След като можем да заменим изцяло урока по богомилство в учебниците, одобрени от МОН, защо не направим и своите изводи по темата?
Явно е, че има причина за подмяната на този епизод от историята на света, но можем ли да спекулираме и отвъд очевидните изводи на алттернативните историци?
" В Кръвта на Божествената Лозница, във Вечен Завет с Бога, първите човеци призоваваха Иисусовото Име и познаваха Тайните Му, чрез които имаха достъп до Присъствието на Светия. Праведният Енох вървя по стъпките на Мистериите на посвещение Богу и остана отвъд измерението на тлението като първият Грабнат във Въз - Духа, следващ Христа и в небесни места, за пример на ходещите по Дух от всички следващи поколения. На тях той завеща свещени скрижали, свидетелстващи за Пътя към Вечното Царство, за да могат да възлизат преминаващите през Вратата към Светлината на Вечния Ден, и да слизат ангелските войнства и служат на наследниците на Спасението. 8. Този пръв Божествен Книжник остави на идните поколения Свидетелството за Великия Пастир на душите, за да намерят безопасност в Небесната Кошара 9. и водителство в света на сенките, и да могат делата им и имената им да живеят вечно, и да дават своя плод на своето време на земята."
Явно е, че има причина за подмяната на този епизод от историята на света, но можем ли да спекулираме и отвъд очевидните изводи на алттернативните историци?
" В Кръвта на Божествената Лозница, във Вечен Завет с Бога, първите човеци призоваваха Иисусовото Име и познаваха Тайните Му, чрез които имаха достъп до Присъствието на Светия. Праведният Енох вървя по стъпките на Мистериите на посвещение Богу и остана отвъд измерението на тлението като първият Грабнат във Въз - Духа, следващ Христа и в небесни места, за пример на ходещите по Дух от всички следващи поколения. На тях той завеща свещени скрижали, свидетелстващи за Пътя към Вечното Царство, за да могат да възлизат преминаващите през Вратата към Светлината на Вечния Ден, и да слизат ангелските войнства и служат на наследниците на Спасението. 8. Този пръв Божествен Книжник остави на идните поколения Свидетелството за Великия Пастир на душите, за да намерят безопасност в Небесната Кошара 9. и водителство в света на сенките, и да могат делата им и имената им да живеят вечно, и да дават своя плод на своето време на земята."
Авторът на "Великата деветка" не може да скрие своята непрязън към скандално недостоверната официална българска история. Читателю, може ли да съществува пряка връзка между старата балканска езическа вяра на т. нар. траки с богомилството, а след това и със съвременните тайни общества, в частност масонството. Първото доказателство може да изясни твърдението, само чрез споменаването на факта, че богомилските тайни книги се съхраняват предимно в библиотеката на Малтийския масонски орден, това говори за пряк контакт с ложата.
Може да е съвпадение, ще каже историкът?99,9% от масоните нямат и представа какви са тайните на масонството, казва египетския масон Фахми Мохаб. Съществува разлика между масонските тайни учения в САЩ и Европа, спрямо ложата в Египет, например. От тази гледна точка може да бъде намерена разлика и в учението на богомилството и катарството. Естеството на тайните учения се крие в познанието, което всеки член е длъжен да осмисли дълбоко и да пази в тайна от масата. Познанията на масоните са обединени в библиотеките на Малта, Ватикана, САЩ и Русия. За разлика от тях, богомилите и катарите са заличени, поради опасностите, носещи за християнството.
Но, богомилството съдържа в себе си естеството на всички познати и непознати дуалистични вярвания по света, затова може да бъде възстаовено до известна степен. То съдържа в себе си устройството на едно либерално свободно общество. То е първоизточникът на всички тайни учения през Средновековието.
"Първа книга за качествата" е първата свещена книга на Богомилите - началото на пътя на окултния ученик. Напътствията са изключително лаконични, точни и ясни. Тук няма излишна мистика и празнословие. Изключително духовно наследство на нашия народ.
"Книга за домовете" разглежда 12-те зодиакални дома в техния митичен и алхимичен образ. Пълни с прелест са разказите за раждането на Исус (Слънцето) и на шестте му сестри (планетните кръгове). Той бива воден на Голгота като на празник - от 12 града му пращат дарове. Но, когато го приковават към кръста, той се мъчи в продължение на 12 часа, а когато умира, духът му посещава 12 -те кръга на Ада. Това тройно шествие на Слънцето през Зодиака е разказано с една велика умисъл: да се предадат на българската легенда отсенките на първите гностически митове. Адът по разпределение наподобява голяма човешка фигура.
Авторът не веднъж е срещал твърдението на световно признати български историци, които разказват за периода на социализма и явната забрана да се споменава, както учението богомилство, така личността на Боян Мага, създателят на учението. През този период са създадени образите на т.нар прабългарски ханове, както и безпардонното налагане на цензура спрямо неудобни исторически периоди, за диктатурата на СССР. Счита се, че в СССР масонските ложи били забранени и все едно не са съществували. Но сега, когато има достъп до много, по-рано секретни, архиви, са открити интересни и твърде неочаквани факти, осветляващи необичайно разклонената мрежа от масонски и околомасонски организации, буквално изпълнили средата на интелигенцията в големите руски градове. От предлаганата по-долу статия на петербургския изследовател на тази небезопасна тема Виктор Брачов читателят ще узнае за начините на създаване, вербуване и конспирация на “братята” и “сестрите” от “орденските” ложи, за идеологията и крайните цели на дейността на всевъзможните “религиозно-философски кръжоци” и “окултни общества”, като магнит привличащи космополитно настроената интелигенция, студентството, дейци на науката и нерядко членове на правителството. И тук неочаквано ще научим за съпричастността към тях на широко известни хора, които, както се говорело, били несправедливо преследвани и пострадали от “сталинските репресии”.
Умберто Кардини, чиито записки за връзката между катари и тамплиери все още не са издадени. Само някои откъси са публикувани посмъртно от учениците му. Особен интерес представляват три писма, открити от него в хранилището на Fondo Malnipote, чиято автентичност е доказана от няколко водещи експерти. Те са писани през 1245 г., 1256 г. и 1270 г. от тамплиерския магистър за Прованс между 1248 и 1250 г. Ронселин де фос, който през 1253 г. става магистър на Ордена за Англия, а през 1260 г. - отново за Прованс. Той адресира писмата до сравнително малко известния тамплиер Ришар, чийто брат Рено де Вишие по-късно става Велик магистър на Ордена на тамплиерите, като го ръководи от 1252 до 1273 г. Според писмото Рено де Вишие покровителства катарите и се ангажира да скрие тяхното съкровище. Ненавижда водача на кръстоносния поход срещу тях Симон дьо Монфор и племенника му Филип, който е господар на крепостта Тир в Светите земи. Още в началото на писмото се появява избягалият от обсадената крепост Монсегюр богомилски дякон на Тулуза Пиер Боне. Става ясно как той и другарите му изпълняват мисията, на която са изпратени. По молба на рицарите им помагат от мюсюлманската секта на асасините, водена от тайнствения мъдрец, наричан Стареца от планината.
Пише: "Последователите на Стареца ни показаха как олтарът може да се отвори. Необходимо е да се вкарат едновременно четири необикновени медальона във всяка от четирите му дупки, които са в центъра на кръгове. После предоставиха по един от тези ключове на всяка от седемте "Добри Дами", които положиха в гроба Реликвата на Йосиф. Нека по волята на Бога да остане винаги скрита и защитена от атаките на Сатаната до уречения за нейното разкриване час независимо от възможната заплаха."
"Нека всеки запише дълбоко в сърцето си: Свобода или Смърт!"
Г. С. Раковски
Според редица изследователи, богомилите са наричани „синове на разрушението“ и са преки наследници на траките, а траките на свой ред са свързани с цивилизацията от Атлантида. Тогава от езическата вяра на стария балкански свят се ражда новото учение, или Великата ерес заради Боян Мага. След 1000 г. започват първите гонения срещу богомилите. В редица важни събори в европейските страни участват и пратеници на българската богомилска църква. Богомилите в Северна Италия станали известни като патарени, а тези в Южна Франция – катари, албигойци или бугри. Протестът срещу папската власт взема широки размери в Южна Франция, където се води продължителна кръвопролитна народна война срещу папската власт.
Княз Бенеамин не е безкръвен и блед светец, едностранчив иконописен образ на аскет. И словата, и действията му са изпълнени с интензивна, могъща сила и далеч изпреварила времето си мъдрост. Водача на светло и дълбоко учение, родено в България и запалило факела на цяла Европа, заслужава признание поне в родината си. Колобърът "общувал" със своите духове в състояние на екстаз, който се проявявал под две форми. При първата духовете го обсебвали и той говорел от тяхно име и след това свръхнапрежение е изпадал в безсъзнание. При втората форма, която е по-съществена, неговата душа е пътувала в царството на незримото, като напускала тялото, чиито жизнени функции намалявали до критичен минимум. Двете форми са могли да бъдат постигнати последователно - първо духът влизал в тялото на колобъра и след това повеждал душата му. Духовете помощници служели на колобъра, но в същото време го напътствали, а дори и са му заповядвали. Всъщност шаманът, преди да стане такъв, е нормален човек, но той е "избран" от духовете, след което следва "шаманска" болест, която трае различно време и подготвя духа и тялото му за трудното дело на жреца. Колобърът е свещенодействал във всяко жилище, юрта или шатра, което се превръщало в модел на Вселената. Централният стълб е представлявал световната ос, а посоките север-юг се преобразували в долу-горе, поради което ставал "пробивът" и възлизането на небето. Надникването през отвора в средата на шатрата е бил в съответствие с поверието у шаманистите за отвор в Небето около Полярната звезда, където минавала "Световната ос". Най-често е представянето на шаманския път, като мост от дим между Земята и Небето. Най-известният български колобър е загадъчният Боян- Магесник, известен от сведението на Кремонския епископ Луипранд, пратеник на германския император в Константинопол. Образът му, като „Боян Магесника“, „Песоглавеца“ е запазен в народни легенди, особено разпространени в годините на мор (епидемии) и на падането под византийско владичество, татарските нашествия и поробването на България от османските турци. Според тях след като дълги години обикалял, лекувал и помагал на народа, той се е оттеглил и останал да живее вечно в дъното на дълбока пещера (около Русенски Лом, Мадара или другаде в Североизточна България или в Югозападна България – Рила, Пирин, Македония, Албанските планини), омаян и отвлечен от красива самодива, но не е заспал, а бди и излиза, сам или предвождащ своите воини, да помага на българите и войските им в много тежки времена. В резюме преданието е следното:
Настанала кървава битка с враговете, те започнали да надвиват и краят бил близо. Тогава на една островърха канара се появило голямо кълбо светлина. От светлината излязъл мъж, а канарата се строшила и паднала върху враговете. Всички познали Княз Боян- Магьосника. Нашествениците се стъписали заслепени, поразени от силата му побягнали, а българите победили и опазили страната си." Българският трибагреник е свързан с богомилството чрез личността на Георги Сава Раковски. Той е изкушаван дълги години от езотеричните познания на масоните, член е на езотеричен орден и се интересува живо от богомилите и специално от Боян Мага. Раковски знае за четирите състояния на материята - твърдо, течно, въздухообразно и светлина. Разбрал е, че Боян Мага е използвал магическата трансформираща сила на т.нар. „светлини на саламандъра“ - бялата, зелената и червената. В тази връзка през 1861- 62 година в Българската легия в Белград той за пръв път развява трибагреник с цветовете зелено, бяло и червено. После те стават цветовете на националния ни флаг. Българският трибагреник е смятан за връзката ни с богомилите от Монсегюр, защото, когато там те правят своите посвещения (Consolamentum) по време на пролетното равноденствие, използват три вида светлина - бяла, зелена и червена. Така нашият трибагреник е носител на богомилския код. Най-„известният” български масон се смята, че може да е самият Раковски. Той е бил приет за масон в Марсилия, Франция, още като ученик. Попаднах на информация за това в архивите на една френска ложа. Там е посочено, че българинът е приет под името Георги Стефанидис, а е бил препоръчан от Джузепе Масини. Регионалният исторически музей във Варна излага нов ръкописен документ, разкриващ шокиращи факти. Адвокатът Христо Петров и издателят Иван Даракчиев обявят, че са намерили автентични книжа, които графологично са изследвани в други музеи на страната. Целта на изследвания обект цели да се докаже притежание на българския революционер Раковски. Писмената се състоят от два философски трактата – за масонството и за човешките ценности. Това според тях доказвало масонската принадлежност на Раковски. От музея обявяват също няколко аргумента по темата – според отдела за връзка с обществеността базата е разрешила събитието, тъй като се е доверила на другите музеи в страната, които са се произнесли за документа. Васил Тенекеджиев от РИМ обаче потвърди, че никакви доказателства за произхода на писанието не са изложени и се разграничава от мнението двамата откриватели. Съби Стойков Попович, както е истинското име на Раковски, е роден на 2 април 1821 година в богатото семейство на чорбаджи Стойко Попович – буден и авторитетен терзия, водач на местните еснафи. Като млад Съби сменя своето име с Георги Раковски. Раковски получава едно солидно образование в родния си град Котел, както и в Карлово, където става ученик на известния даскал Райно Попович. Накрая завършва и гръцката Велика народна школа, намираща се в елитния цариградски квартал Куручешме. По време на обучението си в турската столица се запознава с велики личности като Иларион Макариополски, Неофит Бозвели, Сава Доброплодни, както и с дейци на полската емиграция като Михаил Чайковски, по-известен като Садък паша. Подобно на повечето свои събратя, в хода на Кримската война започва да храни надежди за освобождаване на българите. След края й Раковски взема решение, което определя по-нататъшната му съдба: открита борба с турското правителство и гръцкото духовенство „чрез пресата и сабята”. Към 1855 година той вече знае 5 езика: персийски, френски, турски, гръцки и арабски. През 1858 г. приема руско поданство и става преподавател в Одеската семинария. Основната му цел в писането е, не толкова критичното търсене на истина, колкото „разбуждането на националната свяст“. В онази епоха българите се нуждаели по скоро от това, отколкото от задълбочени академични трудове. Раковски изгражда в своите съчинения образ на света, в който българската нация играе основна роля – често романтична и леко преувеличена. Посочват се враговете, търси се вдъхновение за подвизи. Котленецът е от първите български историци, оценил делото на Паисий Хилендарски.
Какво казва великият българин Георги Сава Раковски: „служиш ли на истината вярно, на мнозина не ща е по угода неприлично е ща кажат то се знай – истината между лъжци не е на почит.“
За Раковски трудът на светогорския монах е изходната точка, от която започва новата история на България. С цел да обясни произхода на българите, в издавания от него вестник „Български лебед“ той обръща взор към историята на Индия. Идеологът на нашето националноосвободително движение написва много статии, в които се опитва да повдигне националното самочувствие на борещия се за духовно и политическо освобождение български народ с примери от неговата история, показващи общност с древната индийска култура. Той открива и описва много примери за родство между българския език и санскрит, като намира и аналогии в съвременния български фолклор с божества и митични персонажи от индийската митология. Според него, малко европейски народи могат да се похвалят с такова богатство. Раковски заимства от модерната по негово време европейска наука идеята, че прародината на човечеството е Азия, а древна Индия е люлката на европейската цивилизация. Според него българите са „най-чисти“ индоевропейци, които първи напускат Хиндустан и донасят в Европа стария култ към Шива. За разлика от много свои съвременници пламенният котленец вижда в староиндийските вярвания не „примитивен“ политеизъм, а усъвършенствана религия, от която и по негово време сред българите се пазят значителни следи. Неговите наблюдения сочат, че тази древна религия е близка до християнството и поради това българите лесно биват покръстени от апостол Павел. Всички тези свои виждания Раковски публикува под заглавието „Кратко разсъждение върху тъмните и лъжовните начала, на които е основана старата история на европейските народи“. В изданието той споменава, че след дълги бдения и четене във Виенската библиотека е успял да определи съвсем точно къде е прародината на българите – в района на Северен Афганистан и Памир. Интересът на революционера Раковски към Индия не се изчерпва само с нейната древна история и богатото й културно наследство. Раковски не пропуска възможност да изобличи древните автори в тенденциозност. Същевременно той умело намира и използва такива техни идеи, които подкрепят собствените му тези. В съчиненията си на няколко пъти например въвежда един цитат от Платоновия диалог „Кратил“, който по това време едва ли е бил познат на много българи. Въпреки изцяло отрицателното си отношение към гръцката античност, Раковски не се поколебава да я използва, за да докаже идентичноста на българския народ. Заемайки част от прочутото съчинение на Херодот, той се спира на странната теория за така наречения кимерийски произход на нашата нация. Тя не е подплатена от никакви доказателства и самият Раковски я отрича по-късно в писмата си. Въпреки че е свързан с Русия, с нейната наука и култура още от ранно детство по семейна линия и въпреки че участва като доброволец в Руско-турската война и дори получава руско поданство, под влияние на различни фактори Раковски се превръща в един от най-яростните противници на руските имперски домогвания, а оттам - и на русофилството и славянофилството като стратегии за общуване на българите със света. През 1858 той се връща на Балканите, дълбоко разочарован от руската политика за преселване на българите във Влашко и Молдова. За разлика от крайните славянофили, властващи в руската историография в този период, Раковски не приема идеята за опасностите, които крие в себе си западната цивилизация. Той получава много от европейската наука при престоя си в Марсилия и неговите политически планове често имат „европейски“ облик и дух. Показателни са сравнително по-малко известните му проекти за икономическо интегриране със Запада. Редица статии в „Дунавски лебед“ от 1860 -1861 г. разгръщат идеята, че Западът има изгода да търгува с българите. Научните търсения на котленеца не се ограничават само до чистата история и нейното тълкуване. Първият етнографски анализ също принадлежи на него. През 1859 г. на бял свят излизат „Показалец или ръководство как да си изискват и издирят най-стари черти нашего бития, язика, народопоклонения“. Проучването на Раковски в българския фолклор и до днес не е загубило значението си и съвременните учени го цитират като най-достоверен източник. Георги Раковски в „Народна българска песен“ представя княза като вожд на българската войска в народната песен за Боян Магьосника, в пълното му бойно снаряжение и сила, неотстъпващ на баща си цар Симеон:
„Трещи! Плющи! Боян напред върви,
клин си върти, път прави, Златна врата гледа!
Семо гърци троши, над глава му орле фърчи!
та уплаши мегкушави гърци, тии назад бягат!
Ей, Семо! Семо! Български царю! (Раковски 1984б: 76)."
Известните дарби на Георги Раковски са на революционер, публицист, дипломат, поет и писател. И действително той е такъв - „мисъл и желязо, лира и тръба - всичко ти бе вкупом за една борба!”
Малко знаем обаче за Георги Раковски като учен. А в полето на науката този велик българин също е постигнал изключителни резултати, за жалост пренебрегвани, и дори разглеждани с насмешка, през целия ХХ век. Но скоро имената на тези, които подцениха научното творчество на Раковски ще бъдат забравени, а неговото име никога не ще бъде забравено, от признателния български народ. Раковски в своята започната, но незавършена биография разказва:
"На четири часа път от Котел се намирал стар град под имя Раково. Оттам идвал родът на баща му. „Тойзи град Раково, казва Раковски, е бил отечество храбраго Бояна, кой предвождал цар Симеоновое войнство под цариградските стени и е насилил цариградската стена откъм Златия Врата крепости, а подир бързото примирение цар Симеоново с византийците поради нападенията на маджарите на българските граници Боян е бил избран от Раковското общество на общенароден събор за предводител на войнството, което е било изпроводено против маджарите. Боян е храборно победил маджарите и продрал е до чехите, от де се е завърнал с голяма слава, водящ и много заробени. Раково е разорено от турците много после от паданието на Българии и една част от жителите му се приселили в Котел, а друга в Сливен.”
Георги Раковски проявява интерес към народните старини, към нашата българска история, към нашият български език. Малко познат е фактът, че Раковски е говорил и познавал добре близо десет чужди езика – гръцки (и старогръцки), турски, френски, руски, сръбски, влашки (румънски), малоруски (украйнски), персийски, а вероятно и други. Научното творчество на Георги Раковски отговаря напълно на изискванията на научните съчинения от средата на 19 век. То е напълно съизмеримо с творчеството на Юрий Венелин, Александър Чертков, Михаил Оболенски и т.н. Основните знания за езика, за древната европейска история, Раковски черпи от френски източници и научни трудове на видни френски лингвисти и историци. В този смисъл решаващ е продължилият година и половина престой на младият Раковски в Марсилия, Франция. Този престой е толкова важен за научната му дейност както например престоят му от три години и половина в цариградския затвор и опознаването на цариградската вътрешна политика е решаващ за други негови революционни действия. Въпреки архаичния начин на изразяване, който Раковски използва в своите научни съчинения, прозренията му по много от въпросите, свързани с нашата реч, с нашият уникален български език, остават може би ненадминати. Ненадминати остават и прозренията му за разпространението на ранното християнство на Балканите, първом сред македонските и останалите българи (разбирай местните тракийци) и чак няколко века по-късно сред гърците. Невероятни са и прозренията му по отношение на гръцкото племе, с какво то се е занимавало от древни времена, как е поддържало и печелило от езическите светилища и как по късно е прехвърлило същите си тези занимания върху християнската вяра. Много интересни са наблюденията на Раковски върху римското владичество по българските земи. За това как част от централна и източна България, Средногорските и Задбалкански полета, старият Балкан остават на практика извън римското управление. (Подобна теза е изказана от съвременни историци по отношение на петвековното османско владичество в българските земи.) Раковски се спира подробно и на присъствието на галатите (келтите) три века преди Христа по българските земи. Галатите на Болг и Брен той свързва с древните българи. "... действително не си знаем историята. Що я криете, бе? Защо не я кажете на народа – да се гордее? Писателката Вера Гюлгелиева, която пише върху исторически сюжети,един ден ми каза, че нейна приятелка, английска писателка, ? писала: Вера, радвай се, има едно голямо откритие. Знам, че ти се интересуваш и пишеш за богомилите. Сега в Шотландия възстановявали най-стария и голям замък. И какво открили там? Зазидана една колосална библиотека само с богомилска литература. Оказало се, че първият архиепископ в Англия бил ваш богомил. Ето сега – у нас са унищожавали, но са я запазили пък оттатък. Да е жива и здрава Людмила Живкова, че благодарение на нея по света разбраха за нашия малък български народ, че го е имало, че е давал и разнасял култура и духовност, а не е грабил. Като била в Швеция, на Аксиния Джурова й казвали: Елате, вземайте! Книгите не могат да отидат при вас, но тук има ксерокси, възползвайте се! И безплатно ще ви се даде... Ако трябва, и платете! Там се намирали много интересни сведения за богомилите. Нали и нашият Николай Райнов, когато превеждал „Песента на Нибелунгите“, много страдал за това, че у нас цар Борил го криеха. По искане на гръцкия патриарх обявяват и у нас Вартоломеева нощ. Само през една нощ са избили 450 хиляди души и са принудили стотици хиляди хора да тръгнат голи и боси и търсят спасение по света. Така е, когато един народ изпадне в голяма беда. До такава паника се е стигнало. А нашите прикриват това. Нека се знае, че това са го правили наши боляри – подлеци и предатели на народа. И Райнов в книгата за Нибелунгите пише така: И когато българските богомили голи и боси минаваха през нашите държави, за да си търсят ново отечество, правеха впечатление, че всеки си имаше две торбички: в едната си носеше хлебец, а в другата – билки. Лекуваха хората из Европа, а те им даваха хлебец. Старейшините им пък – съвършените, – познаваха болестите по очите. Кой ги е научил на тази дарба?. Аз знам: Боян Мага ги е научил. Ето корена на природолечението. Богомилите дадоха на Европа Реформацията. Прочетете Раковски какво пише: Една голяма маса българи се заселва в Италия, в Ломбардия. Там се криели, гонени от папата. Данте също от богомилите научава легендите за живота в „Горния“ свят. И което е научил, го пише в поетична форма. Чисто богомилско учение. И в Ломбардия, и навсякъде са все наши богомили. Във Франция са катари. Има бугри, албигойци и всякакви – все богомили... Трябва да се гордеем с историята си! Чие дело е например Хагската конвенция да не се избиват пленниците? Пак е българско дело. Когато богомилите помагат на цар Иван Асен да се справи с тоя гад Борил, който убил баща му, целият народ го посреща с почести – още дори не оформил държавата си. Тогава гърците, въпреки че имат сключен договор, с коварство използват да ни окупират. Но когато царят ни тръгва на поход за защита, Бог ни помага, защото народът му казва: Не бой се, целият народ е с теб. И както се вдигнахме всички при Ивайло, така и при теб ще го сторим. И победиха. Какво направиха? Императорът пленен, войските му също до един пленници. И тогава съветниците богомили на нашия цар го учат: Не бързай! Покажи на целия свят, че България има нов цар, който не убива пленници. И тогава ще видиш какво ще стане с България. Царят ни тогава събира всички свои вождове, боляри и прочее и се обръща към пленените: Ромеи, вие си изпълнихте вашия дълг към своя император и вашата държава. Бихте се като добри войници. Сега сте наши пленници. Аз ви подарявам свободата. вървете си и кажете, че в българия има цар, който не убива пленници! Ония са стъписани. Смеят се. Много от тях плачат. Какво да правят? Най-после тръгват, но все се обръщат. Страх ги е да не е капан. А когато наближават крепостите си и ги питат: Вас не ви ли убиха? – Не! – отвръщат. – Там има нов цар, той не убива пленници. Подари ни живота.И така тръгва животът у нас. През царуването на цар Симеон почти няма войни. Това е и Златният век за страната ни. Но защо не го казвате това на народа си бе? Защо го криете? Нека се гордее! Ето, това сме били – гордейте се! Да ни свалят всички шапка, а не да ни смятат людоеди. Сърбите от мухата правят слон, а ние от слона – вирус. Трябва да се знаят тия неща... Така беше... Извинете. Поувлекох се (смее се през сълзи)."
Петър Димков
Окото Ра - слънчевото око се отъждествявало с Уаджет (една от малкото богини, чиято змийска природа не предизвиква съмнения). Име Уаджет произлязла от "уадж", което означава зелено, затова се нарича "зеления".
Уаджет е едно от най-ранните египетски божества, което по-късно се свързва с други богини като Баст, "Sekhment", "Mut" и "Hathor". Тя е божество-покровител на Долен Египет. Хор е бил древен египетски бог на небето, който обикновено се е представял като сокол. Дясното око е свързано и със слънцето Ра. В египетския мит окото не е било пасивен орган, а по-скоро един вид агент на действие, защита или гняв. Епифизата, жлезата с форма на шишарка, е малка ендокринна жлеза в гръбначния мозък, която долавя външната светлина подобно на очите и затова я наричат "Третото око".Тя произвежда серотонин, мелатонин, хормон, който влияе на модулацията на пробуждането/съня. Според формата си прилича на шишарка и се намира в центъра на мозъка, между двете полукълба.
Масонството е едно от най-старите светски братства в света. Има немалко теории за неговото “начало”. Някои го свързват с библейския ковач Тувалкаин и баща му Ламех от Месопотамия (ок. XXXV в. пр.н.е. или след 2887 г. пр. Хр., според старозаветното летоброене) или с основателя на Вавилон цар Нимрод (ок. XXX в. пр.н.е. или след 2105 г. пр. Хр., според старозаветното летоброене), трети го търсят по времето на строежа на пирамидите в Египет (ок. XXVI в. пр.н.е.) и бог Тот, други – по времето на Ноевия ковчег (2105 г. пр. Хр., според старозаветното летоброене) или със старозаветния майстор Веселиил, който с Божие вдъхновение (Изход, 31:1-5) направил Ковчега на Завета (Изход, 37:1-9) и построил Скинията, която Бог поръчал на Мойсей. В резултат на творчеството на Жак Дезагюлие и Джеймс Андерсън днес се приема, че началото на масонството е свързано с Хирам от Тир и строежа на Храма от цар Соломон (ок. 990 г. пр.н.е.). Въпреки това има опити за свръзване на масонството и с Дионисиевите майстори, а се намират и такива, които пък търсят неговите корени в дебрите на зороастризма (вероятно от средата от втората половина на VI в. пр.н.е.).
Произходът на масонството трябва да се търси през 1599 г. в Шотандия. Тогава група местни зидари създават първата ложа с обреди и тайни посвещения, при което се смесва средновековната митология с идеи от Ренесанса, кабалата, алхимията и астрологията. Годината 1599 вероятно не е избрана случайно, защото скоро след нея започва ново столетие, може би възприемано като начало на есхатологична епоха.
Обединена велика ложа на България е съвременен еквивалент на европейските масонски ложи. След 50 години режим и ситуация на мълчание, учението трудно се приема от обществото за сериозно занимание. Все още е много силна инерцията да се демонизира ролята на масонството въобще, а камо ли за неговото място и значение в национално-освободителните ни борби. Все още деянията на най-светлите ни носители на националната светлина ревниво се охраняват с яростно ръмжене, което обаче не може да заглуши нито шепота на историята, нито говора на фактологията.
Пирамидата е широкоразпространен масонски символ, тъй като древноегипетските пирамидостроители са предшественици на средновековните зидарски гилдии. Пирамидата навярно е най-прочутият символ на древния свят и съответно уместен избор за карта, разкриваща местонахождението на тайната мъдрост на всички векове. Пирамидални структури строят множество древни цивилизации, сред които месопотамската, нубийската и гръцката, да не споменаваме мезоамерикански култури като маите. Но с пирамидата най-често се свързват именно древните египтяни.Египет се споменава в най-стария запазен масонски документи, Кралския кодекс (Codex Regius), датиращ от около 1390г. Смята се, че тази поема от 794 стиха се основава на по-ранни, днес изгубени писмени паметници. В нея се очертават правилата на средновековното зидарство и се твърди, че занаятът може да се проследи до Древен Египет. Поемата разказва за александрийския математик Евклид, който основава масонството в Египет и става първият майстор масон. По-нататък се съобщава, че през Х век крал Атълстън, внук на Алфред Велики, донесъл масонството в Англия.
В духовността на новата епоха, третото око често символизира състояние на просветление или пресъздаване на умствените изображения, които имат дълбоко лично или духовно психологическо значение.
В един мит, когато Сет и Хор се борили за трона след смъртта на Озирис, Сет извадил лявото око на Хор. Когато Хор възстановил окото си, той го подарил на баща си, Озирис, с надеждата да възвърне живота му.Ето защо окото на Хор често се използва като нещо, което символизира жертвата, изцеление, възстановяване и опазване.
Окото Ра - слънчевото око се отъждествявало с Уаджет (една от малкото богини, чиято змийска природа не предизвиква съмнения). Име Уаджет произлязла от "уадж", което означава зелено, затова се нарича "зеления".Уаджет е едно от най-ранните египетски божества, което по-късно се свързва с други богини като Баст, "Sekhment", "Mut" и "Hathor". Тя е божество-покровител на Долен Египет. Хор е бил древен египетски бог на небето, който обикновено се е представял като сокол. Дясното око е свързано и със слънцето Ра. В египетския мит окото не е било пасивен орган, а по-скоро един вид агент на действие, защита или гняв. Епифизата, жлезата с форма на шишарка, е малка ендокринна жлеза в гръбначния мозък, която долавя външната светлина подобно на очите и затова я наричат "Третото око".Тя произвежда серотонин, мелатонин, хормон, който влияе на модулацията на пробуждането/съня. Според формата си прилича на шишарка и се намира в центъра на мозъка, между двете полукълба.
Димитър Ведър, син на основателя на българското масонство Иван Ведър: „Нуждата от създаването на ложа беше чувствителна поради факта, че тогавашната чужда преса, в унисон, третираше озлочестена и оклеветена България като варварска страна.” Българските масони по онова време интуитивно усещат, че основаването и узаконяването на една призната българска ложа ще спомогне за подобряване имиджа на страната ни пред европейските сили. “Мисълта, която ръководеше основателите на тази ложа, беше ясна: да разпространи зидарската идея между нашия народ, за да вкуси и той от благодатните й плодове за своето душевно и нравствено усъвършенстване, а също така да може, чрез една бъдеща своя Велика ложа да влезе в общуване със Свободните Зидари от целия свят, както и стана.”
Идеята е прегърната от редица български революционери, които си дават ясна сметка, че борбата не се води само с пушката манлихера и сабята дамаскиня, но и чрез контакт с външния свят, чрез установяването на връзки, които могат да помогнат, макар и с малко, на националноосвободителното и обединително движение. Българските герои са демонстрирали обществено съзнание, далеч надхвърлящо епохата им, като разширяват своите възможности за съпротива. Потайността на масонските ложи не им е чужда - все пак те самите основават или стават част от тайни комитети, целящи промяна на несправедливия начин, по който живеят българите.
Идеята е прегърната от редица български революционери, които си дават ясна сметка, че борбата не се води само с пушката манлихера и сабята дамаскиня, но и чрез контакт с външния свят, чрез установяването на връзки, които могат да помогнат, макар и с малко, на националноосвободителното и обединително движение. Българските герои са демонстрирали обществено съзнание, далеч надхвърлящо епохата им, като разширяват своите възможности за съпротива. Потайността на масонските ложи не им е чужда - все пак те самите основават или стават част от тайни комитети, целящи промяна на несправедливия начин, по който живеят българите.
