Великият закон

     

"Принципите на Истината са Седем. Този, който ги 

познава с разбиране, притежава "Универсалния ключ",

 пред чието докосване всички Врати на Храма бързо се 

отварят."

Кибалион

 Седемте принципа, върху които се основава цялата Херметична философия, са следните:

I. Принципът на менталността

II. Принципът на съответствието

III. Принципът на вибрацията

IV. Принципът на противоположностите

V. Принципът на ритъма

VI. Принципът на причината и следствието

VII. Принципът на рода

           Седем прости закона, точно толкова са необходими за един човек, за да се доближи до божественото. Точно толкова са навсякъде по света. Всяка религия, всяко вярване, всяко суеверие, всеки древен мит и легенда цели да тълкува точно тези седем закона. 

       Символиката на числото седем произлиза от древни езически предания, които през хилядолетията са променяли своя външен облик, спрямо нагласата на цивилизациите, но в основата се крие истинският смисъл на Словото, което според Библията,  е дало началото на света, такъв какъвто го познаваме. В Библията, законите са придобили синонима Слово, а десетте божи заповеди са присвоено наследство на древността, но отново са кратък преразказ на начина на живот за истинския честен човек. Един оригинал на тези заповеди е заклинание от папируса Ну, отбелязани в египетската "Книга на мъртвите":

Ето аз истината нося в сърцето си и правдата,

защото всяко зло изкорених от него.

Не съм създавал страдания на хората.

Не съм си служил с насилие към моите роднини.

Не съм замествал правдата с неправда.

Не съм общувал с лошите.

Не съм извършвал престъпления.

Не съм накарал никого да работи за мене непосилно.

Не съм злословил от славолюбие.

Не съм измъчвал моите служители.

Не съм проклинал боговете.

Не съм лишавал бедния от неговия хляб насъщен.

Не съм извършвал действия, отхвърлени от боговете.

Не съм допускал никой господар да мъчи роба си.

Не съм докарвал на ближния страдания.

Не съм допускал глад да има.

Не съм разплаквал хората, подобните на мене.

Не съм убивал, нито заповед за смърт съм давал.

Не съм донасял болести на хората.

Не съм задигал дарове от храмовете.

Не съм си присвоявал на боговете хляба.

Не съм открадвал приношенията за духовете посветени дадени.

Не съм извършвал действия безсрамни

в пресвятото място на храмовете.

Не съм отнемал част от даровете предопределени.

Не съм опитвал моите владения да умножавам

по начини непозволени.

Не съм си присвоявал на ближния нивята.

Не съм размествал ни тежестите, ни лоста на везната.

Не съм отнемал млякото от детската уста.

Не съм обсебвал добитъка по пасбищата.

Не съм улавял в примка птици, за боговете отредени.

Не съм изваждал риба с мъртва риба.

Не съм препречвал на водите да текат, където трябва.

Не съм събарял вдигнати прегради на води течащи.

Не съм гасил на огън пламъка

в мига, когато трябвало е да гори.

Не съм престъпвал правилата за жертвоприношения с месо. Не съм си присвоявал добитък, собственост на храмове на боговете.

Не съм попречил на никой бог да се явява!

Чист съм! Чист съм! Чист съм! Чист съм!

         Религиите използват законите, но не ги предават коректно на масата от хора. Словото дава една вътрешна божествена частица, която пречи на индивидите да бъдат манипулирани и заплашвани със Страшния съд. През вековете отнема неимоверни усилия на световните религии, чрез репресия  да изкоренят най- пряката връзка на човека с божественото у него. Логиката е проста и разбираема, отдалечавайки се човек от своята природа, той губи своята свобода на духа. Като социално същество човекът следва решенията на колектива, което осигурява оцеляването и сигурността му, създавайки ефекта на "синергията" в обществото. Предаването ни на Бог, собствения ни живот и духовно спасение, човек прекратява своето вътрешно търсене на божественото у самия него. Масата се прекланя пред заплахите на духовните водачи, които са победители от войната за вярата на върха. Религиозното духовенство следва една единствена логика: "Разделяй и владей".

         След края  на двадесетия век, все още не разпознаваме, че сме част от един същински пъкъл. Масата се контролира с мас медиите, религиите, политиката, расовата и прочие разделеност, властва света на овладяната звукова манипулация, образованието се грижи да провали пламъка на творците, още от ранна детска възраст. Историята ни е своеобразна фабрика за лъжи, но ние все още не търсим алтернативата.

            Но, защо?

Прекарвах живота си като нормален човек, съвсем стандартно и незабележимо от обществото, но преживявах в себе си промяна в някои особени дни, изпълнени с пустота, размишлявайки за живота и неговия смисъл. Историята за нашата земна мисия, сякаш оживя пред очите ми, когато търсех достатъчно дълго и упорито из дебрите на историята по света и у нас. Ден като тези е по- особен и кара сърцето ми да трепти лудо. Излъчването на просветление бе от позицията на слънцето и останалите планети и звезди спрямо Земята. Тези явления не възникват постоянно във времето и пространството. Напоследък се наблюдават редица слънчеви петна, коронални дупки, изригвания, изхвърляне на маса от Слънчевата корона и други, които променят енергията, която се излъчва към Земята. Геомагнитни смущения възникват от изригвания на Слънцето, като изкривяват и променят формата и големината на земното магнитно поле. Магнитните бури се случват в момент, когато плазмата достигне атмосферата ни. 

В един такъв паметен ден, някой посети душата ми. Това бе авторът на „Великата деветка”. Творецът бе роден вътре във въображението ми. Търсейки отговори на екзистенциалните въпроси, които ме затрупваха, години по- късно монологът в съзнанието ми прерасна в диалог с велики просветители и тяхното духовно наследство. Посещението им в душата ми събуди огън, който пробуди от дълбокия сън автора, който диктува на разума своите важни насоки за постигане на революционно мислене, непознато за мен до момента. Знаците бяха достатъчно ясни за мен, и на безопасна дистанция от околния свят. Попитах сърцето си, дали не е случайност тази привързаност към забраненото познание на древните култури?                  Всичко започна с раждането на идеята, която за първи път чух от своя баща. Той твърдеше, че историята, която се публикува като официална, не съответства на истината за ключови събития от миналото на България. С времето и двамата разбрахме, че става въпрос, не само за история, а за цялостна подмяна на събития, заличаване на народо- психологията ни и безмилостен геноцид на интелигентни и духовни изконни идеали. Тези действия имат една цел- разделяй и владей невярващите в безграничното им желание за власт и заличи всяко доказателство за съществуването на свободомислещия морал, предаван от учени и аскетици през хилядолетията на нашата цивилизация. Те изразявали свободната си воля, затова са анатемосани и забравени от нас. Те биха могли да помогнат на бъдещите поколения да мислят различно, затова са избити в свещената война за господство над човешката вяра. Великата ерес остава в архивите пазени, единствено от Ватикана, за да потъне истината в забравата на времето. В официалната история остава само гледната точка на фанатици, римски летописци и католици инквизитори т.е. бедителите над човешката духовност и вярвания. 

„Историята се пише от победителите“ е фраза, приписвана на съвременния политик Уинстън Чърчил. Тогава, ако следваме тази фраза, победителите могат да наложат своята „редакция“ върху цялата истина, ала тогава се ражда и аптернативната истина. Когато фактологията не съвпада с официалната история и археология се оказва, че ние сме загубили не само битката, но и своята човешка идентичност. Трябва да съществува и друга гледна точка. Трябва да е била скрита дълбоко в културата на населението. Трябва да има писмени и устно- предавани свидетелства, в подкрепа на обективната истина. Трябва да бъде чута гледната точка на губещите. Трябва да се съмняваме в изводите на отделни хора в сферата на науката, религията и политиката. Трябва  да чуем гледната точка на всеки индивид от населението, за да разберем всеобщите нужди.

Дълго време отнема на забравената човешка история да се трансформира в един сюжет за тази книга. Главната причина е широкият обхват и дълбочина на дълго пазени тайни за човешката еволюция. 

Трудно е да признаеш, че си луд и твърде различен творец, когато бъдеш отхвърлен от тълпата, трябва да се примириш, че когато си най- самотен ще позволиш да бъдеш и публично унижен, без да се страхуваш от последствията. В търсене на отговори през 21 век на темата за българската и световната история, малцина биха проявили интерес, защото е по- важно  какво ще ядеш и пиеш, къде ще излизаш, колко пари имаш, с кого да прекараш живота си, къде и какво да учиш, къде да работиш, къде да живееш, колко струват тези обувки, за какво да мечтаеш, дали утре е петък…? Безкрайността не стига да задоволиш всяка своя нужда и потребност, независимо от пол, възраст и късмет в живота. Няма значение кой си, няма значение колко удоволствие ти доставя успеха,дали си богат или беден, няма значение дали знаеш днес кой ще обиждаш, гледайки новините, няма значение колко хора харесват снимката ти онлайн,  не е съществен външния ти вид и характер, щом си планиран продукт на нечии задкулисни по- мащабни интереси. Един избор не стига, една сбъдната мечта не е достатъчна, един живот не стига, за да осъзнаеш, че никога няма да бъдеш свободен. Един ден ще пожелаеш да изречеш думата „революция“, но илюзията на чувствата и капацитета на външна репресия и пропаганда е твоята единствена реалност.

„Събуди се, човеко, и мъдър бъди!”

Тот Атланта

Отвори широко сетивата си, защото си избран от своя другар, наречен войн на Светлината. Чакаш хиляди животи, раждаш се и умираш, в амнезия преживяваш дните си на земята. Нямаш очи за изгрева и залеза, не помниш миналото си отвъд този живот, а защо се надяваш на по- добро бъдеще в този? В природата съществува един основен закон: „Всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие“, наречен закон на Привличането. Света, който привличаме към себе си е пряко отражение на отношението ни към него, а ако търсиш доказателство: Постави стъклена чаша в ръка пред себе си и я пусни на земята, какво ще се случи? Гравитацията се основава на същия този закон, без изключение.  След като натрупах достатъчно личностни знания, войнът в мен проговори. Светлината в очите ми заблестя, огънят в сърцето ми изпепели всяко съмнение, а съзнанието ми разкри врата към други светове, които искам да ти разкрия, драги читателю. Нивата на „пробуждане” започваха от съзерцанието към себе си, преодолявайки заблудите от околната среда. От следствията на ежедневните постъпки, през повишаването на телесното и духовно равновесие, до нематериалното пътуване в небитието, далеч от материята бе късче от душата ми, заедно с мисълта на хиляди мислители и философи, които бяха свързани в една непозната за материалното духовна матрица. Пътуването през време и пространство, посещенията на чужди мисли в разума започнаха да добиват един различен смисъл за живота, сам по себе си.           Тогава разбрах, що е "Пробуждането". Стари знания изплуват, нови идеи се зараждат в съзнанието. Пътят на авторската душа бе дълъг. Срещнах други странни млади души, около тях изгубени души, някои души пък бяха в застойи се лутаха в безкрайността. Имаше, понякога, дузина различими души, които обитаваха един човек, а някои тела, сякаш бяха изгубили своята душа. Що за преход е това? Аз виждах деформираните им души, а не новите им дрехи. След това разбрах за етера, като ниво на съзнателност. Човешките мисли се носеха като пясъчна буря из пустинята, а аз използвах душите им като инструмент за извличане на ценна информация. От сънищата си научих отражението на материалния свят върху външността ми, а от медитацията научих отражението на духовния свят върху съществото ми. Отвъд отражението беше космическата симфония. Всяка частица предава вибрация, която ми дава духовна сила. Отвъд вибрацията видях другите светове, които се бяха провалили преди нас. Видях и Боговете. Да! Не беше един бог! Все още търся деветимата! Там отвъд този живот, отвъд този цикъл, отвъд този Голям взрив, там спираш да вярваш в дядо Коледа и някакъв си библейски Бог, който контролира всичко на Земята. Отвъд няма значение изкуплението, там няма значение Апокалипсиса, там няма робство, нито смърт. Читателю, събуди се и потърся смисъла отвъд видимия и невидимия свят! Там беше пирамидата. Тя беше моят Храм. Вътре, като светлинка се носех, плахо из коридора, усетих човека, който ляга в саркофага. Коридорите на залата водеха до седем стаи, които направляваха Живота. Имаше подземие, което водеше към Долния свят. Тогава разбрах пътя, който извървях, докато се пробуждам. Деветият бе „Какъвто долу, такъв и горе“. Този път, бе избран от малцина земни жители. Осъзнах, че храмовете на Земята бяха точно определени за пътя на Живота. Това, че душата пътува свободно из тези пространства, значи че нещо или някой ни е поставил там. Аз знам тайното му име! Аз знам, мъничка мистерия, която е ключ към други светогледи. Земята бе част от мен. Аз пазех знанието дълго и дълго. Връщам се, за да бъда в противовес на материята. Това ме прави Войн на Светлината! 

А ти „пробуди“ ли се, читателю?

"Воинът на светлината току-що се е събудил.

„Не знам какво да правя с тази светлина, която ме кара да израствам“ — мисли си воина. Светлината обаче не изчезва.

„Ще се наложат промени, които нямам желание да правя.“ — мисли си воинът.

Светлината пак е там — защото желанието е много разтегливо понятие.

И така, очите и сърцето на воина постепенно свикват със светлината. Тя вече не го плаши и той започва да приема Личната си легенда, дори и това да е свързано с поемане на рискове.

Воинът твърде дълго е спал. Нормално е да се пробужда постепенно." 

"Воинът на светлината- наръчник", Паулу Кюелю

След толкова много време българската литература трябва да се промени. След толкова много промени читателя трябва да изпита тръпката на съмнението. Българският род е създаден за момента, в който чупи оковите на робството си. Индивида трябва да се присъедини към Светлината, инак ще го обгръща тъмнина. Авторът е готов да предложи своята гледна точка за развитието на обществото. Великата деветка е ключа към загадките на нашето минало. Доказателствата се намират на територията ни от Краището през Родопите и Стара планина, разклоняват се от Дунавската равнина до Пирин, Рила, Сакар и Странджа и се простират чак до дълбините на Черно море. Те се намират във всеки жив човек, който притежава прастарите балкански гени. Те са запазени през вековете, за да разкажат една алтернативна история от миналото на човешката цивилизация. Артефакти разкриват, чрез величествения си блясък, нивото на културно развитие на цивилизация, която предала знанието на хората преди повече от 7000 години. Те носят послание за мъдрия ученик по история. Те са истината за балканската цивилизация. Истината се запазва, въпреки битката с времето. Това е своеобразна машина на времето, която остава скрита за чуждите теолози и хронисти. Тя не се нуждае от превод, нито от допълнение, защото може да се види, да се докосне, да се осмисли и да промени представите ни за света. Историята, която ни втълпяват е една алтернативна реалност. Историята на следващите редове ще отхвърли цялата баналност на вярата. Авторът Ви моли да не отхвърляте алтернативната реалност, а само да Ви накара да се осъмните в това, което вече знаете! Науката има едно просто правило за учения човек. Дори да знаеш, че си прав, не си прав! Твоята кръв, читателю, е наследник на завета от Великата деветка! Тя е матрицата на културата, която пази тайните на Сътворението от митовете и легендите за Богове. Алтернативната археология прилага доказатества и факти, които официалната наука не предлага. Вярваш ли чудеса? Авторът би отговорил на въпроса, тъй както и читателя. Велики дела ни чакат, че за да изградим бъдещето, трябва да се осмислим миналото си! Ако има информация за предците ни, то тя може да бъде открита единствено в писменост стара, колкото „Черноморска Атлантида”.

 Имало едно време една истина, наука, закон за съществуването на човешките същества на тази земя. Древните приписвали собсвените ни качества на по - висши събития, същества и сили. Разгадаването на човешката природа се превърнало в легенда, легендата - в мит, мита -  в религия, а религията предпочела да запази истината за себе си, за да получи хорското подчинение, смирение и воля чрез властта и материалните блага.

 През втората четвъртина от последния земен цикъл се случват съдбоносни събития за човеците. Изпълнили  се егоистичните желания на безбройни завоеватели на човешката воля. Появили се световните религии, последвали ги тъмните векове, довели до геноцида над човешката добродетел. Същевременно се разпространили  болести, които бързо се разнесли, като милиони били посечени безмилостно от смъртоносната епидемия, обхванала целия свят с мрачните си ръце. След кратък научен възход на Великите географски открития, последвали две унищожителни световни войни, които довели до индустриална, технологична и научна революция. Моралът се изродил и обезобразил от подмяната на политическите възгледи след края на Студената война. Хората страдат и до днес от тези последствия, придружени от природни бедствия, екологични катастрофи, недостиг на ресурси, финансови кризи и много други.  Интресно е как истината е успяла, по необсними за простолюдието пътища, да достигне до хората през 21 век, поколението, което е наречено информационно. 

Древните люде през вековете търсели дуалистичната магия на сътворението, вярвали в свободното слово и самоотвержено захръляли обществените порядки, за да се отдадат на нематериалното богатство, жертвайки един от безбройните си животи. Вярата за завръщането на Бяло братство, за натъпването на Ню еидж ерата, за октриването на същината на Учението, за  способността да се разчетат Акашовите хроники, за херметизма и търсенето на вътрешния огън карало хората да търсят истината за една стара, отдавна забравена епоха, завършила пагубно с унищожителен потоп в края на Ледниковия период (около 12000 години). Загубен епизод от човешката история е на път да бъде разкрит. Това не е някакво посвещение в храм или опит да се разнищи някое екзотично учение от Изтока. Това е лично посвещение към истината за човешката природа. Това е наниз от интерпретации на едно малко човешко същество, което е изпълзяло от робската си клетка и гледа към цикъла по - горе. За пореден път, навярно?!

За един съвременен български читател тематиката не е интригуваща, затова в защита на възгледите си, ще цитирам геният в българския експресионистичен жанр на българската литература:

„О, аз разбирам: този весел свят

със мене и със мойта смърт не свършва

аз съм една ненужна жалка мърша

и мога ли да бъда техен брат?

Не искам състрадание от хората!

Аз имам всичко, моя е смъртта.”

 "Дявоско" от Атанас Далчев

След като авторът сподели своите първи прозрения за парченцата от "пъзела", следва да бъде подреден и дефиниран замисълът, подчинен на идеалите на висшата цел.  Заедно поемаме към едно далечно пътешествие, отвъд всички познати и непознати граници, дързост и предразсъдъци на съзнанието си, което е промито от ценностната система на тази епоха. Началото на освобождаването на практика се крие в съзнателното отричане на очевидната лъжа, че общодостъпната информация е обективна и служи на обществото, за да се изпълни завета на подчиненото общество. 

Откриваме вътре в себе си, че сме избрани за висшата цел наречена с прости думи "истина". Разбираме, че истината е велика, защото се намира в самите нас. Сега е време да повишим своето ниво на съзнание.

„Воинът на светлината винаги прави необикновени неща.

Той може да танцува на улицата, докато отива на работа, да погледне в очите някой непознат и да заговори за любов от пръв поглед, да защити идея, която другите намират за смешна. Воините на светлината могат да си позволят такива дни.

Воинът не се страхува да си поплаче за отминали страдания или да се зарадва на нови открития. Когато обаче усети, че е ударил часът, изоставя всичко и се впуска в приключението, за което толкова е мечтал. Щом почувства, че силите му са на изчерпване, напуска битката, без да се самообвинява, че е извършил необмислена постъпка.

Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.“ 

"Воинът на светлината- наръчник", Паулу Кюелю

Онзи път на учението е труден. Всеки ден водим своите битки в материалния свят. Водим своите битки и в нематериалния свят! Вътре в себе си откриваш, че си съставен от проста материя, а душата е тази, която позволява свободното пътуване през време и пространство. 

„Всеки човек непрестанно се намира сред три битки… Първата ще бъде между свободната воля и кармата. Нищо не може да освободи човека от участие в стълкновенията на тия начала. Втората битка бушува около човека между развъплътените същности на доброто и злото. Тъй човек става плячка на едните или на другите. Невъзможно е да си представиш яростта на тъмните, опитващи се да овладеят човека. Третата битка шуми в безкрайността, в пространството, между тънките енергии и вълните на хаоса… Човешкият ум разбира земните стълкновения, но той не може, гледайки в дълбокото небе, да си представи, че там бушуват могъщи сили и вихри. Само овладял земните чувства човек, може да помисли за невидимите светове. Трябва да се привиква към такива мисли. Само те ще направят човека съзнателен участник в безпределните сили.“

"Тайното учение" от Богомил Райнов