Великата Странджа и богинята Бастет

Като индивид не вярвам в нито една конкретна религия или митология, тъй като в информационното ни общество е изключително лесно да се открият конкретните причини за тяхното създаване, съществуване и използване срещу отделния човек. По интригуващи са мистичните преживявания и историите на очевидци на необозримото в този материален свят. 

   Представи си, имаш идея, искаш да я осъществиш, разкриваш я пред света, но света не желае да ползва алтернативата, заклеймяват те и човечеството те забравя. Малцина са личностите, които предават своята идея на масата и постигат всеобщо признание за най- големите открития в днешния ни познат модерен свят. Без значение, дали изкуство, дали развлечение, дали литература, наука или икономика, религия или политика, от миналото сме наследили едно изключително разнообразно богатство, резултат от творчеството на хиляди човешки съдби. Там, където открием вярата се сблъскваме и с необяснимото. Твърде много мнения се срещат сред писателите в жанра на алтернативната история и археология. Тези, които откриват алтернативното познание, неминуемо се срещат с елементите на окултното изкуство. Търсещият алтернавна реалност преминава през един морален, ценностен и духовен катарзис, когато е необходимо. Много известни автори тълкуват същността на екзистенциалните въпроси чрез изучаване на съвпаденията в знанието на древните цивилизации за божественото присъствие сред хората. Други разказват за своите преживявания, които са продиктувани от любопитство към метафизичното, което се оказва преоткриване на едно древно учение. Трети ни отвеждат в своя собствен свят и ни провокират да променим мирогледа в живота си, за да ни се разкрият пътищата към духовното израстване на цивилизацията.  

Ами сега, на къде да поеме авторът на Великата деветка?

Истината притежава безброй лица, точно толкова, колкото и броя на човешките съдби, които са вярвали в божествени пратевници от Космоса.  Не е нужно да мислим еднакво по тази тема, нека в различията си да бъдем причината и следствието за създаване на Новия свят на познанието. 

  По нашите земи от забравени времена можем да набележим древни обекти, които разкриват познания на древните за астрономията, астрологията и изкуството, което е в основата и на дълбоките вярвания на предците ни, свързани с божествения космос. В местния фолклор все още присъства загадъчния образ на чудати същества, живяли в Странджа планина.  И до днес в Странджа се намират разказвачи на чудни истории, които се кълнат, че са виждали истинско самодивско хоро да се вие около мистериозните долмени. 

Стане ли въпрос за самодиви, хората в планината започват бързо да се кръстяти да шушнат подплашени. Поведението им подсказва, че нежните създания със сигурност са доста по-опасни от крилатите великани и дори изговарянето на името им, особено по тъмно, е забранено. Легендите разказват, че самодивите са приказно красиви жени, които танцуват божествено, а гласовете им омагьосват. Погледнеш ли ги в очите обаче – убиват с поглед. Някога, много отдавна в Странджа имало смели юнаци, които успели някак си да опитомят самодиви и да ги превърнат в невести. За това трябвала не само смелост, но и хитрост.Ако някой мъж успеел да открадне булото на самодивата, тя се превръщала в обикновена жена и му се покорявала. Тя минавала през венчило, раждала деца, но никога не ставала добра майка и домакиня, а използвала всяка възможност да си върне откраднатото було и свободата. Тогава изоставяла децата и мъжа си, за да се завърне при своите посестрими край долмените. Понякога, разказват, самодиви приставали и по собствено желание, щом се влюбят. Но обсебвали любимия си без остатък и го измъчвали с прищевките си до смърт. Затова най-добре работа със самодиви да си нямаш, мъдро съветват старците.                                                     

  Приказките за самодиви може и да ви се сторят наивни, но хората в Странджа се кълнат, че са истински. И съвсем не на шега си носят в джоба глава чесън или парче от змийска кожа. Казват, тези две неща имали чудодейна сила и пазели от самодивска магия. Лек за змейове местните не са намерили, но пък и не им трябва поне засега. Крилатите крадци на хубавици се поизгубили незнайно къде в мига, в който момите свършили. Ясно е – няма кого да крадат. А по всичко личи, че скоро моми тук няма да се заселят, а без тях и змейове няма да има.   

По всичко личи, че целия район на Балканите, в древността е бил пристанище за фракция от оцелелите след катаклизма атланти, които разпръскват културата си сред местното население.

Интересен е факта, че в Странджа са откривани кости на гиганти, които веднага са потулвани, както това става с всяко подобно нещо навсякъде по света – нещо, за което си има специални екипи.

Въобще Странджа планина е богата на мистерии. Има доклади за много подземни тунели, правени от атланти и траки. Тайни пътища водяели до многобройни точки из целия свят. Но този свят бил разрушен.

Друго много интересно сведение е, че когато започва процеса по еретизирането и избиването на богомилите по света, те били събирани от цяла Европа и през таен подземен тунел, водещ началото си от пристанище на Черно море, били отвеждани в Странджа, в областта Марино селище, където били избивани. Говори се за над 66 000 избити богомили и седем посветени. Защо е било важно за някой да бъдат покосени точно там – остава загадка и до днес.   

Съществува легенда за погребана богиня в планината Странджа, която владее въображението на конспиратори и любители на мистериите по земите ни от десетилетия.

Много години изминали, след експедицията на група от геолози, научни работници и племенницата на Ванга, както и от издаването на книгата на Мутафчиев за преживяванията му на очевидец. Според преданието, написано в романа му "Хомо сапиенс", Бастет била полубогиня- получовек, тракийска принцеса, озовала се в Древен Египет, която след смъртта й я погребали в родните места. Била висока 1,60 м и носела фараонска корона. На врата й имало колие от злато и герб с орел и змия. На лицето винаги имала маска на котка. Тези, които са я боготворели, също закривали лицата си с маски. Те били богопомазани и посветени във видимия и невидимия свят. Нейните поданици я погребали в Странджа, защото такава била нейната последна воля. 

  Недалеч от гробницата се намира местността Мишкова нива. 

Мишкова нива се намира една от най-интересните тракийски куполни гробници в Странджа. Там са работили сериозни научни археологически експедиции. Пак на Седлото има и древен рудник с две хоризонтални галерии. Това също е напълно обяснимо, като се има предвид, че районът е бил център на рудодобив по времето на траките. Вангините дневници на Красимира започват с посещение на извънземни цивилизации през 7600 година и 3600 година, които създават атмосферни аномалии по земното кълбо.Племенницата на Ванга разказва за личното си преживяване през 1961г.  в нощта на 5 срещу 6 май, на скалата видяла сияние и две фигури. Едната на мъж, облегнат на стол и готов всеки миг да стане, а втората била по- неясна и на жена, която сякаш говорела. Сходни неща твърдял и пенсиониран учител от Малко Търново, който пък бил виждал силуета на Бастет през деня.      

Днес можем да срещнем различни статии в интернет пространството и интервюта с предполагаеми експерти по темата, които гарантират съществуването на гроба на Бастет в Странджа.

Разкази от името на трети лица, обясняват за срещата на Ванга с, нейната племенница и изплашен иманяр, който се сдобил с карта, където се съхранявало безценно съкровище за човечеството. От този момент нататък историята става твърде разнопосочна, от гледна точка на разказите на очевидците.

В литературата се е изградила цялостна визия по въпроса с божеството, а народната памет окрасява с годините, вдъхвайки живот на една легенда. Племенницата на Ванга- г-жа Стоянова е на път да разруши представите на всички любопитни конспиратори, които обвиват в мистерия мястото на "гробницата".

Племенницата на Ванга е основен герой от историята за направеното откритие на пещера в планината Странджа. Отново, нейната версия за случилото се с историята на Мутафчиев няма допирни точки.

Красимира Стоянова съобщава в интервю през 2018г., че Бастет не съществува изобщо и е изцяло  плод на фантазията на автора Мутафчиев, с който заедно преди години, в действителност посещават обекта. Тя обяснява, че Мутафчиев никога не е разговарял с Ванга за пещерата. Тя категорично отрича и събития, подобни на описаните от много източници легенди за гробница на богиня.

Тя открито изтъква почудата и недоумението си в предаването "Ничия земя", защото едва няколко години след посещението на обекта разбира за погребана богиня и то на веселието. За нея няма и реална логика да се погребва божество, затова напълно отрича слуховете за гробница на мястото на пещерата в Странджа.

Възниква почудата в съзнанието на всеки един запален конспиратор, който е чувал за въпросната гробница, ако не беше истина, защо толкова години по- късно го съобщава в предаване, гледано от масовия зрител? 

Стоянова документира, в действителност преди десетки години реалното преживяване, което е публикувано в книга по свои записки за феномена Ванга. Читателю, за да докажа обективно, каква е истината, тук използвах копие на тази книга, която моя близка родственица е преписала от дневниците за Ванга лично от Красимира през 1988г. В тези дневници присъства глава, посветена на мястото, но никъде не се среща опоменаване на тази богиня. Историята не свършва тук, тъй като за очевидци на обекта, на това място има нещо свръхестествено.

Първоначално вярвах, че там може да е погребана египетска богиня, вярвах и на думите на Мутафчиев за заговора срещу участниците в разкопките на обекта. Когато асимилирах думите на Красимира в съзнанието си, извадих от дълбините на рафтовете въпросната тетрадка, прочетох главата няколко пъти и едва сега доказах пред себе си съответствието, което години по- късно е изречено от самата нея.   До сега, авторът не е обърнал необходимото внимание, че никъде не споменава за Бастет и погребана богиня на това място.  Но, каква е била целта на това изопачаване на истината?

Читателю, ако съдбата ми не бе, така случайно свързана с живота на Ванга, щях дълбоко да вярвам в твърдението за гробницата на Бастет. Дано подмяната не промени представите ти, че нашият народ избран от божественото,  защото в тази пещера се крие нещо, много по- ценно от останките на полужена- полукотка!

Ванга разказва на Красимира, че там са погребани много древни скрижали, скрити в недрата на пещерата, които съхраняват всички познания на човечеството 2000 години назад и 2000 години напред. Ясновидката уточнила, че не му е дошло времето да се разкрие тайната познанието и не ще открият нищо материално ценно там, а дори да ги открият, няма да могат да разчетат древните знаци по тях. Ванга казва също, че деня в който ги разгадаем, ще е деня в който сме достойни да ги получим. Пророчицата казва на своята племенница да отиде на мястото в точно определен ден от годината и ще се убеди в казаното от нея.

Това преживяване наистина е необикновено и интригуващо за читателя. Племенницата сформира група, заедно с Мутафчиев и отиват на обекта. На 5 май Красимира става свидетел на астрономически повлияно холографско преобразяване на скалата над пещерата, описана в напътствията на Ванга.   На изображение, пред нея ясно се очертават два образа, единият на възрастен мъж, който седи прав до стол, на който е седнал млад мъж. Той носел продълговата корона. Двамата господа гледали заедно към небосвода, сякаш оживели за период от 20 минути. Изображението се явило в момента на астрономическия изгрев, след това изчезнало и настъпил деня.

Ако, според Красимира, Бастет не е богинята котка, която е погребана в Странджа, то авторът ще се съгласи  напълно с нея! От години изучавам следите на тази необикновенна история, анализирайки в дълбочина "фактите". След като стана ясно, че трябва да се синтезират истинските факти от фантастиката, резултатите сочат, че това не може да бъде гроба на богиня Бастет, но тогава какво се намира там? 

Главния мотив, който ме убеди, бе свързан с образа на древноегипетските богове, според самоте древни египтяни. Тя вярвали,  че главните божества,  в действителност са астрономически обекти в небето. За самата Бастет няма доказателства, че е олицетворявала реална личност. В древността, обаче имало последователки на богинята, които били наричани жрици. Те били посветени в тайствата на египетските мистерии и приемали себе си катопосланници между света на живите и мъртвите.

Бастет е главното божество, покровителка е на радостта, празниците, танците, музиката, плодородието, покровителка на бременните жени в египетската митология. Също е въплъщавала животворната и лекуваща сила на слънцето, за разлика от Сехмет – символ на изпепеляващата му сила. Вярвало се, че лекува болните и помага на реколтата да узрее. Изобразявана е като жена с глава на котка или лъвица, с кошница в ръце. Понякога е изобразявана просто като котка. Дъщеря на бога на слънцето Ра. Бастет е смятана за една от жените на бог Птах.     

Култа към богинята Бастет  първоначално бил посветен на въплъщението на огъня в нощния мрак. Нейни светилища е имало в Странджа и Сакар, с което може би са свързани корените на нестинарските мистерии. Бастет е особено почитана и в Египет, където е изобразявана с женско тяло и глава на котка. Смятало се, че е въплъщение на слънцето и негово око. Фактически, съществуват доста други богини, които са се отъждествявали с образа на Бастет като Секхмет и Тефнут от древен Египет.

Магическия папирус XI, 14–15 съобщава за „великите божествени сили, които почиват в Бубастис“. За тях очевидно се говори и в написаната на демотски "Книга на мъртвите" на Памонт, когато става дума за „божествените сили на град Бубастис, които излизат от неговите крипти“. Всички тези сили — и това трябва да бъде отбелязано никога не са били използвани в подкрепа на живите. Защо те се отнасят единствено до умрелите и до Боговете? Най-простото обяснение е, че се касае за „причиняващи смърт“ сили.

Около 9000г.п.н.е. по нашите земи, преди известните ни класически Богове са съществували едни други, забравени много отдавна. В този незнаен свят от Богове господствали предимно женски същества. Техните жрици били естествените посредници между човешкия и божествения елемент. В тези божествени субекти дори се забелязва общ начин на действие, но въпреки всеобщата им валидност те носели единствено локални имена като „Богинята“, „Момичето“ или просто „Майката“. Тези божествени същества били господарки на космоса и на божествата в подземното царство, към които едва по-късно се присъединили мъжки божества, чиито символ бил Телецът.

Съществуват печати, на които Богините, въоръжени с копия и лъкове, са изобразени като първобитни ловджии или воини.

Дедите по нашите земи са наричали богинята- майка най- често с имената Ма,  Мамузена, Купсела (Кубела, Кибела), Да (в надписа от Дуванлий). Те, без изключение са обясними на български прозвища като Бендида, Котито, Брауро, Зеринтия, Хипта, Миза и др.. Това показва, че нашия народ населява земята си поне от 8000-9000 години. Великата богиня – майка в Тракия са: покровителка на животните и на лова, на плодовитостта и на плодородието, пазителка на култа към Слънцето и на живия свещен огън, на жените майки и стопанки, но и на девиците, хранителка на обредите, с които избраници се посвещават във вярата към нея и на онези, с които се извършва инициациqта (сакралното въвеждане в сан) на владетеля. Като дарителка на безсмъртие, тя полага своя жезъл върху избраника. В скални релефи жезълът й е изобразен като клонче. С него тя обуздава демоничните стихии и спира смъртта. Тя вихрено преследва дивеча, но и се грижи за него. Способностите на Великата богиня-майка не се изчерпват с господството над вегетацията, над животинския свят и лова. В Тракия тя е покровителка на хората и човешкия род, бди над плодовитостта и плодородието, пазителка е на домашното огнище, закриля жените майки и стопанки, но и девиците, на които предстои да се омъжат, хранителка е на обредите, с които избраниците се посвещават във вярата към нея, създателка е на онези, с които се извършва свещеното предаване на властта и въвеждането в божествен владетелски сан.  Макар и анонимна, богинята има многобройни лица. До времето на Александър Македонски има запазени сведения за техните подвизи. До нас е достигнало името на амазонката Тедис (“Божествената”), живяла в царската резиденция на траките – град Салмидесос (дн. Мидия), намиращ се в Приморска Странджа. 

Споменават, че тук живеят тракийски амазонки – войнствени девойки, предани на своя владетел, но безпощадни към чужденците.  Богинята Кибела, поднасяща златен венец на конник. Конникът, както знаете, вероятно, символизира пътя на човека в отвъдния свят. А онази, която държи ключовете към вратите на Отвъдното, е само една – Богинята Майка Кибела. Сибила е наричана всяка жена, която е изповядвала Великата Богиня-Майка и е била нейна служителка. Такива жени са имали по-особени дарби – виждали са незримото. Сибила носи името на Богинята, на която служи – Кибела. Храмът на Кибела в Балчик в “Горната част на фасадата е украсен с релефни фризове с бичи черепи, гирлянди и розети.”, но същата украса, само че рисувана я има и в храма/гробница/ в Казанлък. В казанлъшкия храм Великата богиня майка Кибела е изабразена седнала на величесвен трон /същия като на монетните изабражения/, подала ръка на Одриския Цар- Жрец за “свещен” съюз. Тук на Земята, Царя-Жрец е носител на Силата на Господ. 

В основните световни митологически системи шумерската, египетската, индийската, китайската и гръцката - централно място заема свещената планина като център на света, местообиталище на боговете, инструмент на сътворението и др.Това значение на планината е универсално на всички нива на религиозно възприемане на света и при всякакъв начин на живот и поминък, дори и при степните народи развитието на така наречените могилни погребения се свързва с представата за свещената планина на боговете. Този универсален модел се отразява в етимологията, свързана с него.В превод Бучедж значи нещо като „избраната планина“. Смята се, че това е митичната планина Когаион на даките, които са вярвали, че върховният бог Замолксис живее в пещера там, където се консултира с оракули.

Легенда за планината Странджа разказва, че някога Странджа била по-малката сестра на Стара планина. Не се намерил жених за нея и тя, като пораснала, избягала далеч на изток, скрила се от семейството си и от тия, който я знаели и познавали. Намерила приятно място и се заселила със семействата на най-близките си приятелки, които и останали верни и никога не проявили любопитство да узнаят, защо момците не искали да се оженят за нея. В скоро време селището започнало да се увеличава – тук пуснали корени различни хора от различни места. Странджа бдяла над населението, като орлица го бранила от лошите хора. Скоро името й на смела и юначна мома се разнесло наблизо и далеч. Странджа често се обличала като овчар-кехая, препускала бързоногото си конче, стигала морето, сякаш риба делфин се хвърляла в приятната морска вода, докато кончето пасяло край брега. Дълго, дълго плувала Странджа и освежавала уморената си от езда снага. А после, освежена и с нови сили, се мятала на кончето и препускала към дома си, като се спирала из пътя само да поговори с работливи хора, които се връщали от работа по нивите. Името на Странджа се несло като приятен морски бриз по близки и далечни селища, а добротата и прехвърлила три морета. И  тръгнали сватове от далечни страни да я искат, но тя все не намирала достоен съпруг за себе си. И ето един пролетен ден се явили стотина чернокожи млади мъже, яхнали охранени арабски коне. Най-напред яздел черен, като изгорял въглен, едър мъж, с червена качулка на главата, с три реда тежки златни синджири на шията, с по девет златни гривни на ръцете, а на всеки пръст имал пръстен от злато с безценни камъни. Дошли непознатите чернокожи люде близо до къщата на Странджа и спрели. Слезли от конете и изпълнили обширния двор. Без много разпитване казали, че идват от далечна, топла страна отвъд морето, да искат прочутата Странджа за своя султан — мъжа с червената качулка и скъпите златни накити. Изтръпнали приятелите на Странджа, уплашила се и тя — как ще се омъжва за някакъв си незнаен султан от незнайна земя! И как тя, хубавицата белолика и русокоса, с големи кръгли черни очи, с тънки като гайтан вежди и стройна като топола снага, ше може да бъде султанка на хора толкова различни от нейния народ! Докато се чудела как да се избави от тия незнайни сватове, тъмни облаци закрили небето, широки огнени светкавици прерязали небесния купол, земята се разтърсила толкова силно, че реките се вдигнали на високи талази и със сила прорязвали широки долини, а сушата над тях се въздигала на десетки места. Когато „трескавицата” стихнала, от неканените сватове нямало ни следа — удавили се в морето, което до тогава било светлосиньо и оглеждало цялото небе, а сега водата станала черна и високи вълни заливали бреговете му със страшно бучене и плясък.  

Древните писания разказват, че в Южна Тракия живяла красива принцеса. Запленен от красотата й богът на светлината Зевс се влюбил в нея. Явил се под формата на красив бик, приближил до младата благородничка и кротко полегнал. Изумена, Европа седнала на гърба на смиреното животно. Тогава преобразеният бог се изправил бързо и отнесъл надалеч, чак до остров Крит удивената девойка. Там той се превърнал в прекрасен младеж и омаял Европа. Така се родили синовете им Минос, Радамант и Сарпедон - легендарни тракийски герои.

Съвпадение ли е връзката между старите езически богове по света и у нас? Тефнут, Бастет и Сехмет със Богинята- майка, Кибала, Европа и тракийската принцеса са легенди с елемент на художествена измислица, което отчита неизвестната връзка между Балканите и Египет. Това, че делим сходно ДНК с египетските фараони и с „траки” живели преди повече от 6000г. е поредното съвпадение. 

Лъвовете от дълбока древност са означавали пазители на свещенните места, има ги и в Тибет и на Балканите и в Египет и т.н. Женският аспект на Лъва в мистериите на Бастет -маска с лъв на жена са пак аспекта на майката, Птах в Египет е от Менфиската триада /Птах, Сехмет, и тяхното дете - Нефертум Лотоса, с девет листчета на короната си -символ на свещенната деветорка, отговарящо на лъва-пазител. Дете на Бастет-Сехмет е Махес или Михес или гр. Миисис / лъв/’ живия лъв’..’Бога лъв’.... Махес има и човешко и зооморфно изображение... Махес  е войнствен бог, предпазващ важни места от нашественици. Pa-ir-meki, 'Този, който пази'. 

Според легендата, Митра е земното въплъщение, роден от скалата (в друга версия, е роден в пещера). Овчарите, които са гледали чудотворното раждане, побързали да му се поклонят. В земните си въплъщения Mитра спасява хората от различни бедствия, включително като им помага да оцелеят при Големия потоп. Фигурата на бога с глава на лъв, съчетаваща атрибути на Лъв, Водолей (Human), Скорпион (висш ипостас на който е Eagle/Орел) и Телец (нисшият ипостас, на който е била Змията) е алегорично представителство на Зерван-Даргахвадата - ограничен период от време на въплътеният свят. В края на земния си мисия, той направил голям пир за боговете, след което се възнесъл на небето в огнена колесница. Papyrus Abusir  говори за някаква важна част от пирамидален комплекс, която в древните текстове е наречена „Ра-Ше“ („Ra-Sche“). Професор Щаделман интерпретира понятието напълно неразбрано като „царска територия“ и за подкрепа прибягва към понятието „sche en per a’aa“, което преведено означава „възвишението с енергията на високата къща“. Под това трябва да се разбира някаква форма на енергия, която при всички положения има божествен, а не царски произход. Други надписи обаче я споменават винаги във връзка с „планиране“, „измерване“ и „отваряне“ на „Ше“ и то с описателни имена като „трона на Боговете“, „Ковчега на Боговете“ или „Дойката на Боговете“.

  Има теории, че първите хора, населявали земята, били хората- лъвове според древните египтяни, т. е. хората-богове, които се появили на тази планета в периода на зодиакалния знак „Лъв” преди около 11 хиляди г. пр. Хр. В легендите на евреите за древността се разказва за една ера на хората, в която навсякъде по земята имало сфинксове, които били с „… човешка глава и лъвско тяло“, което напомня за минойския минотавър. Но за подобни чудовищни същества говорят също така и египетският жрец Мането, както и асирийският учен Бересос.Сахара е на възраст не по-малко от 7000 до 9000 години, което означава, че сфинксът е минимум на около 8000 до 10 000 години. Според „научния свят" обаче по това време не е имало високоразвити култури, които биха могли да издигнат грандио-зен монумент като сфинкса, който би ни затруднил дори и при съвременните строителни технологии. Легенда разказва за фараона Тутмос IV, който бил млад принц, заспал в сянката на Сфинкса и сънувал, че той му обещава двойната корона - на Горния и Долния Египет, ако се разпореди да разчистят пясъка и да се възстанови царствената му красота. Фараонът естествено изпълнил молбата на Сфинкса - почистил го и го реставрирал, за да се сбъдне предреченото. Ученият ал-Латиф освен това дава информация за тогавашното състояние на „Абу Хол“ („Бащата на ужаса“), когото египетските царе по време на свое управление наричали просто „рути“ („лъв“) или „ху“ („вечният“) и когото ние самите познаваме повече по неговото гръцко име „сфинкс“. Той описва красивото лице „… с червен оттенък и червен лак толкова блестящо, все едно току-що е боядисано“Геологичните изследвания в началото на 1992 г. на професор Робърт Шок от университета в Бостън показаха, че меките пластове на използвания пясъчник са протрити, вследствие на което са възникнали вдлъбнатини между твърдите скални пластове. Тези вертикални жлебове са се врязали на дълбочина 90–180 сантиметра в скалата, което професор Шок интерпретира като следствие от непрестанни дъждове. Шок пресмята възрастта на сфинкса най-малко на 7000 до 9000 години и при това го нарича „… една доста консервативна оценка“.

Всеизвестно е между египтолозите, че в Старото царство платото Гиза е било обозначавано като „pr-wsir-nb-rstaw“, което означава „къщата на Озирис, принцът на Ростау“. Ростау се отнася до „тунела на подземния свят“ и по всяка вероятност отразява тунела около „Шахтата на Озирис“. Може би затова в египетската Книга на мъртвите за сфинкса се казва, че бил „Велик Бог, който отваря вратите на Земята…“ и открива един определен загадъчен „… път“. Надписите по саркофага освен това разказват, че той бил „пътят на скритите врати“. Евентуално под сфинкса се намира лабиринт, в който се ориентирали единствено посветените жреци.

 В древната книга „Hermetica“ има един диалог между божеството Хермес Трисмегист (Тот) и неговият ученик Асклепий (Имхотеп), който изглежда че потвърждава този възглед:

„Не знаеш ли ти, Асклепий, че Египет е образ на небето и огледало на всеобщия ред на небесната дейност?“

И наистина една публикувана през 1997 г. теория предоставя косвени доказателства за възможността положението на сфинкса да има астрономическа връзка със съзвездието на Лъва от около 10 500 година пр.Хр., което в тази епоха изгрява на 14° на югоизток точно по средата между деня на зимното слънцестоене и на пролетното равноденствие. 

От херметическите писания научаваме, че Бог Тот владеел тайните на небето и ги е записал в свещени книги, които както изглежда погребал на Земята в някакво „тайно помещение“, за да ги търсят бъдещите поколения. Тайното скривалище обаче било толкова добре замислено, че само истински достойните били в състояние да го открият.

Великите Богове, според древните слезнали от небето, за да добиват най- издръжливия електролитен метал, познат в химията- злато. 

Египтяните наричали златото кожата на Боговете. Те, които слезнаха на Земята, след това създадоха човека. 

В шумер тези същества, уточняват в древни писмени свидетелства, създаването на човека, за да бъде работник в мините им за злато. 

Най-старите засега открити археологически находки у нас датират цивилизация на високо ниво отпреди 7-8 хиляди години – далече преди шумерската и египетската. Заслужава си да се спомене и това, че най-ранната писменост в цял свят е изобретена не в Месопотамия, или страната на пирамидите - Египет, а тук, на наша територия.  

Древните ни митове и легенди разказват как от Тракия, тръгва великият поход на новия бог и обхваща целия тогавашен свят. С коне и колесници, с копия и мечове, в бойни редове,но и с лозови пръчки, с клонки от бръшлян, и весело безредие. 

Най- напред Себазий покорил Египет, после продължил към Месопотамия и царят на Дамаск се опитал да го спре, но Себазий разбил и него, изплел през река Ефрат мост от диви лози и бръшлян, по който минала неговата армия, а след това Зевс му изпратил тигър, на чийто гръб преплувал реката Тигър. По-нататък Дионис не срещнал никъде съпротива и завладял всички земи до Индия и навсякъде учил хората на лозарство и винарство и занаяти, давал им закони и основавал градове и занаяти.

В началото споменахме, че в пещерата се съхраняват скрижали, според думите на Ванга. 

Българската пророчица е била сляпа, но е общувала с души от минало, настояще и бъдещето на Земята. Тя, самата в разговор е споменавала за спомена от свой предишен живот, когато е живяла в Древен Египет и е била фараонка.  Тя говори и за бъдещето следното:

"Религиите ще изчезнат и човечеството ще вярва само в едно учение. Това ще обедини чевечеството, като едно семейство и донесе мир и благодентвие, предсказва Ясновидката. "Човечеството ще преживее много катаклизми и много бурни събития. Ще се променя и съзнанието на хората. Ще дойдат тежки времена, хората ще се разделят на групи по вяра. Всички религии един ден ще изчезнат! Ще остане само учението.” Ванга пророкува сегашното егоистично разделение на религиите. "Сега различните религии искат да се възползват от каквото сварят, ама тяхното време си отива. Човечеството ще хвърли тия окови. Религията ще има друга задача." Вместо да спорят и враждуват помежду си религиите ще си подадат ръце за изграждане на един нов и мирен свят чрез водене от месиянската личност, която ще дойде.

Ванга предсказва идването на Второто пришествие „...това е Той, който отново се връща при нас, както беше обещал.” И говори за светиите от духовния свят, които ще вдъхновяват хората на земята за промените, които Той трябва да направи на земята. „Всички апостоли сега са в движение, всички апостоли са на Земята, тъй като времето на Свети Дух настъпи." Според думите й явно това време е сега. Тя говори за появата на „висок човек, пришълец” (1987 г.) Под „висок” тя е имала предвид моралната висота на бъдещия лидер „пришълец” от друга страна."

"Историята на скрижалите, преведени на следващите страници, е странна и трудна за анализиране от съвременните учени. Тяхната древност е изумителна: датират от 36 000 г. пр. Хр. Авторът е Тот, атлантски жрец и цар, който основава колония в Древния Египет след потъването на родината му. Той е строителят на Голямата пирамида в Гиза, погрешно приписвана на Хеопс. В нея той влага познанията си за древната мъдрост и също така скрива на сигурно място архиви и инструменти от древната Атлантида.

А сега няколко думи за физическия облик на скрижалите на Тот Атланта. Те представляват дванадесет плочи в изумрудено Зелено, направени от вещество, добито от алхимично преобразуване. Те са неунищожими. устойчиви на всички елементи и вещества. В резултат атомният и клетъчният строеж са постоянни и не се случват никакви промени. От тази гледна точка те нарушават физическия закон 3а йонизацията. На тях са гравирани букви на древния атлантски език: букви, които отговарят на хармонично настроени мисловни вълни, изпускайки асоциираната умствена вибрация в съзнанието на четящия. Скрижалите са захванати един към друг с халки от оцветена в златисто сплав и са окачени на лост от същия материал. Толкова за материалния им вид. Мъдростта, съдържаща се там вътре, е основата на древните мистерии. И за онзи, който чете с отворено съзнание и очи, неговата мъдрост ще бъде повишена стократно."

Братството Дореал

Предсказанието за 2000 години напред на Тот Атланта гласи:

"Бъдещите векове ще видят съживяването на мъдростта у онези, които ще наследят твоето място на тази звезда. На свой ред те ще помъдреят и ще се научат да прогонват мрака чрез Светлина. Въпреки това трябва да полагат големи усилия през вековете, за да извоюват свободата на Светлината. После върху човека ще се стоварят големи войни, които ще накарат Земята да трепери и да се клати по своя курс. Да, тогава Братята на мрака ще предизвикат война между Светлината и нощта.

Когато човекът отново завоюва океана и полети във въздуха с криле като птиците; когато се научи да впряга светкавицата, тогава ще започне времето на войната. Голяма ще бъде битката, равни силите, велика войната между мрака и Светлината. Нация ще се вдигне срещу нация и всички ще използват тъмни сили, за да съсипят Земята. Силни оръжия ще унищожат земния човек, докато половината раси не си отидат. Тогава ще се появят Синовете на Утринта и ще дадат своята тайна на децата на хората: „О, човеци, прекратете тези усилия срещу вашите братя. Само така може да стигнете до Светлината. Прекрати своето неверие, братко, следвай пътя и знай, че си прав.

Тогава хората ще престанат със своята война брат срещу брата и баща срещу син. Тогава древният дом на моя народ ще се издигне от своето място под тъмните океански вълни. Тогава ще се разгърне Векът на Светлината с всички хора, търсещи Светлината на целта. Тогава Братята на Светлината ще управляват хората. Прогонен ще бъде мракът на нощта."

Скрижалите на Тот

                                                    следва продължение