събота на 13.05.2023г., прекрасен слънчев майски ден, докато бях на излет, майка ми се обади разтревожена и обясни следното:

- Той непрекъснато повтаря, че отива на работа, но днес не е на работа! Не ме слуша, държи се странно и говори неадекватно – каза тя.

В последния ни разговор баща ми сподели, че в неделя е на работа, помислих си, дали не се шегува с нея. Майка ми подаде телефона, а той объркано ми отговаряше:

- Трябва да тръгвам за работа, после ще се чуем – закъснявам за рейса! – не спираше да повтаря.

- Но, днес не си на работа, събота е!– многократно му напомнях.

- Добре, разбрах. Хайде за сега чао, като стигна на работа ще се чуем, закъснявам  – продължи той.

Притесних се, не разбирах случващото се в този момент. Майка ми каза, че ще се справи и затвори телефона. След многократни опити да го успокои, той заспал, а тя решила, че е най – добре да изчака на следващия ден и да реши как да постъпи, ако продължи този проблем.

На следващия ден, сутринта на 14 май 2023г. симптомите били сериозни – скованост, невъзможност да говори, обърканост, висока температура и неадекватност.

Тогава, майка ми се обадила на бърза помощ. Лекарят, който го прие проявяваше истинска загриженост и полагаше неимоверни усилия, за да му помогне. След няколко часа в болницата, той ни обясни, че това вероятно е енцефалит или менингоенцефалит.

Поради липсата на персонал, майка ми стана придружител в болницата и получи нареждане, да бъде с баща ми 24/7 . Ако желае да се изкъпе или да излиза за малко, аз трябваше да я замествам. Персоналът на отделението, идваха само за да бият инжекции или за да правят нови изследвания.

Определението, с което мога да обобщя престоя ни в тази болница е бездна от безнадеждност!

След множество изследвания, нямаше яснота за произхода, затова даваха медикаменти за всички видове енцефалити.  Главно, лечението бе насочено към третирането на херпес, тъй като е живото застрашаващо заболяване. Лечението включваше венозно вливане на медикамент „Зовиракс“. За съжаление отделението разполагаше единствено с дефектни системи и малко количество от медикамента, останал като дарение. Все пак ни предоставиха известни количества. Системата се изливаше по 6 – 8 часа дневно. Закупуването на медикамента не се покриваше от здравната каса, беше изключително скъпо и се намираше трудно. Осигуряването на медикамента, наблюдението на системите и поддържането на хигиената оставаха за нас, близките на болния, а лечението се фокусира да третира недоказан херпесен енцефалит.

Лекарите изследваха всевъзможни причинители, като не откриваха нищо.

В началото физическото състояние на баща ми беше сравнително стабилно и ходеше добре, но губеше представа за реалността и имаше халюцинации. Нямаше краткотрайна памет и не осъзнаваше, че се намира в болница. Докато бяхме заедно, отчаяно разказвах за положение, а той се опитваше да асимилира казаното. Не мога да бреобрапя колко пъти повтарях все същата история. Условията за полагане на грижи в болничната стая бяха нечовешки на моменти, но това да гледаш болния си баща и да не можеш да му помогнеш, беше още по- смазващо за психиката. В допълнение майка ми не можеше да търпи тази среда, в която бе поставена на сила. Той не знаеше името си, на колко е години, къде живее, къде се намира, какво му има, нямаше памет, не желаеше да бъде лекуван и не можеше да разбере света около себе си.

Въпреки проблемите, направихме всичко, което лекарите поискаха от нас. След седмици лечението се отрази положително на състоянието му, за кратко. С напредването на лечението, дори се надявахме да сме готови за изписване.

Един ден случайно чух персонала на болницата да коментира „ онази бабичка я изолирайте, много е болна, ще зарази останалите“, но не обърнах особено внимание.

На 29.05.2023г. - дни преди изписването, този слух беше предпоставката да настъпи „първият релапс“. Видях нещо нетипично в онзи ден. В ранния следобед, бяхме сами с баща ми, тогава просто не можа да стане от леглото, започна да вдига температура и си полегна. Помислих си, че може наистина да плъзне вътрешно болнична инфекция и той да се е заразил. Повиках лекар и пожелах да проверят причината за тази отпадналост. Различни хора идваха и измерваха кръвното му налягане и температурата, не казваха нищо конкретно като причина. Тогава баща ми направи нещо изключително странно. Докато спеше внезапно отвори очите си, толкова широко, че щяха да изскочат, взирайки се празното пространство с отворена уста. Изплаших се, извиках сестра, обясних случилото се, но тя ме увери, че няма нищо странно. Тогава го направи отново пред нея, тя побърза да изчезне от болничната стая и да докладва на дежурния лекар. Лекарят дойде и ме разпита по задълбочено, след което отново изчезна без да каже дума.

За щастие, по това време, се появи надежда от наша близка. Тя е невролог с дългогодишен опит в друга болница. След като разказахме за ситуацията, тя се свързала с шефа на отделението в болницата, в която работи, за да се опита да го приемат там. Той от своя страна решил да поговори с доцентката, отговорна за лечението на баща ми.

Последният ден, прекаран в тази болницата беше най – страшният ден в живота ми.

Доцентката, която ръководеше отделението по неврология, ни извика на 01.06.2023г. и ни обясни, че не може да направи нищо за това влошаване и не знае как да лекува баща ми. При неговото състояние смъртността била от порядъка на 40 %. Тя бе убедена, че енцефалитът е  причинен от херпес до сега, затова дълго го лекуваха погрешно. Но след големите дози медикамент срещу херпес, баща ми се намираше в тежка фаза на енцефалитни промени, отново.

В този ден ни изгониха от болницата – мен и майка ми, като ни изпратиха с нови кръвни проби за  лаборатории из цяла София. Изпратиха ме да нося кръвните му проби, за да го изследват за екзотични вируси и бактерии, причинители на енцефалит. Лабораториите нямаха такива тестове, дори.

По същото време, шефът на познатата ни се свързал с доцентката, тъй като проявил истински интерес към заболяването, заявил че може да помогне. Споменал, че енцефалитът може да е автоимунен и може да осигури плазмафереза. Планът беше след седмица да сменим лечебното заведение, ако баща ми се справи с инфекцията.

Когато пристигнах в болницата на 03.06.2023г. на свиждане, настроението беше минорно.

Баща ми лежеше в интензивна стая. Видях го отблизо за няколко минути, окован на легло със системи и монитори, катетър и сонда за хранене. Целите му ръце бяха в синини и дупки от игли. Едва дишаше с кислородна маска и имаше постоянна висока температура. Но успя да стисне ръката ми, знаех че ме чува, въпреки че лекарите казаха, че било неволно в такова летаргично състояние.

Седмица по- късно, дойдохме за прехвърлянето към другата болница с частна линейка. Когато баща ми ме видя, започна да се радва истински. Лекарите бяха учудени, че не е комуникирал с никой от няколко дни, но все пак се е преборил с пневмонията и ме търсеше с надежда.

В този ден го приеха в другата болница, лекуваха го с конски дози имуносупресори,  което го събуди от летаргията. По време на престоя идвахме веднъж дневни за сведения и свиждане, без да бъдем придружители.  За седмица спряха развитието на енцефалита, дори смятах че са го излекували, а плазмафереза дори не се наложи.

В деня на изписването се прибрахме с частната линейка и го сложихме на леглото му. За първи път от месеци си бяхме у дома. Той не можеше да говори, да се храни нормално и не можеше да ходи от залежаване, но имах надежда, че след болнично лечение ще помогне.

В началото не се справяхме никак добре, сами. Още на първия ден от изписването му го изпуснахме от леглото и лежа с часове на земята, докато дойдат да ни помогнат да го вдигнем. Бяхме твърде неопитни и слаби физически и психически, за да се грижим за него.

Нямахме и много близки роднини, които да се притекат на помощ. От различни центрове ни отказаха след болнично лечение, тъй като бе неподходящ за техните условия.

За няколко дни успях да се мотивирам и имах ясен план, как да се справим с отглеждането. Намерих рехабилитатор и повиках болногледач за смяната на памперси, да съдейства два пъти дневно. Ден след ден, усилена работа, доведоха до значителен прогрес.

Месец по- късно баща ми беше на краката си, ходеше с проходилка, говореше за себе си и състоянието си, хранеше се добре и започваше да разсъждава адекватно.

Един ден през август, без видима причина, отново спря да говори и се залежа.

Дни по- късно го отведохме отново в болницата на спасението, отново с връзки в същото отделение на професора с интерес към неговото заболяване. Оказа се, че заболяването се завърна отново, поради някаква вирусна инфекция. Възпалението в мозъка растяло, вместо да изчезва. След още една седмица, лекарите ни обясниха, че трябва да се приема кортикостеридна терапия в хоспис на системи, след което в домашни условия.

Тогава поставиха за първи път окончателната диагноза „автоимунен лимбичен енцефалит“.

В търсене на хосписи, бях ужасена от мненията на хората за подобни места, затова след изписването, отведохме баща ми в болница за рехабилитация за вливания на урбазон за две седмици, където увериха че разполагат с контролирана среда за рехабилитация. В тази седмица проходил сам, без помощ на рехабилитаторите, затова бил упояван и оставен на грижите на майка ми, отново.

Когато се прибрахме за трети път, забелязах че няма и следа от напредъка с баща ми, през изминалите месеци. Нямаше говор, нямаше адекватност, нямаше спомени, способността да ходи беше изчезнала, отново.

Започнахме отначало, ден след ден, раздвижвахме го и полагахме усилията две жени.

Болногледачките, които виках искаха твърде много пари, а не вършеха никаква работа.

Сами успяхме да постигнем напредък за няколко месеца до зимата.

През зимните месеци се появи нов симптом - първият гърч. Било е през нощта, без никаква видима причина. Кратки конвулсии, които изплашиха майка ми. Заболяването се откроява и с това, че може да настъпят епилептични гърчове.

След седмица, получи толкова силни гърчове, че не можеха да бъдат спрени, затова с линейка го закарахме в болницата на спасение за помощ, отново на 13.01.2024г.

Казаха ни, че бил с Ковид и не го приеха в болница, но дадоха допълнителни лекарства, можело да се овладее, но отново беше тежко реабилитиране, както за него така и за нас.

След това имаше кратко затишие и прогрес. Следяхме състоянието му и изпълнявахме стриктно за приема на лекарствата. Правехме разходки навън и започнахме да си връщаме надеждата за нормален живот.

През май го заведохме с такси, добре ходещ на контролен преглед за ядрено магнитен резонанс. Заболяването си отиваше, каза нашата позната невроложка, но друг проблем ни грозеше– хидроцефалия. Хидроцефалията предизвиква повишаване на вътречерепното налягане, изразяващо се от своя страна с  клинични  болестни прояви: главоболие, повръщане, промяна в съзнанието, кома.

Тогава познатата ни насочи към лекар специалист от неврохирургия, който имаше предложение за поставяне на имплант в главата, който ще минимизира напрежението в мозъка, но може да доведе до инфекция или кръвоизлив в главата.

Прибрахме се и започнахме да мислим дали да се постави импланта.

Как да решим вместо баща ми, какво е най – доброто решение и има ли друг начин, се питах тогава.

Няколко дни след прегледа, баща ми получи нова инфекция – този път урологична. Този път имаше много кръв и болка. Отново се стигна до спешното, издирихме и добър специалист в областта, като получихме нови лекарства за последващо лечение в домашни условия.

На 07.07.2024г. отново получи гърч, докато се разхождали с майка ми навън, бързо се разбрало че не може да спре без лекарска намеса. Отново бил отведен в болница, поседял няколко дни и получи нови лекарства за домашно лечение.

След изписването, постепенно до средата на месец август, възможността да ходи значително намаля, без видима причина. Настъпи сериозна кашлица, при прием на храна и лекарства. Първоначално, притеснени, измервахме ниски температури и мислехме за незначителна вирусна инфекция, тъй като видимо бе адекватен. Този проблем продължи за период от две седмици, след което припаднал и вдигнал 39 градуса температура.

Беше приет отново в болницата на 18.08.2024г., с тежка неутропения и развиваща се пневмония.

Според лекарите от хематология и пулмология, след обширно изследване, причината се крие в новата противо- гърчова терапия. След изписването се дава нова терапия, която да замени стара.

В домашни усливия ситуацията се влошава и до днес.

След година и половина, болестта не се излекува напълно. Няма ясна представа с какво ще го лекуваме по- нататък.

Всеки ден е изпитание!

По същото време, институциите в държавата след година и половина не желаят да освидетелстват баща ми с ТЕЛК, а изискват допълнителни документи, с които ние трябва да доказваме, че той е болен и се изисква от нас да го изследваме за неща, които той не може да разбере или да бъде участник, тъй като е инвалидизиран и няма адекватност.

За всяко влизане в болница, лекарите предоставят купища информация, под формата на епикризи, доказващи тежкото състояние на баща ми.

Вероятността да открия добро след болнично лечение се свежда до нула, поради големите разходи, които се искат от агенции и частни лица, но нямат компетенции по отношение на заболяването „автоимунен енцефалит“.

Земята на Апостолите

Мелхиседек 

                                           Цар на Салим

 Великият съвършен свети езичник

Нека ти разкажа, читателю за една личност, потънала в забравата, но въпреки това достатъчно значима, за да присъства като свят образ в свещенната книга „Библията”. Голяма е грешката на средновековните божии редактори, дори самото му споменаване, защото това е първото искренно доказателство за нашата истинска забранена история. 

Ползата от такова потвърждение на значимостта на този образ, едва сега излиза на бял свят. За първи път сред правилата на каноните, световната христианска печатница пропуска факта, че все още има древни тайни книги, които твърдят, че земята на Балканите е земята на Апостолите. Въпреки, безпощадата на забравата, отново дявола се крие в детайлите!

Днес малцина знаят истината за богомилството по нашите земи, до вчера и славата на тракиийските царе бе само мрачна страница от историята на света, но днес е факт, изглежда първата развита човешка цивилизация в света е нашето наследство. Доказателствата са безспорни, всеки може да открие, не до там от националното си чувство за принадлежност, а в хилядолетния код на тракиеца, закодиран в нашето ДНК.

          В Стария завет, висш свещеник, пророк и водач, който е живял след потопа и по времето на Авраам,  бил наричан царят на Салем, цар на мира, цар на праведността, което е еврейското значение на Мелхиседек и свещеник на Всевишния Бог. В древния Израил, а и в древния Ориент името му е тясно свързано с характера на носещия го. Узнаването на името на някого дава възможност за лично и тясно общение  с него. От името, което носи, разбираме, че Мелхиседек е бил изключително праведен човек. Особеното в това име е комбинацията от двете понятия – правда и мир, защото за поддържането на мира често се потъпква правдата и обратно – правдата, като неугодна на човека и по-точно на интересите му, нерядко води до нарушаване на мира. 

   

  Това е образ признат, както от църквата, така и от юдеите. Основната тема в книга Битие 14 глава е войната, в която участва Авраам срещу “Кедорлаома и на царете, които бяха с него” (Бит. 14:17). След нея Авраам се среща с една странна личност – Мелхиседек, човек, чийто род е останал неизвестен в летописните хроники. 

       

       Векове по-късно ап. Павел споменава този тайнствен човек като предобраз на Христос като привежда думите на Пс. 109:4: “Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков” (Евр. 7:17).

       „Свещеник на Всевишния Бог“ (Евр. 7:1). 

      Защо Мелхиседек е свещеник и още повече на Всевишния Бог?

      В древността често царете са били върховни жреци в тяхната религия. Що се отнася до свещенството на Всевишния Бог, званието на такъв се получава даром (Вж. Лев. 8 и 9. глава).

     

 В книга Битие 14:18 четем, че Мелхиседек е изнесъл хляб и вино, и че е свещеник.  Даровете, които изнася Мелхиседек, са жертвоприношение, но също така са и знак за гостоприемство.

     Според архимандрит Сергий “Мелхиседек бил праведен мъж и наистина носел образа на Христос. Движен от пророчески дух, той предузнал жертвата, която тръбвало да бъде принесена от Него за всички народи и почел Бога с хляб и вино, подражавайки отпреди на идещия Христос”.

     Апостол Павел го слави с свещеническото му достойнство: „Комуто Авраам отдели десятък от всичко.“ (7:2).

   

    Авраам се е връщал от война (Бит. 14 гл.). и искал да му даде десятък споделяне на плячката, но Мелхиседек не е участвал в битките.

      Св. Йоан Златоуст посочва, че срещата на Авраам с Мелхиседек не е като със съюзник, а като с човек, който си е седял у дома. Така отпада искания данък. Но тогава Мелхиседек му изнесъл хляб и вино, споделяйки го с него, в знак на мир и уважение между тях. Обаче десятъкът е нещо, давано на по- високостоящ. Левитите са вземали такъв десятък от братята си: от една страна, защото са нямали земя, от която да се изхранват, а от друга, защото са свещенически род. Мелхиседек обаче не е родственик на Авраам, но има по- високо звание /цар на мира/ заедно с царското достойнство. 

    Св. апостол Павел назовава Авраам патриарх и прави това, за да наблегне на неговото достойнство. Следователно, званието и достойнството на Мелхиседек са по-голями от достойнството на Авраам като праотец на целия Израил. 

     „Без баща, без майка, без родословие, нямащ начало на дните нито край на живот“ (7:3).

       Св. Йоан Златоуст говори, че Мелхиседек е без баща и майка. В Битие 9-11 гл. са изложени родовите таблици на Сим, Хам и Яфет, но салимският цар не е от споменатите произлизащи родове. За неговото родословие явно няма данни и в Свещеното Предание. Мелхиседек става предобраз на Сина Божи, Който няма начало и край на битието Си и като истински Бог Той няма майка, а като истински Човек няма земен баща.

      „Сам Левии, който взима десятък, даде десятък чрез Авраама“ (7:4). 

       С този стих ап. Павел обвързва юдейския народ с Мелхиседек.

       Апостол Павел казва, че Авраам дал десятък на Мелхиседек, т. е. Авраам е по- малък. И тъй като Аарон и левитите са потомци на Авраам, то те самите са дали десятък на Мелхиседек като на свещеник, имащ повече близост до Бога и притежаващ по-високо звание, отколкото тяхното свещенство. Така свещеници дават десятък на свещеника. Мелхиседек, изтъква ап. Павел, превъзхожда Левии и заради безкрайността на своя живот и по такъв начин е придобил вечно свещенството, защото силата, която има, е по-голяма от тази на смъртта. Като победил смъртта със собствена сила, той е придобил свещенство.

      Бог още на Адам дал обещание за избавянето на хората от греха и последицата му – смъртта. Победител на греха може да бъде само Този, Който не носи покварата му, самия Христос. От писанието научаваме, че Мелхиседек е предобраз на самия Христос.

         "Който не по закона на плътска заповед е станал такъв" (Евр. 7:16)

       Апостол Павел споменава закон, даден чрез пророка Моисей. В този закон се говори, че за да станеш свещеник, трябва да принадлежиш към Левиевото коляно. Значи става дума за родословие и по такъв начин не се спази заповедта и се въздигна друго свещенство, което не е обвързано с Моисеевия закон.

     "И тъй, ако съвършенство се постигаше чрез левитското свещенство (защото въз основа на него народът получи закон), каква още нужда да се въздига друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не нарича по чина Ааронов" (Евр. 7:11)

        В този стих се появява съпоставка левитско свещенство – Мелхиседек. Всяко свещенство е обвързано със закон. Нужно ли е свещенството на Мелхиседек вместо това на Левий?

        Ап. Павел задава въпрос: “щом съвършенството се достига чрез левитското свещенство, защо ни е нужен Мелхиседек”? Но наистина ли се достига съвършенство чрез Закона? В Стария Завет се говори: “ бъдете свети, защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет” (Лев. 19:2). Ако е споменато, то би трябвало с този закон да може да се реализира, тогава Новият Завет е ненужен. И така, законът няма възможност да прави хората съвършени, не защото не е добър, а първо слабият човек не го изпълнява и второ, той не дава благодатна сила, каквато виждаме в Новия Завет, и затова не може да прави хората съвършени, за да се възроди нуждата на хората от ново свещенство и Нов Завет.

       Докато в Стария Завет първосвещеникът влизал един път в Светая Светих (Лев. 16 гл.) при престола на Господ (ковчега на завета), при Новия Завет свещеникът стои пред Тялото на Господ (причастието). Тази промяна е заключена в клетва.

     “Ти си свещеник на веки по чина Мелхиседеков” (Евр. 7:17).

   Така има клетва, която е не само печат на Завета, но и дава сила за изпълняването на този закон. Човек вече не е онзи роб, който в закона на Моисей можел само да се опитва да изпълни правилата, той вече е част от народ от свещеници, чиито първосвещеник не е поробен от греха човек, а живият Бог.

      Мелхиседек е цар и свещеник на Всевишния, неограничен ни от време, ни от родство – нещо невъзможно за човек. Предобраз не показващ загадка, а насочващ към Този, Който наистина е неограничен – Христос. Този Христос, Който положи закона на духа, стана основа на вярата.

  При по- задълбочен анализ на Мелхиседековата проповед се забелязва, че липсва онази натрапчива за религиите пропаганда да се обречем в Бог, липсва някаква поука за простолюдието и не учи на смирение християните.     Салем според правоверните в скоби е Иерусалим, но още с въведението авторът се пита, къде в Иерусалим има такава планина, че някой да направи няколко крачки и да се изгуби от погледа на слушателите в притчата?

       Тук намираме сериозно разминаване на Библията с реалността, но Мелхиседек говори недвусмислено и конкретно. Той е бил цар и дълбоко духовен, за него никой не отрича езическото му вярване  в соларно божество. С този цар- жрец диалогът е кратък, философски и изисва от читателя да прояви свободната си воля. В скрижалите, за които той говори, а не в божии заповеди, ще бъде блажен, когато служи на Храма на своя Бог.

  „И отведе ги на третия ден Мелхиседек на Планината — и каза им:

«С чистота се гради Царството — и среброто трябва да стане злато. А сърцето — да се възпламени, като небе на пладнина.

— Това е първото.

Три пътеки има чистотата. А трябва и трите да се изходят.

— Това е второто.

Когато изгладнее, лъвът не реве, ами алчно търси плячка. . . Бъдете като него!

— Това е третото.

И усеща лебедът, щом дойде време да мре. Тогава той запява и хубава е песента му. Защото пее веднъж в живота си. Като него бъдете!

— Това е четвъртото.

Когато скорпионът се усети уловен, самин си забива жилото в своето тяло. И — умира самоволно.

И тази смърт не носи скръб. И няма лъжа в нея, защото е волна смърт. Има у човека много нещо, което трябва да се самоубие. Целият човек е изплетен от измами и страсти, които трябва да се самоубият. Инак няма да заживее онова, което е у човека истина и слънце и алмаз. Скорпионът е притча за вас и за мнозина. Бъдете такива!

Но помнете, че на малцина е съдено да бъдат уловени. И щом не са, отровата на жилото им ще стане вода. И не ще умрат; защото е рано. А беда е — рано да загинеш.

— Това е петото.

Навътре гледай, защото душата е ключ на вселената— и не виждаш ли в себе си, вън от себе си не можеш видя!

И събуди ли се в тебе Огнената Змия, която съска и се върти на витло — пази се да те не ухапе! — Улови я за главата и допри езика й до своя език — и гледай я в очите!

Ще заспи Змията — и пробуди ли се, покорна ще ти бъде.

— Това е шестото.

Научете Великото Изкуство: много са неговите пътища! От взирането се ражда образ. С остро взиране се узнават силите: те са сенки, а сенките се не виждат по здрач.

Изтръгни от себе си скрити съкровища — и стани път на Вечния! Преди да намериш Пътя, по тебе трябва да минат мнозина.

С усилие се налучват пътища отвъд душата — но само тъй се постига волност. Вси ръждиви вериги трябва да се счупят: а кои вериги не са ръждиви?

Надрастване на веригите трябва! Само тъй се стига до стъпало на пророк и посветен.

Само тъй се влиза в чертозите на Оногова, Който е станал едно с другите.

— Правете това, братя мои!

— Това е сетното.»

И когато мъжете, които бяха дошли да чуят, чуха — посвети ги Мелхиседек в Седемте Пътя на Тайната. И кръсти ги с Дух Свети. И рече им на разлъка:

— Изживейте клетвите, с които сте запълнили младината си! Изпълнете обетите, с които сте накичили зората на своята възмъжалост!

Завещайте на своето Утре изгревите на своето Вчера и ведростта на своето Днес! —

Помнете седемте стъпала на Пътя — и търсете Себе Си в самота и мъка!

— Не ви зова на пир, братя мои: — на самотерзание ви зова!

И щом видите себе си нещастни, дирете с кротка ръка по-нещастни от себе си, за да намерите най-нещастния — и нему я прострете!

И щастливи ще се усетите тогава!

— Вървете с мир!

И отидоха си.

А Мелхиседек се изгуби — и никой го не видя.

За да се сбъдне казаното:

«Блажен — онзи, който е прочел словото на Тайните — и е научил скрижалите! Той ще стане стълп в Храма на своя Бог — и не ще излезе вече!»

Николай Райнов

"Богомилски легенди"

1912г.

  Тези цитати са кошмарът за всеки теолог, официално признат историк и уважаващ себе си археолог у нас. 

        Николай Райнов (1889-1954) е един от най-загадъчните художници и писатели на българския XX век.  Има доказателства, че инициираният в теософските тайнства учен е подробно разгледал над 30 книги, създадени от средновековните български богомили - еретични дуалисти.

Николай Райнов през целия си живот доказва със своята работа, отдадеността си към разкриване на тайните на богомилството. Докосвайки се до тайнствата на богомилската книжнина, съхранена в библиотеките на Малтийския орден на йоанитите, Николай Райнов е намерил част от отговорите на въпросите, които са тревожели могъщия му интелект. Дарът, донесен от Малта, е предоставен в подобаващи думи и символи на четящите и зрящи българи. Малта е един от духовните центрове в миналото и днес свързан с богомилите. През 929 г. Боян Мага изпраща патриарх Стефан, един от посветените богомили във Венеция, където открива първия богомилски център извън България. За три месеца той обикаля Рим, Дубровник, Флоренция и Малта. Именно в Малта, в голямото книгохранилище на Храма на Слънцето се пазят до днес 29 листа голям пергамент, под надслов "Слово на чудесата", писани и рисувани от самия него със синя боя, окръжена с орнаментална рамка - лилии и птици. Силно по форма, просто по език и дълбоко по прозиране, това "Слово" може да се сравни само с писанията на първите аскети.

Според самия Николай Райнов, легендите са написани 928г. лично от Боян Мага – Водачът на Богомилите. В оригиналния си вид те са били много по-големи, пълни със сирийски, еврейски, коптски и староегипетски думи - необходими елементи на магичната реч.    

Свети Мелхиседек има богомилски корени, образът му е свързан пряко с учението, което се разпространявало по нашите земи. Фактът, че Малтийския орден съхранява този текст, може да се счита за безспорно доказателство, че Мелхиседек е бил първоначално съвършен за богомилите, а векове по- късно е описан от християнството като светец.

         Как така, великата ерес се превръща в най- висок чин на християнска святост?

     Няма как да бъде отречена връзката на балканските народи с тази на първите християни, защото Библията разкрива стремежа към езическото съвършенство на траките чрез битието на Мелхиседек. Неволно се разкрива един образ на тракийски цар и жрец, който живеел в Балкана и бил предшественик на своите богомилски братя.

        Тук и сега е моментът, да прозрем заедно голямата картина, читателю!

   През 2005г. на български книжовен пазар излиза книгата "Тракийски послания". Мнозина се обръщат скептично към автентичността на тези текстове. Всяка творба звучи, сякаш е твърде невъзможно да бъде истина. До днес!

Тракийските послания са най- ценното слово, което някой български автор се осмелява да разпространи, по отношение на богомилството.

Сега няма значение мнението на теолози и духовници, тъй като лично папата на скоро се извини публично за стореното от католическата църква, спрямо богомилите, в периода на просъществувалата Инквизиция.

     Днес автора на "Великата деветка" със сълзи в очите казва на колектива, създал книгата "Тракийски послания":

-Благодаря Ви, че не ги забравихте!

    Неофициалното доказателство, което съвпада с описанията от Библията е текст, част от книгите на богомилите, тайно писмо на свети Мелхиседек:

      „Така Древна Тракия даде начало на Първата Династия в Египет и оплоди Египет с богатствата на Древната Реч и Писмо. Защото писмото Тракийско бе от Древната реч, с онези образни знаци, които са от Едем, които възприеха и стилизираха от по-после всички Египтяни, а които гърците нарекоха, както и знаете, "Свети Знаци" т. е. "Хиеро Глифи", известни като "йероглифи" днес. Относно тази Книга Енохова пиша вам, братя мои, за да знаете, че тя също слезе в ръкопис с Тиракийските кораби в Буто, в Египет, и се опази в древните храмове, и по стените на пирамидите, даже и до днес. И ако и да е и до днес запечатана за непосветените в света, и да я наричат Книга на Мъртвите, тези, които разбират и пазят Древната Реч, знаят, че тя е Книга на Живите и за Живите, защото Тракийската Книга на Енох е Книга за Този, Който Сам е Възкресението и Животът, Този, чието Име е над всяко друго име, сиреч Иисус, Който е Христос. Така, братя мои, в Тракия и Египет се пишеше още дълго на Древните Знаци и се пазеха за потомците Тайните Писания от Енох, написани с тези знаци, и дълго още се извършваха свещените тайнства в светилищата на техните храмове от избрани мъже. А когато дойде Пълната Светлина на Света - сиреч, Този Който Сам създаде Словата и Знаците, Който е Сам Синът Божий Христос, Той бе познат само от тези - избраните. Защото превъзходна тайна е в това, братя мои, че ако и Иисус да дойде по плът от Юдейския цар Давида, пак не бе приет от Юдеите, които познаваха само по плът. Защото само тези, които познаха в Него Бога по Дух, те Го и приеха, и защитиха в храмовете си в Египет, догде стане в пълнолетна възраст, за да защити целия човешки род Сам Той. А те Го познаха, когато дойде, защото вече Го познаваха от по-преди, понеже писа за Него праведният Енох, и Този, за Когото писа, беше на почит в Тракия и Египет, преди да стане на почит в Израил и до краищата на света. Затова, братя мои, да не ви заблуди никой - не се написаха Новозаветните Писания изпърво в Израил, нито на Еврейска, нито на Арамейска реч, но се написаха най-първо при Делтата на Нил, където Тракия оплоди Египет и се написаха не на друга, а на Бохарска реч. А коя е тази реч, братя мои, която в Египет се наричаше Бохарска, а Гърците я наричаха Бугарска, ако не речта, на която се говореше в Бугарските земи, сиреч, речта на която се говореше в Тракия още изначало? Тази реч беше възприета като диалект в Египет и на нея се записаха най-първо Сборните Новозаветни Книги и Евангелия, и се пазят на тази реч, написана с първата прото- Кирилица, даже и до днес. Защото именно Светите Евангелия, написани на тази първа прото-Кирилица, се пазят ревностно от Тракийските и от Коптските Египетски Християни и до днес. И тъй, изпълни се Писанието, което казва, че Египет ще служи на потомството на Тира, защото Египет опази това, което потопът и войните погубиха на други места по света, та дори и в Тракия. Понеже трябваше да се извърши докрай Съдбата Божия над първия неправеден Тир, според всичко, що беше писано, за да се излее и Благословението Божие докрай върху праведните измежду потомството на древния Тракийски род, и писаното не може да се наруши. И тъй братя, Словата Божии, на Езика Божий, се пазят и до днес в най-съхранена пълнота от тази Древна Вяра и тази Древна Църква, която е родила в Христа и вас, сиреч Древната Църква Тракийска. Днес само тя, единствена в света, предстои пред Усъвършителя си, пазеща както Старозаветните, така и Новозаветните писания Христови, защото само тя измежду всички църкви пази Древната Книга на Енох, написана на древните знаци, както и Бохарския Нов Завет на Нашия Господ, написан на първата прото- Кирилица, от която е и почти целият гръцки превод на Новия Завет на Библията, дал всички по-късни преводи на всички езици от апостолско време и до днес. Има само една друга световна църква, която чете Новозаветните Евангелия на прото Кирилица и Бохарски диалект, и това е Египетската Православна Църква на коптските братя от Александрия. Но дори и тази древна Коптска църква, нито коя да е друга църква, не пази и разбира Словата на Древната Книга на Енох, освен едната пазителка на Древната Реч, сиреч, Древната Църква на Тракия. Тази е вашата Църква и вашата Вяра, идваща от Вечността, древна като Древния по дни и изначална като Изначалното Слово, родено в лоното на Отца. Тази вяра преследваха силите и властите на тъмнината на този свят, и тази вяра отлъчваха и анатемосваха блудствуващите църкви през вековете, лежащи върху имперския звяр. Защото казвам ви, че от кръвта на праведния Авел, до пролятата кръв на Гностици, Богомили, Албигойци, Катари и мнозина други, пазещи Тайните Слова Божии, всичката кръв ще се въздаде над Блудницата Вавилон, лежаща върху звяра и оправдаваща делата му, тази, която остави своя Господ и Съпруг, и се отдаде в служба на царете и властите на тъмнината, която предпочете царството от човеците пред царството от Бога и скопи, и обряза Истината, за да скрие ключа на тайните Божии. Защото видя, че тя и нейните не влизаха в обещанията, и затова се одързости да попречи всякак на тези, на които Бог бе предопределил да влязат в Неговия Град, сиреч Града, слизащ от небето, който е Град Христов.

Понеже, братя, искам да знаете, че много лъжесвидетелства се написаха от блудни патриарси и свещеници, и отци, под диктовката на зверови, имперски слуги, срещу вас и вашата Тракийска Църква. Затова не вярвайте на обвиненията за ерес срещу вашите братя, които се нарекоха Богомили, нито срещу тези, които се зовяха Катари, нито срещу малцината по име Албигойци, защото всичките обвинения срещу тях бяха измислени и подправени…

 А силата ви, братя, и печатът ви, с който ви подпечата сам Господ Иисус  Христос, са дадени вам с гаранция, която е Гаранцията на Духа Божий, защото само вам се даде властта на Древната Му Реч, която сътвори света, сиреч тази Алфа и Омега, която е сам Словото Божие Христос! Понеже искам да знаете, братя, че Този същият Иисус беше познат и изявен на братята ви още в Древна Тракия, и името Му беше добре известно на целия Тракийски Народ. А те Го наричаха, (според Книгата Енохова, написана на Древната Реч), именно - Възкресението-Иисус, т. е. Туон-Иисус, и Слънцето на душите-Иисус, сиреч, Ти-Он Иисус, което от по- после гърците изопачиха и нарекоха Дионисус, или Дионисий...”

Скритите Първа и Втора Глави на Второто Послание Мелхиседеково до Избраните Братя в Тракия

(Corpus Melchisedecum)

"Тракийски послания" © Тракийска Христова Църква 2005г.

Тя, нашата земя, земята на Апостолите!

Тя, нашата вяра, вяра над Света!

Тя, нашата история, историята на Божественото!

Искрено ваш, воин на Светлината.