Теория на конспирациите за древните извънземни

 „Но тез, на Бога що са воини - непоклатимите, стоящи твърдо, отдясно вечно те ще са на Божия Престол, когато с огън Той народите ще съди!“

Св. Кирил Философ, Corpus Ecclesiasticum

     Читателю, въпросът с много повишена трудност за съвременната наука е, къде са шумерите? Защо няма намерени човешки останки от високо развитата древна цивилизация?
Какво се опитвате да скриете, съвпаденията зад които се прикривате стават твърде много?!
Гугъл, Уикипед., Ютуб, книги, научно- популярни филми - всичките са с наложени рестрикции. Сведенията разказват за извънземна цивилзация, която добива злато и мед от рудници на планетата. Шумерите твърдят, че Анунаки са създали човека, такъв какъвто го познаваме днес. Много писатели с дълбоки познания за произхода на древната цивилизация са стигнали до извода, че се касае за свидетелски показания. В главата за Черния рицар се оточнява за действителен феномен, космическа совалка, която витае над Земята 11 000 години. НАСА е направила признание относно произхода - неизвестен. Възрастта за пореден път съвпада с градежа на Великата пирамида и комплекса в Гиза и Сфинкса.
   Възрастта съвпада и с разположението на пирамидите на платото спрямо Сфинкса и Нил, олицетворяващ Млечния път. Датата, която отчита позиционалното разположение спрямо Орион и Лъв от преди 10 450 години. Възрастта отговаря и на датировката на Гьобекли тепе в Турция. Това е датата, изчислена при изследване на пещерата Витоша, за да се извлекат доказателства за съпествувал Голям потоп Конспиративните теории, които заформят алтернативите за историята пред обществото, стават все по- задълбочени, все по- крайни в твърденията и имат своя силно субективен характер.

  Много автори започват с отричане на лъжите, които се пропагандират като официална история, но с течение на времето, доста от тях достигат до противоположни крайни алтернативи на истината.

  Авторът винаги е търсил отговора на въпроса, каква е връзката между древните на Балканите и цивилизациите на Древен Египет и Шумер. В търсене на отговори, къде се крие истината, разобличена от заблуди и авторски измислици, трябва да се спазва научния подход на рационалност и отвореност към други алтернативи. Много конспиратори изцяло променят представите ни за древния свят, подтикнати от порива си на мечтатели, които получават истината свише, извън рамките на обяснимото. Има твърде много  теории, които не могат да бъдат доказани напълно или отхвърлени категорично, поради спекулативния подход, който се използва при изследването. Главната тема, която създава цяло течение от автори на конспиративни теории е твърдението, че сме посещавани от извънземни. Много изследователи могат да се закълнат в тяхното съществуване до днес, но няма предоставено категорично доказателство пред човечеството. 

      Авторът на "Великата деветка" има своя теория, формирана от въображение в съчетание на знания относно представата на древните прадеди, които нямали интелектуалния капацитет да обяснят своите преживявания на съвременен език, но са изказали категорично, че са посещавани от божествени индивиди в древността, затова пренесли преживяванията си в своите митове и легенди.

       След като се абстрахираме от субективността в разказите на предполагаемите очевидци, ако се огледаме около себе си и не можем да видим рационално описание, ако отречем изводите на всички конспиративни теории по въпроса с извънземното присъствие и нека разпознаем факта, че голяма част от литературата има за цел предизвикването на сензация сред посредствените читатели, които носят голяма материална печалба, но предлагат несъществуващи алтернативи на истината, които влияят на груповото съзнание и личното мнение, създавайки своеобразен тип контрол над мисълта над податливия разум.

   Историите за НЛО катастрофите, за отвличанията от извънземни експериментатори, както и за секретните проекти на Великите сили, пораждащи безброй съмнителни обстоятелства след себе си, които до някаква степен потвърждават прекия контакт с космически цивилизации. Напоследък може да срещнем и друг тип твърдения, в които писателите документират пряк контакт на ментално ниво на съзнание с извънземен разум.

     До тук, авторът не може да направи извода, че извънземните са вече тук, защото никъде и от никой "очевидец" не се предостави безспорно доказателство или поне някаква действителна улика, която да може да се развие в задълбочено изследване. Говори се за Преяди, рептили, Ориони, сиви, марсианци и т.н.  
 

 Интересен прочит предлага Зекария Сичин за съществуването на извънземна цивилизация, наречена от древните шумери Анунаки, което означава „слезли от небето“ или „тези, в които тече благородна кръв“, били най-младите богове. Те били длъжни да се служат безпрекословно на 50-те стари бога. Зекария Сичин е американски писател от азербайджански произход, застъпник на хипотезата на произхода на живота чрез палеоконтакт, както и за съществуването на планетата Нибиру.Това твърдение не се приема от учените и до днес, а глинените таблички поетапно се унищожават и заличават от терористични групи, властници и археолози, за които Сичин, Деникен и Великовски са „съвременната троица“ на псевдоисториците.Роден в Баку, но израства в Палестина където добива познания по иврит. В Израел работи като журналист за израелски вестник а след това заминава за Ню Йорк, където пише книги. Твърденията на Сичин се основават на негови интерпретации на шумерски таблици, които лично е прочел в оригинал, затова си позволява да отхърли интерпретациите на официалната наука, която премълчава важни моменти от писмените сведения. 

Енлил притежавал „връзката небе-земя“ и от своя „величествен град Нипур“ можел да „праща лъчите, които проникват в сърцето на всички земи“ — „очи, които могат да огледат всички земи“.

В онези древни дни, когато само богове обитавали Нипур и човекът все още не бил създаден, Енлил срещнал богинята, която щяла да стане негова жена. Според една версия той видял бъдещата си съпруга, докато се къпела в потока на Нипур — гола. 

И все пак той като обикновен млад човек се оставил да го съблазни една гола красавица и се подчинявал на морални закони, наложени от общността на боговете, чието престъпване се наказвало с изгнание. Смъртните дори можели да се оплакват от него. Известен е поне един случай, в който шумерски цар на Ур се оплакал направо на съвета на боговете, че градът и неговият народ били сполетени от беди поради злощастния факт, че „Енлил даде царската власт на недостоен човек… който не е от шумерско семе“.

Ашурбанилалова библиотека е колекцията от глинени таблички и е един от най- важните писмени източници от древността, и последната библиотека на Древния Изток. Открита е през 40-те на мястото на древната Ниневия. Съдържа около 30 хиляди клинописни таблички, засягащи различни аспекти на историята, религията и митологията, обществения и стопанския живот на Месопотамия – списъци на царе и династии, закони, исторически хроники, както и религиозно- митологични творби (Епосът за Гилгамеш, Енума Елиш – митът за „Сътворението“), предсказания и гадателни текстове, поетични произведения и други.
   Енума Елиш означава „Когато там горе“. Това е древно епическо произведение от Вавилон за сътворението на света. Името му идва от първите думи, с който започва. Текстът е написан с шумерски клинопис, частично съхранен на седем глинени таблички. Поемата е датирана от втората половина на 2-то хилядолетие пр. Хр. В основата на поемата лежи идеята, че богът на пролетното слънце и творческата сила Мардук побеждава чудовището Тиамат, тъмните сили, и от тялото ѝ създава целия свят. След това разпределя съзвездията по небето и определя движението им. Накрая създава човека, чието призвание е „грижа за боговете“.

"След като небето се отделило от земята,    След като земята се отделила от небето, След като на човека било дадено име, След като (богът на небето) Ан вдигнал небесата, След като (богът на въздуха) Енлил опразнил земята… На земята живели едни богове. Създал ги бог Енлил.  Но веднъж на планината,  земята и небесата Ан създал боговете анунаки."

     Шумерите почитали Енлил и от страх, и от благодарност. Именно той се грижел за изпълнението на решенията на съвета на боговете срещу човечеството, именно той пращал пагубни бури срещу провинилите се градове. По време на потопа именно той искал да погуби хората. Ала когато бил в мир с тях, той бил добронамерен бог. Според шумерския текст Енлил дарил на човечеството знанията за земеделието наред с ралото и кирката. Освен това Енлил избирал царете, които да властват над хората, не като господари, а като слуги на бога, натоварени с изпълнението на божествените закони. 

Шумерските и акадските текстове не оставят съмнение, че според народите на Древния Изток боговете на небето и Земята могат да се възкачват в небесата.

Един писмен паметник описва обладаване на Инана/Ищар от страна на неопределен герой, който оправдава постъпката си по следния начин:

"Един ден моята царица,

след като прекоси небето, прекоси земята —

Инана,

след като прекоси небето, прекоси земята —

след като прекоси Елам и Шубур,

след като прекоси…

Тя уморено се върна, заспа.

Видях я от края на своята градина,

целунах я, съвкупих се с нея."

 Инана/Ищар, за чиито далечни пътешествия се споменава в множество древни текстове, пътувала между първото си владение Арата и новия си дом в Урук. Тя навестила Енки в Ериду и Енлил в Нипур и посещавала брат си Уту в Сипар. Но нейното най-известно пътуване било до Долния свят, владението на сестра й Ерешкигал. То е обект не само на епоси, но и на художествени изображения върху цилиндрични печати, които представят богинята с криле, за да подчертаят факта, че е прелетяла от Шумер до Долния свят. Текстовете, които разказват за това опасно пътуване, посочват, че преди това Инана извънредно педантично поставила на себе си седем предмета и когато минавала през седемте порти, водещи до дома на сестра й, трябвало да се откаже от тях. Седем такива предмета също се споменават в други паметници, описващи небесните пътешествия на Инана:

1. Поставила на главата си ШУ.ГАР.РА.

2. „Измервателни обеци“ на ушите си.

3. Вериги от сини камъчета на шията си.

4. Два „камъка“ на раменете си.

5. Златен цилиндър в ръцете си.

6. Ремъци, стягащи гърдите й.

7. Дрехата ПАЛА на тялото си.

Макар че досега никой не е успял да обясни характера и значението на тези седем предмета, според нас отговорът отдавна е пред очите на всички. По време на разкопките в асирийската столица Ашур от 1903 до 1914 г. в храма на Ищар Уолтър Андрей и неговите колеги открили очукана статуя на богинята, представяща я с различни „приспособления“ на гърдите и гърба. През 1934 г. археолозите се натъкнали на подобна, но невредима статуя в Мари. 
Шумерските текстове също разказват за неколцина души, които се възнесли на небето. Един от тях бил Адапа, сътвореният от Еа „образец за човек“. Еа „мъдрост му даде, вечен живот не дари му“. С годините богът решил да предотврати смъртния край на Адапа, като му даде шем, с който да стигне до небесния дом на Ану и там да яде от хляба на живота и да пие от водата на живота. Когато Адапа стигнал в небесния дом, Ану го попитал кой му е дал този шем.
Боговете на небето и земята на Древния Изток не само произхождали от небесата, но и се завръщали в небесния дом. Ану от време на време идвал на държавни визити, Ищар най-малко два пъти ходила при него. Центърът на Енлил в Нипур разполагал с „връзка небе- земя“. Шамаш отговарял за „орлите“ и стартовата площадка на ракетните кораби. Гилгамеш посетил мястото на вечността и се завърнал в Урук, Адапа също се върнал, за да разказва за пътуването си, както и библейският цар на Тир.

Според шумерските текстове, включително една поразителна автобиография на самия Еа, той се родил на небето и дошъл на Земята преди да съществуват селища и цивилизация.

„Когато приближих сушата, имаше голямо наводнение“ — разказва богът и описва действията, които предприел, за да направи сушата обитаема. От моретата и реките Еа преминава към сушата и разказва, че „насочвах ралото и ярема… отворих свещените бразди… построих обори… издигнах кошари“. Текстът (наречен от учените „Енки и световният порядък“) приписва на бога изкуствата на тухларството, строителството на къщи и градове, металургията и така нататък.

Като представят божеството като най-големия благодетел на човечеството, бога, донесъл цивилизацията, много текстове го описват като главен защитник на хората в божествените съвети. Според шумерските и акадските разкази за потопа, от които би трябвало да произлиза библейската версия, Еа бил богът, който въпреки решението на съвета на боговете помогнал на един свой довереник да се спаси от катастрофата.

Епосът за Гилгамеш е епична поема от Месопотамия и една от най-древните литературни творби, запазени до наши дни.Образът му намира отражение в акадското изкуство от 24-22 век пр.н.е. Според традицията с Гилгамеш се свързват изображенията на герой, борещ се с лъв и див бик, а също и глинени фигурки, изобразяващи духовете на плодородието. Литературната история на Гилгамеш започва с пет самостоятелни шумерски поеми за Гилгамеш, цар на Урук. Стандартната версия се отличава от по-ранната старовавилонска версия по началните думи – в старата версия те са „Надминаващ всички други царе“, а в стандартната – „Той, който видя дълбините“, като под „дълбини“ се разбира мистериозните сведения, получени от Гилгамеш при срещата му с Утнапищим. Гилгамеш получава познанието как да почита боговете, защо смъртта е дадена на човешките същества, какво прави един цар добър владетел и как да се живее добър живот. Историята за Утнапищим, героят на мита за Потопа, може да бъде открита и във вавилонския епос за Атрахасис.

"В онзи ден, в онзи далечен ден,

в онази нощ, в онази далечна нощ,

през онази година, през онази далечна година  — когато стана Потопът…"

"Загадъчният пасаж — ужас за преводачи и теолози — е в началото на шеста глава на Битие. Той е вмъкнат между разказа за разпространението на човечеството по време на поколенията след Адам и историята за божественото разочарование от човечеството, което предшествало Потопа. Текстът съобщава — недвусмислено, — че по онова време: „… синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са съвместими и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше.“ З. Сичин

Смисълът на тези стихове и паралелите с шумерските истории за боговете и техните синове, внуци и полубожествени потомци от смешението между богове и смъртни стават още по-ясни по-нататък в библейския текст: „В онова време имаше на земята нефилими, особено пък откакто синовете на боговете почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време човеци на шем.“

Това не е традиционният превод. Изразът „имаше на земята нефилими“ дълго време се превеждаше „имаше на земята исполини“, но напоследък преводачите разбират тази грешка и просто оставят непреведена оригиналната еврейска дума „нефилим“. Както може да се очаква, стихът „човеци на шем“ беше превеждан като „славни човеци“. Но както вече установихме, думата „шем“ трябва да се разбира в оригиналното й значение — ракета, ракетен кораб."

     От тук става ясно, че Потопът описан в библейски текстове на Стария завет, както и намереният епос в скрижалите от Мъртво море, заедно с митологичните разкази на древните египтяни и други локални култури по целия свят, както и разказите на древногръцките философи за потъналата Атлантида, могат да бъдат обявени за 99% достоверни. До тук твърденията  на Сичин са правдоподобни, което означава че може да потвърдим в известна степен действителното му познаване на древните текстове. 

От това става ясно, че първите хора били „диви“ и по това време със сигурност не са се занимавали със земеделие, от което да добиват „хляб“ или „памучни дрехи“. В епоса за сътворението „Елума Елиш“ шумерите твърдят, че първият човек бил „рунтаво окосмен“ и имал опашка. 

Месопотамските плочки с клинописи дори ни дават астрономическо указание за времето на големия потоп, който за разлика от египетските предания е ситуиран около 1000 години по-рано:

     „Съзвездието на Лъва измери водата на водите.“ Това сведение отговаря на периода на голямото топене на ледниците, което се е случило към края на последната ледникова епоха между 13 юни 10817 г. и 30 май 8664 година пр.Хр. и се потвърждава също така и от днешната научна догма. През тези три хилядолетия обликът на нашата Земя се оформял от силни бури, поройни дъждове и увеличаване на водната маса. Когато потопът свършил, по-голяма част от човечеството била измряла. Боговете обаче не били пощадени, а също загинали. Нямало ги вече и писмените свидетелства на древните времена. 

В Египет, в първите раздели на „Текстовете от пирамидите”: „…царете от II–та династия, около 2800 г.пр.н.е., са се наричали „Хор и Сет”, или „Два Сокола”…” (4, стр.33) Сет и Хор, от най-старите версии на мита, се явяват братя – братя на ОзИрис и равнопоставени управници на Горен и Долен Египет. Освен това „…по време на II династия Сет, също както и Хор, е бил смятан за благодетелно божество.„ (1, стр. 144) В „Текстовете от саркофазите” например, както и в цяла поредица други религиозни текстове (папирус Бремнер-Ринд; 8, стр. 276,) Сет се споменава като божество, близко до Ра, което се сражава срещу змея Апопи – въплъщение на силите на мрака и злото. (9, стр. 33 – 39) В „Книга на мъртвите”, Сет и Хор са наречени „крайници (ръце) на ОзИрис”, „двамата Хор”, „двама братя”, които Шу със словото си смирил:

„…Чрез словото могъщо на устата си,

срази Шу злото в крайниците на Озирис стаено.

Двамата Сет и Хор той усмири, воюващите двама братя,

отблъсна бурите и наводненията. Чрез него Сет и Хор, тъй както и земите две, стараят се приятни да са за ОзИрис , чрез мира царуващ помежду им…”

(10, стр. 306; гл. 183). 

Демонизирането на Сет е от много по-късни времена. Сет е върховно божество в Аварис, по време на управлението на хиксосите (1710 – 1560 г.г.пр.н.е.). Но и след отхвърлянето на тяхната власт, например, фараона Рамзес II (1317 – 1251 г.г.пр.н.е.) също му отдава почести и дарове. Бог Озирис спада към умиращите и възкръстващи богове. Той коварно е убит от неговия по–малък брат - злият Сет, според по- късни митологични разкази. Изида и Нефтида дълго търсят тялото на убития и когато го намират Изида зачева от мъртвия си съпруг техния син Бог Хор. Впоследствие Бог Хор встъпва в битка със Сет. На съда на боговете с помощта на Изида получава признанието за единствен правомощен наследник на Озирис. След това той съживява баща си, но Озирис не желаейки да остане на земята става цар на задгробния живот и върховен съдия на умрелите. В египетската митология Бог Хор се въплъщава в сокол, Крилато слънце. Неговият символ е слънчевия диск с разпрострени крила. Той е и бог на светлината, борещ се със силите на мрака. Фараоните са негови служители. Той е новото Слънце, което се ражда веднага след зимното слънцестоене. През периода на Новото царство, с издигането на ХVІІІ /Тиванска династия/, ХVІ - ХІV в. пр. Хр. се утвърждава отъждествявания с Ре Тивански Бог – Амун, когото наричат “ Бог на всички Богове, “които излизат от неговите очи” и издигат Небето и създават Земята, и “...излизат хората от неговите очи ”. Фараонът е ногово хему/ част, наричан е още негов син.

Един йератически мит от 13, век пр.Хр., който разглежда „ненаситното море“ и през 1932 г. е преведен от професор Алан Х. Гардинър, също описва един „Голям прилив“. По мое мнение първоначалното описание на библейската и месопотамската легенда за потопа се съдържа именно в него. За разлика от Стария завет и епоса за Гилгамеш египетския Ной/ Утнапищим в Египет е една Богиня на плодородието, която по характер напомня божеството Озирис. За да обуздае насилието на морето богинята, подобно на Ной и Утнапищим изпраща птица, която побързала към Астарта (Изида).

 В учението на египетския жрец Мерикаре от IX династия хората са наречени „дребния добитък на Бога“. В общи линии това учение напомня шумерския мит за сътворението, който приписва на първия човек животински черти:

„Когато хората бяха създадени, не смятаха хляба за храна, не познаваха дрехите. С устата си ядяха растения като овцете и пиеха вода от ямите.“

„… в онова далечно време предтечата на човека бил още примитивно същество и Боговете отучили хората да се изяждат по между си.“

Боговете, за които тук става дума, са всеизвестните Вестители на културата, които внезапно се появяват и донасят новата следпотопна цивилизация. Това са седемте персони, които могат да бъдат открити в почти всички култури. Появата на тези субекти съвпада със създаването на династията на Тот (8670–7100 г. пр.Хр.), в която египетския Бог Тот избира „седем номой“ (жрециучени) и им доверява „божественото знание“, вследствие на което те стават мъдреци.

От преданията за мезоамериканските мъдреци предводителят на Седемте мъдреци се казвал Кетцълкоатъл или Кукулкан, което нашите египтолози превеждат най-често грешно като „Пернатата змия“. Правилният превод на „Кетцъл“ (крило) и „Коатл“ (змия) би трябвало да бъде съответно „Крилатата змия“. Така, що се отнася до египетската митология и Седемте мъдреци, „Кетцълкоатъл“ би могъл да се идентифицира с божеството „Сокар“.

Това което постоянно се изпуска от съвременните изследователи по отношение на мезоамериканските Вестители на културата е прозвището на тези мистериозни посетители „Ah roxa lac“, което може да бъде преведено като „Господар на зелената плоска черупка“.

 За Седемте мъдреци, които след едно природно бедствие се появяват като Вестители на културата, не съществува никаква научна литература. При това по целия свят съществуват легенди и предания по същество с толкова подобно съдържание, че човек едва ли може да се съмнява в общия им произход. Най-драматична между тях е легендата за потопа, според която един или няколко Богове решават да унищожат една съществувала преди края на последната ледникова епоха цивилизация заради нейната поквара. В първата книга от Стария завет Мойсей ни е завещал една от историите за случилото се.                                                                  

През 1998 г. са проведени краткотрайни проучвания от DAIK на храма в Тоушка, които успяха да установят дори още по-стар фундамент на храм, върху който е построен „днешният“ 10 700 годишен храм. Освен това надписите в Тоушка съдържат информации за Бог Тот, според които въпросната постройка трябва да е била построена от него. Става дума за най-старото древноегипетско божество-павиан на древността, което тук е наречено „хезур“ и означава нещо като „Големия Бял“. Освен това маймунските фигури, открити на водомерните кранове на отточните водни канали, също биха могли да символизират Тот като „Бог на летоброенето“. Така тези последни и засега най-стари египетски писмени следи и пластики също доказват, че въпросната дата е съвпаднала с първото явяване на Бог Тот през 8670 година пр.Хр.
Тот е смятан за едно от най-важните божества в египетската митология. Считан е от древните египтяни за бог на мъдростта, занаятите, йероглифите и науката. Той има участие и в „Книга на мъртвите“, която по тогавашно време е наричана „Книга за възлизането на душата към светлината на деня“:

„Поздравявам теб, Бик на Запада – каза там Тот, царят на вечността-нехех. Аз съм велик бог, на страната на ладията, и сражавах се за теб. Аз съм един от тези богове на съвета, оневиних Озирис пред враговете му [в] този ден на осъждането на словата. Аз принадлежа на семейството на Озирис, аз съм един от тези богове, родили децата на Нут, които заклаха враговете на Озирис, които затвориха разбунтувалите се срещу него. Аз принадлежа на твоето семейство, Хор, сражавах се за теб, и грижих се за твойто име. Аз съм Тот, който оневини Озирис пред враговете му [в] този ден на отсъждането на словата във Великия дом на благородника, който е в Иуну (Хелиопол Аз съм „Най-великият от майсторите занаятчии“ [в] деня на даването на ладията-хену на Сокар на неговата шейна. Виж ме, пред теб съм, Лъв на боговете, достигнах аз областта на Двете истини, възсиях като жив бог, заблестях аз като Деветките сред небето. Съществувам като един сред вас. Въздигнати са моите крачки в Хер-аха. Видях аз плаването на благородния Орион, прекосяващ Нун. Не ще бъда отблъснат аз, за да виждам господарите на Дуат. ...Подушвам жертвите на Деветката, седя аз заедно с тях. Призова за мен жрецът-херихеб ковчега.”

За пристигането на мъдрия Тот в храмовите надписи може да се прочете следното:

„Твоето място от памтивека е могилата на Вену; ти изплува на сушата от морето на ножовете и във водата се появи от Тайното яйце.“

В египетската Книга на мъртвите, афоризъм 17, 209, се говори, че върховният Бог Ра също притежавал една небесна черупка:

„Ра, който е в яйцето; Ра, който плува върху своята небесна черупка.“

Египетският висш жрец Пет-Озирис, който посочва древноегипетския град Хермопол като мястото за останките на тези летящи черупки, съобщава, че „двете половини на яйцето“ по негово време все още били запазени.

Озирис е бил „Бог, проявен в зараждането", тъй като древните са знаели много по-добре от нашите съвременници истинските окултни влияния на лунното тяло върху тайните на зараждането. В най-древните системи Луната винаги е била с мъжко начало. По време на предишните Раси и поне в началото на сегашната тези, които са имали брачни съвокупления по време на някои лунни фази, правещи тези съвокупления без­плодни, са били смятани за магьосници и грешници. Но сега даже тези грехове на древността, възникнали като следствие от злоупо­треба с окултното знание, биха били за предпочитане, отколкото престъпленията на нашето време, които се множат поради пълното непознаване на такива окултни влияния. Но в началото Слънцето и Луната са били единствените видими и по силата на своето въздействие, така да се каже, почувствани психически и физиологически божества - Отец и Син, докато Пространството или въздухът въобще, или тази част от небето, която се е наричала от египтяните „Нут", е била скрит Дух или Дихание на двамата.
 Отец и Син се заменяли един друг и се трудили съв­местно и хармонично в своите въздействия върху земната природа и човечеството; затова ги разглеждали заедно, въпреки че като олицетворени същности те били Двама. И двамата са били с мъжко начало и всеки имал своя определена, макар и в пълно сътруд­ничество работа по зараждането на човечеството. По този начин понятията, разглеждани от астрономическа и космическа гледна точка и изразени на символичен език, са се превърнали в нашата последна раса в теологични и догматични понятия. Но зад булото на космическите и астрологични символи са съществували окулт­ни тайни на антропографията и първичния генезис на човека.

Тот е смятан за едно от най-важните божества в египетската митология. Считан е от древните египтяни за бог на мъдростта, занаятите, йероглифите и науката. Изобразяван е като мъж с глава на ибис или павиан, като и двете животни са свещени за него. Тъй като съществува съответствие между египетските богове и дванадесетте зодиакални знака, считало се е, че той е представител на знака Дева.  В 108 златни ламини той описва човешкия живот и съпътстващите го цикли, както и свещената тайна за съществуването му. Много от тези ламини не са запазени в същинската си цялост. Тот има участие и в „Книга на мъртвите“, която по тогавашно време е наричана „Книга за възлизането на душата към светлината на деня“. Той записвал присъдите на мъртвите. Мъртвите били подлагани на Съд на душата. Ако се отсъди, че сърцето е с „истинен глас“, чрез изпитанието на Великия Баланс, душата може да стъпи в Царството на Мъртвите.

Тот играе жизнена роля в египетската митология, като поддържането на вселената. Той е едно от двете божества, които стоят от двете страни на лодката на Ра.Той също се счита за езика и сърцето на бога на слънцето Ра, по начина, по който завещанието на Ра е било преведено в говор. В по-късната история на Древен Египет Тот е свързван с арбитража на спорове, изкуството на магията, развитието на наукатаи отсъждането на мъртвите души.

"Тот-писарят на боговете.Един от най-древните и загадъчни богове на Западен Египет, почитан като основоположник на науките и изкуствата, изобретател на писмеността и покровител на библиотеките. На него се приписва и изобретяването на везните, на водния часовник и мярката за дължина (лакът). Тот(наместник на върховния бог Ра): вестител, просветител, вътрешен съдник(съвест), водач, посредник, олицетворение на ценностите на човешката Душа. Господар на думите, Владетел на магическите формули и заклинания. Покровител на лекарите, на всички науки, на интелигентността на човека. Персонифицира откриването на мъдростта и на пътя към вечността от хората. Съобразно степента на възприемане той е проникващото до дълбините на съзнанията на хората Слово. Античните автори, като евемеристите (последователи на древногръцкия философ Евемер, според когото митовете за боговете са разкази за някогашни хора-герои) и неоплатониците, смятали бог Тот за един от първите египетски царе. А египетският жрец-историк Манетон съобщава, че е имало трима царе с това име: Тот І, Тот ІІ и неговият син Тат. Първоначално център на култа към бог Тот е древният град Шмун или както го наричали гърците, Хермопол – столица на Горен Египет през Древното и Средното царство.
 В надписите на пирамидата на фараона Пепи І (VІ династия) се отбелязва, че бог Тот е от град, чието наименование и досега не е разшифровано. А в 24 глава на “Книга на мъртвите” и в “Химните на фараона Рамзес ІV (ХХ династия) се споменава, че бог Тот е роден в някакво загадъчно място “езеро на пламъците” (езеро на двата огъня). В надписите на фараона Усеркаф (V династия) бог Тот е наречен “чуждестранен владетел”, “бог на двете земи”. Не е безинтересно да се спомене, че древните египтяни не са познавали вулканите, поради което може да се предположи, че Тот е бил пришълец от други места , където вулканичните изригвания са били често явление.

          Дух велик на Тот, в книгата свещена за тебе се говори,

за тебе, който наблюдаваш в безмълвие божествения си баща,

ето, станал дух посветен, пред теб пристигам.

Аз, живата душа, със силите магически дарена,

получени на Тот от книгите свещени.

Държа аз тези книги в ръцете си,

между Акер и Сет за да премина.

Със себе си мастилницата и дъсчицата аз нося

и слагам ги на Тот, божествения писар, в ръката.

Велико тайнство това наистина е.

Ето, аз ставам писаря на Тот.

Разлагането на Озирис, праха на тялото му аз донасям,

с което знаците свещени начертавам.

Аз всеки ден изричам

словата на добродетелното божество велико!

Приятни са ми твоите нареждания, Хор.

Постъпките ми на Маат със заповедите са съгласувани.

Наистина аз на земята законите на бога-слънце изпълнявах.

     Жрецът-историк Манетон пише, че е взел сведенията за прастарата история на Египет от надписите, направени от бог Тот със свещени йероглифи. Тези надписи били изсечени на колони, намиращи се в страната Сириат (загадъчна местност, неидентифицирана и досега. Р.Хениг я отъждествява с о.Мадейра, Дьорпфелд – с островите Малта или Пантелария, а Н.Жиров – с Атлантида). След потопа те били преведени и записани в книгите от Агатодемон, син на втория Тот, и скрити в подземията на храмовете. По други сведения, бог Тот е написал 42 тайни книги, наречени “Душата на Ра”, в които била вложена цялата негова мъдрост и знания. А в древноегипетската повест “Сатни” се споменава, че книгите на Тот са скрити сред морските вълни и за тяхната кражба веднъж било наложено тежко наказание от тайствени сили.

В много древноегипетски предания постоянно се говори за „тайнствени сили“. Интересни упътвания за това намираме в „История за Сети“, един от най-прочутите синове на Рамзес II. В папирус Кайро 30646, както и в папирус Кайро 30692 е предадена една история за „забуления шест пъти златен сандък“, в който се намирали свещените книги на Тот:

„Споменатата книга лежи по средата на морето в Коптос в сандък от желязо. В сандъка от желязо има сандък от бронз. В сандъка от бронз има един сандък от сандалово дърво. В сандъка от сандалово дърво има един сандък от слонова кост и абанос. В сандъка от слонова кост и абанос има един сандък от сребро. В сандъка от сребро има един сандък от злато. И в него е книгата.“В архивите на Александрийската библиотека още преди 2100 години е имало дори и един инструмент, който гърците наричали „Diopter“ („провиждащия“), който представлявал уред, сравним с днешния теодолит, и служел за пеленгация на различни цели.

Освен това в едно от своите произведения от 1. век пр.Хр. Хирон от Александрия описва една математическа формула, с която можело „през една планина да се прокара тунел“.
В диалога си „Федър“ гръцкият философ и историк Платон (427–347 г. пр.Хр.) моли колегата си Сократ (469–399 г. пр.Хр.) да разкаже един стар мит за египетския Бог Тойт (Тот), съгласно който той освен геометрията изобретил и писмеността. Тойт занася своите открития на царя, някой си Тамус, и настоял, че те трябвало да бъдат дадени на всички египтяни. Цар Тамус преценявал всяка негова дума и бил много подозрителен към новото. Но след това изпълнен с радост Тойт казва за писмеността следното:

„Изкуството, о царю, ще направи египтяните по-мъдри и по-паметливи, защото е намерено средството за разума и паметта.“

Но както и преди цар Тамус бил скептичен и имал готов мъдър отговор към египетското божество:

„О, изкусни Тойт, един умее, и то е изкуство, да ражда от светлина; друг да прецени каква вреда и полза то ще донесе на тези, които ще го използват. Затова сега ти, като баща на буквите, от любов казваш обратното на това, което те ще предизвикат. Защото това откритие ще влее заради занемаряването на паметта много повече забрава в учещите души, тъй като в доверието си към писмеността те ще могат да си спомнят само с помощта на чужди знаци, но не обаче вътрешно самите себе си или непосредствено. Ти следователно не си открил средство за паметта, а за спомнянето.“
В елинистичния Египет на бога Хермес бил даден като епитет гръцкото име на Тот. Той бил идентифициран и с Енох. Други подобни обединени богове са Серап и Херманубис. Хермес Трисмегист може също да бъде обяснен като "мъж, който е бил син на Бог". Хермес Трисмегист е синкретизъм на гръцкия бог Хермес и египетския Тот. Като божествен извор на писането, Хермес Трисмегист бил признат с хиляди писания. В древен храм имало тайни зали, съдържащи исторически записи, съхранявани 9000 години. Климент от Александрия получил впечатлението, че египтяните имали 42 тайни писания за Хермес, запазили цялото обучение на египетските жреци. Зигфрид Моренц в “Египетска религия” предложил: “Референцията за авторството на Тот… е базирана на древна традиция; числото 42 вероятно идва от броя египетски номи и така води понятията за цялостност.” Нео-платоническите писатели взели под внимание “42 съществени текста” на Климент.

За най-древната прокълната книга се смята Книгата на Тот, написана на 78 златни плочи. Причината за унищожаването и е, че съдържала тайната на могъществото, давала власт над земята, океана и небесните тела. В нея били представени основните положения на наука, наречена "психологическа оптика". Разкривала тайните на общуването, на въздействито върху други хора от разстояние, дори на възкресяването на мъртвите. Съществува версия, че информация от тази книга е достигнала до наши дни с Книгите на Тайния съюз на деветимата неизвестни, създадени по заповед на индийския цар Ашока, съдържали знания от областта на различни науки:

Първата - психология на тълпата и въздействие върху масите. Смятана е за най-опасната, тъй като дава контрол над света.

Втората е посветена на нервната система. 

Третата - микро- и макробиология.

Четвъртата - химия.

Петата - земни и извънземни начини за осъществяване на връзки.

Шестата - гравитация и начините за преодоляването и с помощта на особено психическо състояние на човека.

Седмата - знания за светлината.

Осмата - космогония.

Деветата - социология.

Самият Съюз на деветимата е смятан за организация, създадена за да наблюдава развитието на науката и да възпрепятства развитието на знание, което може да доведе човечеството до самоунищожение.

- О, Тот!

Кажи ми какво е станало

с боговете, родени някога от Нут?

Аз чувам, гласът на Тот говори:

"Те битки породиха, бедствия развихриха,

несправедливости извършиха, зли духове създадоха, опустошения и разрушения причиниха,

но заедно с такива дела на зло

изпълниха неща велики."

- В дело превърни, о, Тот, повелите на Тум,

та злото да не тържествува

и враговете на доброто

нападките си да не продължават.

Не виждаш ли, о, Тот, че те сега

се готвят тайно да разрушат

красивия порядък на месеците и годините?

Погледни! Твоята вярна плочка аз съм, Тот,

готова на перото ти следата да приеме!

Ето аз нося твоето мастило...

Наистина не съм от тези духове,

които тайно подготвят делото на злото.

Нека наказанието не бъде насочено към мене!

О, Тум! Какво е това място,

където аз сега пристигам?

Уви! Чист въздух тук да дишам не достига,

вода тук няма!

Навсякъде усещам и откривам в тъмнините

само пропасти и бездни...

Какъв непроницаем мрак!

Моите стъпки колебливи опипват почвата

и пипнешком едва напредвам.

Наоколо усещам да се лутат душите в отчаяние...

Наистина не може тук да се живее с дух спокоен,

нито насладите на любовта да се узнаят.

Да можех да постигна там

вместо въздух, вода и удоволствия любовни,

свещен да стане моят дух

и още вместо хлябове надгробни и вино -

мир за моя дух.

Ето до мене идва заповед на Тум.

Аз трябва неподвижен лицето ти, о, Тот, да съзерцавам!

Към мене не бъди тъй безмилостен и тъй жесток!

Виж! Всички богове в ръцете ти предават

за бъдещите милиони години

престолите си, Тот, та ти да можеш да се разпореждаш с тях,

докато твоя собствен трон е поверен на Хор, сина ти,

защото божествата велики пратили са Хор

престола си да придобие,

той, наследникът на този трон,

всред езерото на огъня двоен се намира.

И тъй от боговете беше наредено

да бъда аз заместникът на Хор

и да ми бъде дадено да съзерцавам Тум, моя господар...

Колко тогава ще продължи животът ми?

Милиони и милиони години да бъде беше заповядано.

Ето заповед получавам

до божествата най-древни да остана...

Защото вече аз изкупих злото, извършено от мене,

откакто земята се е появила

в зората на съществуването, в океана на небето,

излизаща от хаоса на времената първи...

Наистина връстник съм на Озирис...

безкрайно много бяха моите превъплъщения,

подред аз преминавах през същества различни.

Не знаят хората на тези форми красотата,

а боговете пък съвсем не я усещат.

  Papyrus Abusir  говори за някаква важна част от пирамидален комплекс, която в древните текстове е наречена „Ра-Ше“ („Ra-Sche“). Професор Щаделман интерпретира понятието напълно неразбрано като „царска територия“ и за подкрепа прибягва към понятието „scheenpera’aa“, което преведено означава „възвишението с енергията на високата къща“. Под това трябва да се разбира някаква форма на енергия, която при всички положения има божествен, а не царски произход. Други надписи обаче я споменават винаги във връзка с „планиране“, „измерване“ и „отваряне“ на „Ше“ и то с описателни имена като „трона на Боговете“, „Ковчега на Боговете“ или „Дойката на Боговете“.  

Британски учени, повтаряйки хидроложките проучвания на скалите, от който е направен  Сфинкса, установили също датата на потопа приблизително 12 хиляди. г. преди новата ера. Това е до голяма степен в съответствие с датирането на Потопа, които според повечето учени настъпила около 8-10 хиляди. г. преди новата ера. В един от най-древните египетски трактати от името на богинята Изида сесеказва казва, че бог Тот поставил на тайно място „свещени книги“, които съдържат „тайните на Озирис“ и след това до това място може да достигнат само просветени на знанието, „тайната ще остане скрита, докато небето под небето не се родят същества, които са достойни за този дар“. Днес за пръв път в историята научните кръгове наистина започват да виждат в нова светлина написаното от Платон за една цивилизация, за един континент от дълбока древност, наречен Атлантида. Сфинксът е най-голямата скулптура на планетата. Той не е направен от космати диваци, а от една високоразвита цивилизация. Той не е направен от никоя известна днес на Земята култура. От научна гледна точка това е първото признато веществено доказателство за истинската възраст на човечеството. Съществуват и много други доказателства, но хората продължават да си затварят очите пред тях. Онова, което научихме за Сфинкса, пропука нашите представи за света. Това стана към 1990 г. и оттогава пукнатината се увеличава. Сега имаме неоспоримо доказателство, че още преди 10 000 г. на Земята със сигурност трябва да е съществувала високоразвита цивилизация. 

        Сфинксът е мистично животно, което се среща и в египетската, и в гръцката митология. Той символизирал царя на Египет - фараона, като въплъщение на бога на слънцето. Сфинксът често е наричан и „Шешеп-анх Атум" - „живият образ на Атум" в чест на Атум- Ра, самосъздалият се Бог- слънце, първото и най-важно божество в древноегипетския пантеон. При древните египтяни сфинксът е представен като скулптура, лежаща на земята, обикновено с глава на мъж и тяло и лапи на лъв. И наистина една публикувана през 1997 г. теория предоставя косвени доказателства за възможността положението на сфинкса да има астрономическа връзка със съзвездието на Лъва от около 10 500 година пр.Хр., което в тази епоха изгрява на 14° на югоизток точно по средата между деня на зимното слънцестоене и на пролетното равноденствие. 

     В „Книга на мъртвите” се споменава, че след войните и потопа хората разполагали с божествени оръжия, оставени от Боговете:

„Взе оръжието на трийсеттимата, наследството за хората, и така възникна съдилището на трийсетимата чрез този, който беше до него.“Един жрец на име Ни-ноферка-Птах открадна от Боговете този предмет и съответно трябва да понесе техния гняв. Когато божеството Тот поисква от върховния Ра обратно откраднатия от Ни-ноферка-Птах златен сандък и магьосническите книги, той изпълнява молбата му, при което изпраща „една божествена сила от небето“, която да се погрижи разбойникът да не се върне невредим в Мемфис. Крадецът става жертва на нараняванията, предизвикани от „лъчите“. А пък Сети, който открадва предмета от умрелия, с подкрепата на Бог Птах дори е закрилян от смъртта, но се разболява неизлечимо. Едва след като той осъзнава какво престъпление е сторил и за да изкупи вината си пренася в Мемфис напилите се в Коптос Авере и Мериб, съпругата и сина на Ни-ноферка-Птах, за да бъдат погребани заедно с Ни-ноферка-Птах, той бил излекуван от великите Богове.

Древните статуи често изобразяват бога Ескулап носещ жезъл, около който се вие свещена змия. Но свързването на змията с лекуването е много старо поверие и си струва да отбележим, че и до днес символът на професията на лечителя е змия, обвита около жезъл, макар че е свързана със свръхестественото изцеряване, а не с разумната медицина. Следите водят до гръцкия бог Хермес, който се идентифицира с египетския бог Тот. Кадуцеят е емблема на античния Хермес, който, според Херодот, е бил божество на тракийските царе. В египетската митология тракийският Хермес е известен като Тот, Теут (Техути). Нещо повече, преди да се установи в Египет, според Апулей, Хермес-Теут пребивава на Балканите. Мястото, където той пребивава, е известно като „Пелазгийски Аргос”. Кадуцеят най-често се изобразява като пръчка, около която са увити две змии в противоположни посоки. На върха на пръчката обикновено има малко сферично разширение (топка). На същото място понякога има кръст или разперени криле. Понякога пръчката се изоставя и тогава остават само двете змии. Така е изобразен върху трако-пелазгийските монети.

Този бог има пряка връзка с предишната цивилизация, населявала Земята. Доказателствата са както писмени, така и георграфски, астрономически, антропогенни и културни.

Центърът на атлантската мъдрост и религия вероятно е бил голям пирамидален храм изграден на най-високата част на платото посред Града на златните врати. Оттук посветените жреци на Свещеното перо навлизали в най-крайните части на земята, носейки ключовете на Вселенската мъдрост.От атлантите светът получил не само наследство от изкуство и занаяти, философия и наука, етика и религии, но наследил и омразата, съперничеството и извращението. Атлантите причинили първата война. Казва се също, че всички последващи войни са водени с безрезултатни усилия да се докаже правотата на единия и да се поправи грешката, която е довела до войната. Преди потъването на Атлантида, нейните просветлени жреци, които осъзнали, че земята им е обречена, защото се е отклонила от Пътя на Светлината, се оттеглили от злочестия континент. Като носели със себе си свещенната  тайна доктрина, тези атланти се установили в Египет, където станали първите „божествени” владетели. Почти всички големи космологични митове, които формират база от различни свещени книги по света, са основани на атлантските мистериозни ритуали.“ (Менли П. Хол – Тайните Учения на Всички Времена).

      Както се твърди във всички митологии, нашият вид е изкуствено „сътворен“, първоначално създаден от божествени същества в лаборатория.  

     В митологията на догоните се казва, че човечеството води началото си от Номо, раса от амфибии, които населявали планета, която обикаля около Сириус. Говори се, че те „са слезли от небето в кораб обвит от огън и гръм“и предали на хората дълбоко знание. Така Робърт Темпъл изказва теорията, че Номо са извънземни от Сириус, които пътували до Земята в даден момент от миналото и са дали знания на древните цивилизации за звездната система Сириус, както и за нашата собствена Слънчева система. Митологичната система на догоните е поразително подобна на тази на други цивилизации като шумерите, египтяните, израелтяните и вавилонците, тъй като тя включва архетипов мит за „великия учител, дошъл от небето“. 

В зависимост от културата, този велик учител е познат като Енох, Тот или Хермес Трисмегист, който научил хората на магически науки. В окултните традиции се вярва, че Тот- Хермес е учил атлантите, които според легендата станали най-развитата цивилизация на света преди целия континет да бъде потопен от Големия потоп. Оцелелите от Атлантида пътували с кораб до няколко държави, включително и Египет, където те предали своите напреднали знания. Окултистите вярват, че необяснимата прилика между географски отдалечени култури може да се обясни с техния общ контакт с атлантите.

От херметическите писания научаваме, че Бог Тот владеел тайните на небето и ги е записал в свещени книги, които както изглежда погребал на Земята в някакво „тайно помещение“, за да ги търсят бъдещите поколения. Тайното скривалище обаче било толкова добре замислено, че само истински достойните били в състояние да го открият. В книгата си „Звездната порта на пирамидите“ разгледах подробно този въпрос и посочих три архитектонични особености в тунелите на Голямата пирамида, където е възможно да се намират още три други камери. Броят на всичко седемте камери се подкрепя не само от швейцарския египтолог Ерик Хорнунг, но и от египетската книга „Sjpw“, както и от един надпис за Тот от Гебелен. През 1907 г. американският археолог Луис П. МакКарти вече каза, че е убеден в съществуването на поне три неоткрити камери в Голямата пирамида. Съгласно неговите проучвания те се намират на 75., 100. и 120. каменно ниво.Последните научни открития, свързани с Голямата пирамида и нейните мистериозни „вентилационни шахти“ доведоха до потвърждение на голямото значение на Сириус за самата пирамида.Няколко изследователи на окултните науки твърдят, че Великата пирамида в Гиза е била построена точно по разположението на звездите, а Сириус е била най-важната от тях. Смята се, че светлината от тези звезди е била използвана в церемониите на египетските мистерии.

 В древната книга „Hermetica“ има един диалог между божеството Хермес Трисмегист (Тот) и неговият ученик Асклепий (Имхотеп), който изглежда че потвърждава този възглед: „Не знаеш ли ти, Асклепий, че Египет е образ на небето и огледало на всеобщия ред на небесната дейност?“.

Системата на египетския календар е базирана на хелиактичния изгрев на Сириус, който настъпвал точно преди годишния разлив на Нил през лятото. Движението на звездата по небосклона също било наблюдавано и почитано от древните гърци, шумери, вавилонци и безброй други цивилизации. Следователно, звездата се смятала за свещена, а нейното появяване на небето било чествано с празненства. Кучешката звезда известявала настъпването на горещите и сухи дни на юли и август, откъдето са известни като „летните кучешки дни“.Още от древни времена, по времето на различни цивилизации, Сириус, Кучешката звезда, е била обградена от мистериозен ореол. Езотерични учения на цели епохи неизменно придават на Сириус специален статус и значението на звездата в окултния символизъм е доказателство за това. Какво прави Сириус толкова специална? Дължи ли се това единственно на факта, че е най-ярката звезда на небето? Или може би защото човечеството има древна и мистериозна връзка с нея? Асоциирането на Сириус с божественото и дори разглеждането й като дом на „Великите учители“ на човечеството не е запечатано само в митологиите на няколко примитивни цивилизации. Това е широко разпространено вярване, което е оцеляло до наши дни (и дори се е засилило). Ще разгледаме значимостта на Сириус от древни времена, ще анализираме очевидното й присъствие в тайните общества и ще изследваме тези езотерични концепции и как те са били модифицирани в съвременната култура. В Древен Египет, Сириус е била считана за най-важната звезда на небосклона. Всъщност, тя е била астрономическия център на цялата египетска религиозна система. Сириус е била почитана като Сотис и е била свързвана с Изида, богинята-майка в египетската митология. Изида е женския аспект на божественото триединство, заедно с Озирис и техния син Хор. Древните египтяни са отдавали толкова голямо значение на Сириус, че повечето от техните божества били асоциирани по един или друг начин с нея. Анубис, богът на смъртта с глава на куче, е имал очевидна връзка с Кучешката звезда, а Тот-Хермес, великият учител на човечеството, също е бил езотерично отнасян към Сириус.
Манетон ни осигурява редица интересни подробности за така наречените “божествени” владетели на Древен Египет и техните династии, които той разделя на три различни категории: На богове, герои и “гриви”, но много други автори, като Евсевий например (епископ на Кесария в Палестина) и Синселус говорят за родословието на боговете, които царуват на Земята в продължение на общо 36,600 години. След този период идват всъщност и тленните фараони. Изглежда боговете, които дошли от небето се завърнали у дома, там някъде в космоса, между Орион, Сириус и звездите от Млечния път.

 Древните статуи често изобразяват бога Ескулап носещ жезъл, около който се вие свещена змия. Но свързването на змията с лекуването е много старо поверие и си струва да отбележим, че и до днес символът на професията на лечителя е змия, обвита около жезъл, макар че е свързана със свръхестественото изцеряване, а не с разумната медицина. Следите водят до гръцкия бог Хермес, който се идентифицира с египетския бог Тот. Кадуцеят е емблема на античния Хермес, който, според Херодот, е бил божество на тракийските царе. В египетската митология тракийският Хермес е известен като Тот, Теут (Техути). Нещо повече, преди да се установи в Египет, според Апулей, Хермес-Теут пребивава на Балканите. Мястото, където той пребивава, е известно като „Пелазгийски Аргос”. Кадуцеят най-често се изобразява като пръчка, около която са увити две змии в противоположни посоки. На върха на пръчката обикновено има малко сферично разширение (топка). На същото място понякога има кръст или разперени криле. Понякога пръчката се изоставя и тогава остават само двете змии. Така е изобразен върху трако-пелазгийските монети. Жезълът на Орфей също представлява две змии нагоре, над тях две криле и кристал на върха, като символиката произлиза от жезъла на бог Хермес.  

Възможно ли е всички тези легенди да са възникнали независимо, или имат общ източник сред боговете в Африка? 

В древен Египет, например, няма съмнение, че от многото изобразявани животни в изкуството им змията била най-свещена и вещаела благоденствие. Обикновено се изобразяват две змии, носещи царските корони съответно на Горен и Долен Египет. Фараоните също често са показвани със змии на челото. А най-голямата светиня – крилатия диск на Нибиру, обикновено бил изобразяван обрамчен от две змии. Във вражеската страна Куш, Южен Египет, змията била не по-малко боготворена. Кушитските и мероитските царе и царици били изобразявани, носещи корони с царската емблема на кобра. Символът на крилатия змей е типична характеристика на местното грънчарство. 

Змията е емблема на мъдростта на материята. Тя отразява безкрайното движение и развитието, обновлението и прераждането в ново качество. Насочена нагоре, главата на змията означава възходящите енергии, стремежа към познание. А змия, която гледа надолу, символизира както плътското, така и духовното изкушение.

     Ако човек се абстрахира от атавистичната си погнуса към това земноводно, ако подходи с дори съвсем мъничка доза обич към него, ще се убеди сам, че змиите, взето чисто биологично, са едни наистина разумни животни – те не хапят, ако не са предизвикани, също като всеки един друг представител на животинското царство. Ако се обърне внимание към ДНК-спиралата, там също се откриват двете змии, преплетени една в друга.

   Атлантският култ към слънцето е бил увековечен в ритуализма и церемониализма и на християнството, и на езичеството. Кръстът, както и змията са били атлантски символи на божествена мъдрост. Тот- Хермес по нашите земи се зовял Дионис или Сабазий. За Кадъм – дядото на Дионис се казва, че донесъл азбуката в Европа. Тази азбука обаче си съществува в нашите земи хилядолетия преди Кадъм да се роди. Сред знаците от Градешница, Караново, Вълчи Дол, Осинчани, Винча, Тартария и др. има прототипи на така наречената финикийска писменост. Това обяснява защо Алкман нарича Орфей –създателя на буквите. Легенда у нас са дионисиеви мистерии. Древни изображения показват, че  съществена роля играе една пръчка, тояжка, чийто връх завършва с нещо подобно на борова шишарка, наричана thyrsus. 

В многобройни исторически извори се говори за поход на тракийски бог и обожествен цар към Индия, то значи става дума за реално събитие. Това е потвърдено от хидроними и ороними, свързващи Тракия и Индия, също и от паралелите между индийските е тракийските божества. За далечното пътешествие на тракийския бог свидетелстват Филострат,  Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон. Луций Ариан разказва, че преди идването на Дионис в Индия, местното население било номади, които не познават града. Обличали се с кожи, ядели кора от дървета и сурово месо. Тракийския бог  им дал огъня, научил ги да орат и сеят, да правят вино, да строят, да коват оръжие, дал им също  закони и религия, като разбира се поставил себе си начело на новия пантеон. Според Ариан, Дионис е основателят на древната индийска цивилизация. 
В “Същността на боговeте” Цицерон споменава, че на римляните са извести четири божества с името Дионис. Един Дионис е покорил Индия, друг е ходил до Египет и е наречен Озирис там, трети достига Иберия. Важно свидетелство за тракийското присъствие в древна Индия са и паралелите между писмеността на Мохенджо Даро и много по-старата писменост на Градешница, Караново, Винча, Вълчи Дол и т.н. Става дума за около 20 знака, което изключва напълно възможността за случайна прилика. Ще бъде коректно да спомене също, че свастиката, често използвана в Индия се среща много по-рано в Неолитната цивилизация на Варна.
Загрей, Дионис и Сабазий са митологични образи, често литературно обединявани от образите им на дете, на юноша и на старец. Персонажът от трите фигури дефинира представа за трите възрасти – детство, юношество, зряла възраст. Същността на орфизма се състои от една страна в популяризиране на онази част от мистериите на Дионис и Богинята-Майка, които не са тайна, скрепена с посвещение,от друга в намаляване и преодоляване на различията между различните религии и  създаване на универсална, приемлива за всички народи философско-религиозна система,и даване надежда на всички, че безсмъртната искра на духа може да бъде разпалена, титаничното начало може да бъде преодоляно и дионисиевото единство у всеки човек може да бъде възстановено. За това са необходими просвещение, строг аскетизъм, забрана да се убиват животни и да се яде месото им- как напомня за по-късното богомилство.
Сабазий - чужденецът, освободителят, кръвожадният, пияният, лъжецът, разгулникът, аскетът, красивият, лудият, непризнатият бог - дойде късно на Олимп, макар да бе от древните по-древен. Син на Зевс и простосмъртната Семела, той дълго трябваше да доказва, че е достоен за пантеона на нечовеците. И го правеше нечовешки. Наричан още Дионис, Бакхус или Загрей и други, Сабазий беше и “Дитирамбос”, което значи “Онзи от двете врати”, “Елевтериос” - “Освободителя” и “Двойнородения”, защото само той бе успял да се завърне от мъртвите, а не бе безсмъртен. Истината е, че преди него египтянинът Озирис, разкъсан от врага си Сет, бе падал в плен на смъртта, а после, сглобен част по част от Изида, се бе преродил, за да тържествува. Мнозина твърдят, че в Тракия са го познавали като Сабазий. Сабазий, бог на щастието, болката и абсурда, се счита още за покровител на театъра, земеделието, цивилизацията. Свещените му предмети са бръшлян, леопард, лоза, вино, змия, бик, фалос. И ако някой от тях се появи сред думите или в живота, значи и Сабазий не е далеч.

Бог Залмоксис е соларно божество на пролетното равноденствие(увили го в меча кожа, покровител, цар,мечката е прераждане и възраждане) и Орфей били в Египет и ученици на Мелхиседек или Хермес Трисмегист. Душата е безсмъртна, тялото- смъртно. Чрез пречистване душата се чисти, вярват в прераждането и силата на духа за възкресението.

Празник на бог Слънце, Сур, Кур, Курус, именуван още Ра, Митра, Ваал и т.н. - деца-персонажи на един родител - Луцифер. Наричан Сатан, в превод Противник. Противник на Бога. Противник не на боговете вавилонски, индийски, персийски, тракийски, египетски, елински, римски, и на тези от  "тайните" общества. А Противник на Бога на Библията.

     „Тъй за Дионис, за когото разправят, че се е родил от Семеле, дъщеря на Кадъм, до моето време са се изминали около 1000 години…” (Херодот, История, кн.II, 145; 1, стр. 156).

следва продължение