Черният рицар

От десетилетия космическата наука в лицето на НАСА не разкрива своите тайни пред човечеството. Всеки опит да се разкрие истината, зад загадките на космоса, среща преградата наречена „Топ секретно”. Всяка информация, която бива публикувана е обвита в загадъчност. Извънземният живот владее съзнанието на хиляди предполагаеми очевидци, но остава загадка и до днес.                                      

Този изследователски подход на мълчание става факт през петдесетте години на 20 век. Президентът Хари Труман, под натиска на тайните служби на САЩ, подписва документ, удостоверяващ, че на никой не се разрешава да оповести откритието за съществуването на “извънземни биологични единици” , както и техните технологии, тази забрана важи и включително към главния изпълнителен директор на ЦРУ, независимо кой е той във времето.Тази директивата е въведена тайно без знанието и съгласието на Конгреса и е включена в Закона за национална сигурност от 1947 г., като се забранява  разкриване и обработка на тайна или класифицирана информация във връзка с извънземни биологични същества. По време на администрацията на американския президент Джон Кенеди, главнокомандващия и брат му Боби Кенеди правят опит да се изтръгне информация за НЛО от главният изпълнителен директор на ЦРУ. В отговор, ЦРУ използва директивата на Хари Труман и изтъква, че подобна информация е на много по-високо ниво от президента на Съединените Щати и ЦРУ. През декември 1984г. кинопродуцентът Джейми Шанера получил странна пощенска пратка. В пакета имало документи и фотографска лента. Липсвало обяснително писмо, липсвал адресът на подателя. Пощенската марка била с печата на Албъкерк, Ню Мексико. Лентата съдържала сбор от информация за президента Дуайт Айзехауер от 18 ноември 1952г. Върху първата страница стоял печатът: ,,Строго секретно! Строго поверително!". Съобщавало се, че документът съдържа ,,изключително важна за сигурността на САЩ информация". Представен е списък на 12 от най-авторитетните американски учени и военни специалисти, представители на секретните служби, ангажирани със случая.
   В документа се говорело за прибирането през 1947г. на летяща чиния и на телата на няколко извънземни в околностите на Розуел, щат Ню Мексико. Приложена е и паметна бележка на Хари Труман от 24 септември 1947г., в която президентът заповядвал на секретаря по отбраната Джеймс Форестал да задейства операция ,,Маджестик-12". Официлната власт първоначално обявява документа за фалшив, но не дава прозрачни отгоовори по темата. И до днес тайната организация владее въображението и ни кара да се питаме: „Политиците лъжат ли ни?”, като отговора оставям за размисъл на читателя. През 2016г. в интернет пространството са разпространени официални снимки на НАСА, където се вижда неидентифициран обект, който обикаля орбитата на Земята и не прилича на нито един наш сателит или космически кораб. От 1953г. се водят дебати по темата с летящият обект, като спекулациите на уфолозите не се опровергават от научните среди. Наричат го„Черния рицар”. Той тежи приблизително 10 тона. Възрастта му е на около 13 000 години. Издържа на температура от над 3000 градуса по Целзий. Движи се от изток на запад и има собствена орбита и обратно по посока на въртенето на Земята. Обикновено всички ракети- носители излитат по посока на движението, защото това дава необходимото ускорение. Тогава технологията на ускорението, с което е задвижен сателита е с колосални параметри, които човечеството все още не може да разкрие. Това е доказателство за извънземния му произход, което официалната наука потвърждава. Орбиталният обект е черен. Обемът му е около 1820 куб.м. Оказва се физически невъзможно целият да бъде доставен на Земята, за да бъде изследван. През 1899 г. ученият Никола Тесла улавя радио сигнал от сателита, който многократно повтаря: „Едно, две, три...”  През 1955 г. астрономи зафиксират странен обект в орбитата на Земята с диаметър около 10 метра, с яйцевидна (овоидна) форма и с покритие от графит – т.е. абсолютно черен. Обектът се вижда добре или на фона на Луната, или когато закрива звезда. Тъй като овоидът (наричат го „Черният принц”) е забелязан две години преди изстрелването на първия изкуствен спътник, веднага възниква логичното предположение за извънземния му произход. Според изчисленията небесното тяло се движи по орбита на височина от 26 000 до 80 000 км. През Март 1960 авторитетното издание "Time Magazine" публикува история посветена на обекта, който в последствие ще бъде наречен "Черния принц". В нея се разказва, как три седмици преди самата публикация аналитиците работещи за американската радарна програма "Тъмна ограда" (Dark Fence) са засекли неизвестен космически обект над САЩ. Той е определен като "тъмен сателит" - изкуствен обект в близка до Земята орбита, от който не са засечени никакви сигнали. Програмата "Тъмна ограда" е имала за цел да следи познатите сателити, независимо дали са американски или руски и да идентифицира новите обекти за да са наясно американците със съветски шпионски сателити и всякаквите други космически военни операции, които може би се извършват над въздушното пространство на САЩ. Това е в разгара на Студента война и в политическия климат е залегнала секретността и стремежа да не се изостава от руснаците. Това е и в началото на глобалната космическа надпревара. Това, което е странно за този "тъмен сателит" е, че той не е нито американски, нито руски. Освен това има "полярна" орбита т.е. минава и над северния и над южния полюс на Земята. През 1998 при мисията на НАСА "STS-88" е заснет обект, за който много хора вярват, че е Черния принц.

  - Вземи, о, Тот, цялата твоя мъдрост, вземи всичките си ръкописи. Вземи цялата си магия. Тръгни си и запази ръкописите до времето, когато Светлината се увеличи сред хората. Ти трябва да бъдеш светлина през вековете, скрита но въпреки това откривана от просветените хора. Над цялата Земя ти даваме власт Ние, но сме свободни да я дадем или отнемем. Събери сега синовете атлантски. Вземи ги и избягайте при хората от скалните пещери. Отлети до страната на Кхем.

      После събрах аз синовете атлантски. На космически кораб качих всичките си ръкописи от потъналата Атлантида. Събрах всичките си сили, многото си инструменти с могъща магия.

      След това се издигнахме нагоре върху крилете на утринта. Издигнахме се високо над Храма, оставяйки зад нас тримата и Обитателя, дълбоко в залите под Храма. Надолу под вълните потъна големият Храм, затваряйки пътя към Властелините на Циклите. Но винаги за онзи, който има знания, ще бъде отворен пътят към Аменти.

      После бързо побягнахме върху крилете на утринта, побягнахме към земята на децата на Кхем. Там с моята сила победих ги и управлявах. Издигнах аз до Светлината децата на Кхем.

      Дълбоко под скалите зарових аз моя космически кораб, очаквайки времето, когато човекът може да бъде свободен. Върху него издигнах знак с форма на лъв и при все това приличащ на човек. Там под изображението още почива моят космически кораб, готов да бъде изваден, ако стане нужда.

      Знай, о, човеко, че далеч в бъдещето ще дойдат нашественици от дълбокия космос. Тогава се събуди ти, който имаш мъдрост. Извади моя кораб и с лекота победи.

      Дълбоко под изображението лежи моята тайна. Потърси и намери в пирамидата, която построих. Всяка е ключ за другата. Всяка е портата, която води в  Живота. Следвай Ключа, който оставям след себе си. Търси и вратата към живота твоя ще бъде. Търси ти в моята пирамида, дълбоко в прохода, който свършва в стената. Използвай ти Ключа на Седмината и пред теб ще се открие пътят надолу.

      Дадох ти моята мъдрост. Дадох ти моя път . Следвай пътя, разкрий моите тайни.
Скрижалите на Тот Атланта

Според един цитат, приписван на Нострадамус, се вярва, че френският пророк е казал, че „Човечеството ще открие обекти в космоса, изпратени ни от Бдителите”.

Етана живял и царувал след потопа, а историята му е описана от италианския историк Алберто Фенойлио:

„Цар Етана живял преди около 5 000 години, бил наричан богът-цар и бил приет като почетен гост в летящ кораб с формата на щит, който кацнал зад царския палат, обграден от вихър от пламъци. От този летящ кораб излезли високи, руси мъже с тъмна кожа, облечени в бяло, за които се разказва, че били красиви като богове. Те поканили цар Етана да отиде с тях. Съветниците на цар Етана се опитали да убедят царя да не влиза в летящия обект. Във вихър от пламъци и дим той се издигнал толкова високо, че Земята с моретата, островите и континентите изглеждала като самун в кошница, а след това изчезнала от погледа”.

"Щом издигнал се на височина един беру,

Орелът му рече, на Етана:

„Виж, приятелю, как изглежда земята!

Виж морето до Дома планински:

Земята наистина бе станала просто хълм,

Обширното море е като ведро”.

„Вкопчен в корема на големия орел, Етана е отнесен на небесата. Толкова е нависоко, че като погледне надолу, не вижда земята и се уплашва. Извиква на орела, „Не мога да видя земята! Нито пък очите ми намират обширното море! Приятелю, не искам да ходя на небето, спусни ме долу, върни ме в моя град”, а после се пуска от орела и се хвърля към земята. Орелът се спуска след Етана и го спасява”.

На 30 километра северозападно от София, пък се намира Царичина. Тук живеят около 40 души, повечето от тях са пенсионери. Рано сутринта на 6 декември 1990 година в центъра на селото спират военни автомобили и багер. За няколко часа на това място е изкопана дупка с дължина 15 метра и дълбочина 2 метра и половина. Селяните дори не подозират, че по заповед на Генералния щаб на Българската армия военните търсят в Царичина съкровището на цар Самуил. Преди няколко години над разкопките в Царичина се появяват странни виолетови светлини.

През 1990 г. група военни обсадили дома на Севрюкова. Те я обстрелват с въпроси относно обекта, който копаят до Костинброд. Феноменът ги насочва към спиране на Царичинската експедиция.

„Виждам я вашата Царичина. О, какво има там!… Ама и вие… Колко сте смели! Защо ще копаете?”

„Вижте, не ми харесва таз работа! Опасно е! Казвате „врата към Космоса”.  Да, един от „вселенските проходи“ действително е там… Но обектът е идеално защитен. Чуйте внимателно. Размислете. Не му е дошло времето. Казвам – огромен риск… Откажете се. Питате какво ще откриете? Жертва ще има, жертва. Казвам, не му е дошло времето! А инак, виждам – ще ровнете тук, ще ровнете там. И какво? Антики. Знам, друго търсите… Гробница на първото човешко същество, обитавало земята… Ноевия ковчег… Свещените скрижали… В мислите ви летящи чинии се меркат… Права ли съм? Чуйте добре, безценни послания се таят под Царичина, но са прекалено надълбоко. Идеално защитени. Рано, рано е, рано… Ще стигнете, виждам, донякъде и… ще се откажете. Защо? Бедни хорица… Старци изнемогват, бедстват сираци. Казах, недейте! Закъде бързате? Истината достигат онези, които умеят да чакат. Не убивайте времето, не ранявайте Вечността!”

Един от оцелелите участници в Царичинската експедиция – д-р Димитър Сираков, разказва:

„На 06.12.1990 г. стартира операция „Слава“ на Министерство на отбраната, под ръководството на ген. Минчев. Разкопките на обекта продължиха две години и половина. Изкопахме спираловиден отвесен тунел – над 160 метра дължина. Схема за работа получавахме ден по ден от контактьорката Елисавета Логинова. Тя направляваше изкопа, осъществявайки връзка с Космоса. Открихме каменния орел – забележително творение! Лявото крило – прегънато, извито. Като две усукани една в друга спираловидни вериги. Уподобяваше сякаш човешка ДНК. Дясното завършваше с лъвска лапа. Без аналог в археологията. Безпрецедентна находка. Науката мълчи.
Изкопахме огромно каменно кълбо, идеално закръглено, гладко, полирано до блясък, закрито с масивна гранитна плоча. Как ли не се мъчиха инженерните части – с въжета, макари, скрипци, лостове… Не помръдва. Изведнъж – с едно докосване на ръката, елегантно с лекота се извъртя. Зейна проход. Тайнствени защити. Енергийни ограничения. Открехна се плочата. А под нея – тунел. Първо в него проникна специализирано отделение химически войски в защитни облекла. Задължителни мерки за сигурност. Дезактивираха пространството, да продължим обезопасени надолу. Крачка не успяхме да сторим. Пред нас се възправи… Не, за това нямам право да говоря… Ще споделя само това и край. Невероятни реликви. Балсамирани останки. Чудесно консервирани… Толкова. Нека се произнесе науката. И бъдещето. Даде се предсказаната от Слава жертва. При неясни обстоятелства загина Марина Наплатанова, дъщеря на участващия в разкопките полковник професор Наплатанов. Неочаквана развръзка. Всеки четвъртък войничета изнасяха на гръб пръстта от тунела. Каква пръст – скала. Миньорски пистолет с мъка я пробиваше. Въпреки дълбочината, едва втората година бликна вода.

Наложи се спешна среща с Ванга. Пророчицата тогава строго ни смъмри:
„Как може?!… Боже-е, Боже!… Военни… Браво! Копаното се трупа над тунела… Оти, питам? Срутване ли сакате?!… Да разчистите! Бърже! Пострадали сакате?!…“
„Ке стигнете един капсул. Какво е съдържанието – консервирано. Не знаете дали капсулът е под налягане. Що ке чините с оня маймун, бре? Ни маж, ни жена… Отвори ли се херметичнио капак, онова същество може да се съживи от въздуха. Що ке чините, питам, кога оно се пробуди и проговори?…“

Спускайки се спираловидно, един ден стигнахме странно изографисана каменна колона. Пред нас – масивна зала. Там навярно ни чакаше въпросната капсула… Колоната с неразбираеми знаци.
Ванга: „Охо-о, що е време занапред… Ке биде разчетена. Она е история на човешкио род от първороднио син насам…“

Пред нас се открои отвор с форма на арка. Зад нея – ясно оформени таван и стени. Узна се – съществува пряк вход – „врата към Вселената“. Опрели в нея, крачка не успяхме да пристъпим. За капсулата бе прекомерно рано…
След двегодишно проучване входът на разкопките бе бетониран. Рано е още, рано…“

По време на двегодишните разкопки се случват редица странни явления:
- Багерът блокира още първия ден, а дотогава е технически изправен. Работата продължава ръчно.
- Неидентифицирани светлинни тела закръжават над селото. Има сведения за кацане на НЛО близо до него.
- Достъпът на хора и техника е спира многократно от психо-енергийни бариери.
- Нещо стъписва военните и те прекратяват проучванията преди да ги довършат докрай, а харчат 16 млн лева.
- Членове на експедицията казват „Само след няколко метра щяхме да стигнем до предсказаното безполово двуметрово същество. От входа на залата вече се процеждаше светлина. В тоз ден спряха разкопките…“

„Зеница към вселената“, Иво Лозенски

Според очевидци виолетова светлина излиза от мястото, където някога военните копаеха в дирене на извънземен разум. Край мистериозната дупка са забелязвани и хора със странни уреди в ръце. Възможно е любители уфолози да измерват радиацията на обекта, търсейки сигнали за присъствието на чужди цивилизации.

Днес дупката е консервирана и в нея никой не би могъл да проникне. Входът на гигантския ров е затрупан с камъни, върху които е излята масивна бетонна плоча. Ако сиянията обаче продължат да смущават населението в Царичина, нищо чудно да се стигне до „разпечатване“ на обекта.

Още интересни и полезни статии, които да прочетете:

Разкопките в намиращото се на 30 км северозападно от София село започнали през 1990 година по заповед на Генералния щаб на Българската армия, припомнят запознати. Военните вярвали, че в дупката ще намерят информация за извънземна цивилизация. Там уж се намирала гробницата на първото разумно същество, живяло някога на Земята. Мястото изследвали само екстрасенси и висши офицери. Всички документи от този период са с печат „Строго секретно“, което дава почва за много спекулации сред алтернативите археолози.

Чиновническа небрежност и наследена от бившата структура „Металхим” документация изкараха на бял свят секретния доклад на военните за Царичина. Неговите притежатели в момента – това са шефовете на Националния институт по ултрасензорнамултимедиаторика и феноменология /НИУМФ/ към Международна асоциация „Феномени”. Ето и историята, която разказва в интервю служител на асоциацията, Елен Николов:

- Г-н Николов, вярно ли е, че притежавате т.нар. Секретен доклад за Царичина?

- Да. Някои наричат Царичинската мистерия „Българският Розуел”. Аз бих я нарекъл „Българският резил”. Т.нар. дупка в Царичина е затворена от години, а се води истинска война на тая тема. Доколкото знам, съществува Варненска група от 6 човека с говорител Ваня Ангелова, които твърдят, че работят там и спекулират с близки връзки с премиера Бойко Борисов. Ели Логинова пък продължава да провежда семинари по темата и да показва картинки. Феноменът по земетръси Валентин Хаджимитов ходи да се зарежда на Царичина, но никога не е говорил глупости, за разлика от другите. Така че картината от кандидат-изследователи е пъстра и нееднородна. За краткост „войната за Царичина” може да се характеризира като „Варненската срещу Софийската група и всички срещу Логинова”. Истината е, че реално в момента никой не може да работи там по друг начин, освен ментален. Но ако познавате фактите около Царичина, ще видите, че всичко това е една мистерия и подигравка над обикновените граждани, глътнала много пари на държавата. Мястото наистина е заредено с невероятна енергия, обругана от насилствени и неразумни действия на военните, които са били буквално подведени да работят за фалшива чужда доктрина. Покрай истерията с Царичина се дадоха и много човешки жертви.

 - Баба Ванга казваше за там, че ни правят на „жути маймуни”, но никой не разбираше какво иска да каже.

- За жалост наистина станахме за смях като „жълти маймуни”, и то благодарение на Генералния щаб на българската армия. Превърнаха ни в пример как една държава и нейната отбранителна система може да бъде ликвидирана безкръвно. Царичина бе военен експеримент и това е известно на всички.

- Кой стои в дъното на експеримента?

- И това е известно - руските секретни служби и научни военни институти още преди половин век разработиха свръхминиатюрнирадиоприемници и предаватели, които лесно да бъдат „вживени” в човешкото тяло. Същевременно се разработиха космически спътникови комуникации от типа „глобалпозишънссистемс” – американски, японски, руски, китайски, тайвански, индийски – много на вид.

- Как се „вживяват” в човешкото тяло?

- На практика се свързват с важни нерви в човешкия организъм – слухови, зрителни и дори на зъбите, и по този начин контролират отделния човешки индивид. Това научно постижение е било използвано за манипулиране на важни персони, заемащи отговорни постове. Обект на имплантиране тип „комуникационни чипове ин витро” са били няколко министри, техни заместници, генерали и полковници от МО и МВР. Някои от тях вече не са живи.

- Има ли отношение по въпроса напливът на съветски емисари у нас в периода 1988-1991 година?

- Абсолютно! Имало е и много други чужди шпиони. Така са създадени свързващи звена между нашите тайни служби с КГБ и МОСАД. Оттам, със службите в Пентагона, МИ 6 във Великобритания, с френски и немски разузнавателни служби, с други от арабския свят – по статистика са били с около 200 страни в света. -Говореше се още по времето на Елцин за връзки на КГБ – т. нар. Група АЛФА, с МОСАД. Упражнявали ли са контрол върху отделните страни от бившия соцблок? - Разбира се! През 1989-а у нас се появи супервълна, която нарекохме „цунами от извънземни”. И оня ден една телевизия показа снимки от любителски кадри на летящи чинии над България. Стратегическата схема е била следната: първо, избират се ръководни кадри от МВР, от МО, от научни среди от БАН, от Военна академия и институтите към “Метал Хим Холдинг” АД, „Арсенал” АД, „Електрон прогрес”, и се подвключват към програмата „ИнтерКосмос”. Тези хора са били често командировани в централите на КГБ в днешна Русия. Там, след добри пиянски изпълнения и запои, на тези наши отговорни лица им се губят от 5 до 8 безсъзнателни часа, в което време са им били имплантирани чиповете.

- С каква цел?

 - Да станат „послушни”.

- Как се е провеждал контролът над тях?

- От близкия Космос, на орбитални височини от около 900 км над земната повърхност в спътници се монтират специални секретни устройства, които осъществяват телекомуникация с наземен команден компютърен център за глобално позициониране и изпращане на база данни. Въведена е и една новост – гигахерцови радарни устройства, които преобразуват слънчевата енергия от галиево-арсенидните батерии на фотосоларен принцип в електричество. Така към определена точка от земната повърхност се насочва комбинация от зелени лазерни лъчи и радарни излъчвания, създаващи т.нар. „лехерова система”. При резонанс с природна среда – скали, дървета, треви и пр., в района на Царичината дупка се появяваха образи на летящи чинии, а хора като Елена Логинова, полк. Наплатанов и дъщеря му бяха вкарани в тотален психогенен стрес. Военните екипи, участващи в копането на спираловидното трасе, буквално са полудели. Изписаха тонове информация, която де факто е била дезинформация от КГБ – с някакви нови типове сигли и йероглифи. Тези хора, чрез чиповете, са били използвани да пишат в тетрадките си глупости, които генералите Минчев и Андреев са считали за „извънземни”. За съжаление, така е бил подлъган и известният наш физик Стригачев.

- А къде е отивала истинската информация?

- Не е ли ясно?! Я вижте резултатите: една 200-хилядна регионална армия като нашата бе извадена от строя със задачи за развлечение на КГБ и МОСАД, и бе буквално хвърлена за подигравка в дупката.

- Продължава ли експериментът и днес?

- От време на време светват радарни лъчения около Царичина и това е доказателство, че се провеждат спорадични тестове.

 - А какво става с хората, у които чиповете стоят?

- Сигурно от време на време им тестват чиповете - дали работят, и тези хора са в постоянен здравословен дискомфорт. Питайте Ели Логинова за това – мисля, че нейният си е вече част от тялото й. Ваня Миланова – бивш журналист от "Свободна Европа": И В МЕН Е ИМПЛАНТИРАН ЧИП, СТРАХУВАМ СЕ ЗА ЖИВОТА СИ! Репортер се свърза с бившия журналист от радио „Свободна Европа” Ваня Миланова, която се намира в Цюрих с надеждата да бъде изследван имплант, открит в тялото й. Българката е работила в радиото в продължение на 8 години. Неразположенията й тръгват от завръщането й в България и сега отново бяга оттук в чужбина. Ето какви шокиращи тайни разкри Миланова пред „ШОУ”: „Осъществяват такъв контрол над тялото ти, че изпитваш физическа болка. Никакви изследвания обаче не могат да установят от какво. Същевременно, ако споделяш за „тока” в себе си, хората започват да те отбягват. Дори най-близките ти започват да те мислят за луд. Очевидно такава е и целта – да бъдеш изолиран, т.е. по-слаб и удобен заманипулация. Аз не живея пълноценно, постоянно пътувам и бягам. Разбрах, че Владо Костов по тази причина не носи никога джиесем – очевидно, за да не знаят къде е. Румяна Узунова за мен умря скоропостижно – доста бързо, след като беше в България. Същото стана и с друг колега от радиото – Калчев. Аз твърдя, че тайните служби ползват някакво свръхчестотно психотронно оръжие срещу набелязани обекти и цели масиви от хора. Докато бях в България, непрекъснато се чувствах зле. И тук, в Цюрих, имам кризи, но не толкова остри. В България на моменти изпитвах буквално физическа болка от бученето в ушите. Крайниците ми се изопваха като електрически жици и не можех да помръдна. Купих апартамент в „Манастирски ливади”, в който живеех в абсолютен стрес. Така и не разбрах имам ли съседи над себе си – някакви мистериозни собственици слагаха антени и не обитаваха апартамента. Един ден прочетох интервю с проф. Василев, който от години тръби за някакъв генератор, който разболявал хората в столичния квартал „Емил Марков”. И той като мен буквално бил обявен за луд. Всички, които дръзват да говорят открито по въпроса, са обявявани за луди, а смъртта им заличава всичко. Страхувам се за физическото си оцеляване. Мислех си, че като се пенсионирам, ще живея спокойно, а в момента бягам с пътуване. Страхувам се какво ли ще се случи с мен, когато извадят импланта.”
Списание „Блиц“

През 1990 година, по заповед на Генералния щаб на Българската армия, започват разкопки в село Царичина. Изпратена е информация от извънземна цивилизация, според която там се намира гробницата на първото същество, живяло някога на Земята.

Мястото на разкопките става секретен военен обект, на който работят само екстрасенси и висши офицери. Те виждат странни летящи обекти, загадъчни светлини и поддържат контакт с извънземните. Участниците в операцията настояват изследването на царичинската дупка да продължи. Учените вярват, че военните са били подведени от екстрасенсите.14 години по-късно това може да бъде най-голямата измама в новата ни история, или дълго търсеното доказателство, че не сме сами във Вселената.

От древни времена и цивилизации, Сириус, звездата куче, е оградена с тайнствo и мистика. Езотеричните учения от всички епохи са опредляли специално значение на звездата,като окултната символика е едно от доказателствата за това.

Сириус се намира в съзвездието Голямо куче и поради тази причина, е известна като "Звезда Куче". Тя двадесет пъти е по-ярка от нашето Слънце и е два пъти по-масивна. През нощта Сириус е най-ярката звезда в небето и синьо-бялият блясък удивява от древни времена.

следва продължение