ЗАКОНЪТ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕТО

  

   

     "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе."

  Този закон олицетворява  съответствието между законите и явленията от различните нива на съзнателност.   Разкодирането му дава на индивида средства за решаване на множество неясни парадокси и скрити тайни на Природата. Съществуват нива, които са извън възможностите на нашето разбиране, но когато приложим закономерностите на съответствието към тях, сме в състояние да разберем много от това, което иначе би било неразбираемо за нас. Този закон притежава универсално приложение и проявление на различните нива на материалния, менталния и духовния свят - той е Универсален. Древните херметици разглеждат този принцип като един от най-важните мисловни инструменти, чрез който човек е в състояние да надзърне зад преградите, скриващи от погледа непознатото. Точно както познаването на принципите на геометрията позволява на човека да измери отдалечените звезди и техните движения, докато се намира в своята обсерватория, така разумното използване на съответствието позволява на човека да прави разумни заключения от известното към неизвестното. 

    За мнозина, безкрайно перифразираната фраза е някаква възвишена мъдрост, преписвана хилядолетия от древните египтяни. Мнозина считат, че цитатът е просто привлекателна философия на древните мечтатели, които свързвали своите богове с космоса и според съвременната наука се смята, че са били по начало свързани, а целта била чрез вяра да се придобиват знания за звездните явления и планетарни процеси. Знанието се съхранява дълго в библиотеката в Александрия, заедно със най- ценните писмени сведения за близкото и далечно миннало на човечеството. Библиотеката се смята за най- голямата в Античността, построена в края на трети век преди новата ера. Смята се, че там се съхраняват над 700 000 папирусни свитъка. Войните и грабежите заличават следите в последствие и остава само спомена за величествения пазител на древните човешки знания.

В архивите на Александрийската библиотека още преди 2100 години се съхранявал и един технологичен инструмент, който гърците наричали „Diopter“ („провиждащия“), който представлявал уред, сравним с днешния теодолит, и служел за пеленгация на различни цели. Освен това в едно от своите произведения от 1. век пр.Хр. Хирон от Александрия описва една математическа формула, с която можело „през една планина да се прокара тунел“.

Най- итригуващо за съвременната алтернативна археология е сходствата в старостта на тези мистични древни постройки на познанието с  най- известния монумент на Древен Египет.

     Алтернативният археолог  Зекария Сичин обвинява Вайс в книгата си „Стълба към небето” в „извършване на фалшификация заради решителността му да се сдобие с важна находка, тъй като времето и парите изтичали”. 

     Според арабския писател на име Ибрахим ал- Маркизи, Хеопсовата пирамида не е  конструирана от Куфу, а дълго преди Великия потоп от цар на име Сурид Ибн Салук, накратко Сурид. Този цар, според арабите, управлявал преди Потопа.

          Едно популярно предание, заимствано от Коптската и Херметическата традиция, твърди че строителят на Пирамидите и бил  като Хермес Трисмегист, величествен заради трите си качества на пророк, цар, и мъдрец. Второ популярно предание, заимствано от стара арабска традиция, твърди че строителят на Пирамидите бил цар отпреди потопа на име Сурид Ибн Салук.

         През 13 век, пише Алфард,  един автор предлага, че пирамидите са построени от пра- адамитска раса – жители на една по-ранна Земя. Отново владетелят  е отъждествяван с името Хермес. Сред съобщаващите за тази легенда са астрологът Абумасар Балки, историкът Абд ал-Хокм, ал-Масуди и Ибрахим ал-Маркизи, те предполагали, че Сурид бил Хермес или Енох.

        Римският историк от четвърти век Амиан Марцелин пише, че надписите, които древните твърдели, че били гравирани върху стените на определени подземни галерии, конструирани във вътрешната част на определени пирамиди, са с цел да се запази древната мъдрост от изгубване в потопа.

      Уейк пише в „Произходът и значимостта на Великата пирамида”, че Масуди, който умира през 967 г.сл.Хр., твърди, че прави връзка с Коптската традиция, която казва, „ Сурид Бен Шалук Бен Сермуни Бен Термидун Бен Сал, един от царете на Египет преди Потопа, построява двете велики пирамиди; и въпреки че са наречени на името на човек на име Шед-дад Бен Ад, те не били построени от Адитите, които не могли да покорят Египет, заради силите, които египтяните притежавали като средство за омагьосване; че причината за построяването на Пирамидите бил следният сън, който навестява Сурид триста години преди Потопа”. 
      „Пазителят на източната пирамида бил идол от петнист гранит, застанал изправен, с оръжие като копие в ръка; змия се увивала около главата му, която се спускала и удушавала всеки наближил, като увивала около врата му, а след това отново се връщала на предишната си позиция върху идола. Когато всичко било завършено, направил Пирамидите да бъдат обитавани от живи духове; и принесъл жертви, за да попречат на натрапването на странници, както и на всички хора, освен тези, които с поведението си били достойни да бъдат допуснати”. След това авторът казва, че според коптския разказ следният пасаж бил надписан на арабски върху Пирамидите: 
         „Аз, цар Сурид, построих тези Пирамиди и ги завърших за шестдесет и една години. Нека този, който идва след мене и се представя за цар като мен, се опита да ги разруши за шестстотин. Да рушиш е по- лесно, отколкото да градиш. Облякох ги в коприна: нека той се опита да ги покрие с рогозки”.
     Както Уейк отбелязва, Сурид може да е същият като Суфис или Хеопс, както в един папирус, за който се твърди, че е намерен в манастира Абу- Хормис, се казва, че Сурид е  погребан в източната Пирамида, брат му Хокит в западната, а племенникът му Каруарс в по-малката пирамида. (Вайс, „Операции,” и т.н., том 2, стр 332). Сурид като че ли е описан и в списъка на Мането под името Sôris, като първия цар на четвъртата династия. Този цар обаче се третира от М. Ленорман като не исторически. (Sec List of the Kings of Egypt, “Histoire Ancienne de l’Orient,” tom. ii. p. 430), и се позовава на Куфу (Суфис), плочата при отвора на древната мина в Синай, която английските египтолози приписват на Сори. Името на този цар се казва също, че е било намерено гробниците до Гиза и в знаците от каменоломната на северната пирамида на Абу-Сеир, която следователно се смята за негова гробница. (Sir J. G. ‘Wilkinson, in Rawlinson’s “Herodotus,” vol. ii. p. 344, 346).

      Според много изследователи египетският Сфинкс крие даже повече загадки от Великите пирамиди. В V в. пр.н.е. пирамидите на Гиза са посетени от Херодот, който подробно описва всички детайли на тяхното строителство. Той записва „всичко, което видял и чул в Египет“, но за Сфинкса няма и дума. Преди Херодот в Египет бил и Хекатей от Милет, след него – Страбон. Техните записки са обстоятелствени, но и там няма споменаване на Сфинкса. "

Когато ставало въпрос за Сфинкса, древните египтяни често са казвали „Хуъл“, но скулптурата е била известна и с множество други имена, например „Ху“ или Хор-ем-Ахет, което означава „Хор на хоризонта“. Освен това, по не изяснени причини Сфинксът често е наричан и „Шешеп-анх Атум“ - „живият образ на Атум“ в чест на Атум-Pa, самосъздалият се Бог-  слънце, първото и най-важно божество в древноегипетския пантеон. Учените стигат до заключението, че потокът вода е текъл от север на юг, а приблизителната дата на катастрофата е 8000 г. пр.н.е. Британски учени, повторили хидроложките изследвания на породите, от които е направен Сфинксът, определят датата на потопа на 12 000 г. пр.н.е. Великият сфинкс в Гиза, също отчита датировка на над 12 000 години старост от геоложка гледна точка. Този безспорен факт поставя съмнения пред всеки любител на археологията и историята в световен план. За повечето учени фактите стават неудобни истини.

      Днес, авторът дава мило и драго, за да може да почерпи от мъдростта на великия зидар. Във времето се заличават всички древни хроники, източник на фактически доказателства за съществуването на редица легендарни личности, предмети и обекти, а и най- вероятно информация за предишни цивилизации. От свитъците на Александрийската библиотека, авторът би могъл да разбере тайната на Великата пирамида и Сфинкса. Днес е възможно разкодирането на йероглифите, които придават една романтична и мистична гледна точка за древните египтяни. Необходимо е, изследването на обектите да потърси подкрепа от вселенския разум, който е единствения пряк свидетел. Нека задълбочим своето любопитство, като опознаем методите, които предлагат на практика неограничен достъп до всяка нужна информация, освободена от пространството и времето.  Ако успеем да намерим отговорите, които търсим, значи законът работи и до днес. 

      За невежия знанието в Средновековието се е наричало магия. Индивидите, които открито практикуват принципите на "Корпус Херметикум" стават врагове на официалната религия  и монархия в Западна Европа, заедно със идеите си на езически вярвания. Обемът на унищожените книги по онова време е значителен позор за католическата вяра. Оригиал нахерметичен научен труд може да бъде открит, единствено под сянката на тайните общества и техните частни охранявани библиотеки, с наложени рестрикции. Физически, достъпът е ограничен до краен предел, поради разминаване на съвремените на събитието хроники с версията на официалната наука. Отново, ако се позовем на закона за съответствието, това което е изречено в етерното пространство около нас, може да се разпространява извън материалните измерения на съзнанието, тъй като се отпечатва в информационната библиотека на Вселенския разум. Мнозина езотерици, окултисти, ясновидци и духовни водачи наричат информацията във времепространството с наименованието "Акаша". Що е то Акаш?

        Може ли да го открием, да го докоснем, да разчетем ресурсите му, можем ли да постигнем своите цели на живота, търсейки символичната стая на записите с цялото човешко и земно познание? Ако получим достъп до безкрайното знание, знаем ли как да синтезираме фактологията за всеобщо добро и с каква цел ще използваме древната мъдрост?
   Едгар Кейси  твърди, че  използва познанията на това нематериално информационно поле за целите на човешкото оцеляване на ръба на атомна война, която може да заличи цели планети по пътя си. Той дава своеобразна дефиниция като на хранилище за информация за всеки човек, живял някога на земята, всичките му чувства, мисли, действия и намерения. В залата на познанието се съхраняват хрониките на отминалите ни животи и на бъдещето ни на планетата. Той казва, че материалното измерение на тази вселенска библиотека се намира под структурата а Сфинкса в платото в Гиза. Той е дълбоко убеден, че човечеството ще открие стаята на познанието в близкото но бъдеще. Самия той свързва това явление с древноегиптския бог Тот. Смята, че той е оставил знанието за поколенията напред, за да защити в предстоящите битки своите ученици, като наследство с технологичен характер, който може да се използва срещу нападение от космоса. 

 "Аз като Тот съм маг велик,

в лодката на милионите години съм седнал като него, владетелят съм на закона писан

и на земите две съм пречистителят.

Магическото ми величие закриля Нут, която го създаде. Убивам враговете и руша препятствията.

Аз изпълнявам волята на Ра в светилището му.

Аз Тот съм, който над враговете на Озирис тържествува,

и като знае бедствията, които го очакват,

подрежда световете утрешни…

В качеството си на Тот небето, земята и Дуат аз управлявам.

Дарявам там с живот душите на бъдещите поколения.

Със силата на моята реч магическа

довеждам въздуха до тези,

които изпитанията на мистериите преминават."

 Ватев, Й., "Книга на мъртвите", превод от френски, 1982г.

  От херметическите писания научаваме, че Бог Тот владеел тайните на небето и ги е записал в свещени книги, които както изглежда погребал на Земята в някакво „тайно помещение“, за да ги търсят бъдещите поколения. Тайното скривалище обаче било толкова добре замислено, че само истински достойните били в състояние да го открият. 
       Древни сведения разкриват, действително са описани книги, които са написани от перото на самия Бог Тот – един от най-древните и загадъчни богове на Западен Египет, почитан като основоположник на науките и изкуствата, изобретател на писмеността и покровител на библиотеките. На него се приписва и изобретяването на везните, на водния часовник и мярката царски лакът. В древни източници се отбелязва, че от тази полуфантастична личност са останали надписи. Жрецът- историк Манетон пише, че е взел сведенията за прастарата история на Египет от надписите, направени от бог Тот със свещени йероглифи. 

     Намира се сведение за книгата от папируси на Хаемуас, сина на Рамзес II. Смятано е, че този текст позволявал да се гледа Слънцето без вреда за очите, че давал власт над моретата, земята и звездите, откривал тайните на езика на зверовете, позволявал да се възкръсват мъртви и да се оказва въздействие на разстояние. 

      Казва се, че Тот се ражда на Земята три пъти сред хората. Първият му образ управлява света преди Големия потоп, по време на карастрофата помогнал на хората да оцелеят и да израстнат сред останалите животни, а след събитията управлявал дълго и напуснал по собствено желание човешката си плът. Следващото му превъплащение може да се каже, че е свързва с личността на Имхотеп, пръв строител на фараона. Третото му посещение на Земята масово се твърди, че бил превъплатен във философа Хермер Трисмегист, който е създател на учение, което придава дуалистичен характер на заобикалящия го свят, Съчетава в себе си  космогоничната доктрина, практическото научно познание в сферата на алхимията, теологичната астрология, езотериката като наука, магьосничеството като практика сред последователите и отричането на материалната страна на живота, обявявайки я за упадък на цивилизования свят.   

      В дълбока древност най- пазената книга в света е била неговата "Книга на живота". В царски папируси се документира могъществото при овладяване на словата му от посветените жреци и пазители на паметта му. През хилядолетията книгата се превръща в загадъчна магическа книга, в която се съдържат могъщи проклятия и се забранява строго използването им от простолюдието. Много източници пропускат фактите за наличието на скрижали, в които се съхранява цялата история и бъдеще на света. Скрижалите са толкова опасни, защото разкриват тайната на живота, на смъртта, на естеството на материалното и нематериалното съществуване на всичко. Силата им, според легендите, убивала дори фараони, само с изричането на заклинанията, написани от перото на Твореца.Вярва се, че този, който чете съдържанието на книгата, ще се сдобие със средството да разгадае и усвои тайни, свързани със земята, морето, въздуха и небесните тела. Също така тя удостоявала със способността да се разбира езикът на животните, да се съживяват мъртвите и да се въздейства върху близки или далечни умове. Бащата на църквата Клемент Александрийски в шестата книга на труда си „Стромата”, споменава четиридесет и две книги, използвани от древноегипетските жреци, за които казва, че съдържат „цялата философия на египтяните”. Всички тези книги, според Клемент, били написани от Хермес (древен гръцки пра-бог, който гърците свързвали с Тот, като твърдели, че те са един и същи бог поради факта, че имали подобни качества, т.е., че и двамата изнамерили писмеността.

        Много популярна конспиративна теория разказва, че жреците на Тот са имали свещен дълг да пазят скрижалите на Бог Тот, да пазят в тайна цялото му познание срещу непосветените и да защитават принципите му и в смъртта. Жреците пазели знанието, твърди се, че то било съхранявано в платото Гиза, в което се намесва интереса към версията на Кейси. След опожаряване а Александрийската библиотека жреците мигрират в Южна Америка, където отнасят и скрижалите. В много по- късни времена испаннските конкистадори се намесват, като създават реална опасност за унищожаване на писмените свидетелства за съществуването на древно божествено познание. Жреците и тогава са пазели идеалите на своята организация и бягат отново. Оргиналните скрижали а Тот могат да бъдат прочетени, ако читателя е достатъчно смел да се забърка в тази сложна материя. Все още не е преведена последната част, твърдят множество спекулации, поради мащаба на знания, които човечеството не бива да познава, за свое добро.
    В папирус Кайро 30646, както и в папирус Кайро 30692 е предадена една история за „забуления шест пъти златен сандък“, в който се намирали свещените книги на Тот: 
      „Споменатата книга лежи по средата на морето в Коптос в сандък от желязо. В сандъка от желязо има сандък от бронз. В сандъка от бронз има един сандък от сандалово дърво. В сандъка от сандалово дърво има един сандък от слонова кост и абанос. В сандъка от слонова кост и абанос има един сандък от сребро. В сандъка от сребро има един сандък от злато. И в него е книгата.“
   Тот създава своя легион от воини с помощта на богинята на войната Сехмет, според "Книга на закона". Всеки воин давасвоя обед за постигане на своята лична легенда. Тот е покровител, даващ безкрайна мъдрост на война, магията, която възкресява душата от състоянието на амнезия. Сехмет е пазителката на военната мисия и яростен противник на мрака.  Воинте идват с боговете на земята, за да изпълнят своите мистични бижествени цели.
     " Бъди силен във войната.  Освен това те дълго ще издържат; така е по-добре; ще нарастнат в моята сила . Моят олтар е отворена месингова резба;гори отгоре в сребърно и златно! Ще дойде богат човек от Запад,който ще излее златото си върху теб. От злато изкови стомана!  Бъди готов да полетиш или сразиш! Но твоето свято място ще остане недокоснато през вековете;нищо,че със огън и меч ще бъде изгаряно и опустошено;един невидим дом остава и ще устои до падането на Великото Равноденствие, когато Хрумахис ще изгрее и онзи с двойния жезъл обземе трона ми. Друг пророк ще се въздигне и ще донесе нови вълнения от небесата;друга жена ще събужда страст и почит към Змията;друга душа от Бог и Звяр ще общува със жреца;друга жертва ще почива във жертвеника;друг крал ще управлява и няма да се почита вече името на Ястребоглавият мистичен господар! "

Кроули, А., "Книга на закона", 1904г.

    Преди Големия потоп се създават конфликти, водещи до унищожителен катаклизъм, предизвикан от грешките на изчезнала земна цивилизация. Малцина се спасяват и разказват историята за Сътворението, където човекът е божествено творение. Този период астрономически е последван от срещата на съзвездие Орион и зодиакалното съзвездие Лъв преди 12 000г.

         След края на последната ледена епоха  и потъването на обитаваните земни площи, боговете оставят мистериозно съоръжение, което показва идентична небесна карта на онова далечно време, каквото е небето горе, по времето на потопа, това и срещаме по поречието на река Нил.  Ясен знак е поставянето на пирамидите в центъра на планетата, сочейки идеалния север, до тях реката Нил, която изпълнява захранваща функция за шахтите на платото, в позиция идентична на небесния образ на Млечния път. Пирамидите сочат трите ярки звезди на Орион, а Сфинкса съвпада с положението на съзвездието Лъв. В пирамидите са открити необясними тунели, които са насочени към определени съзвездия.

 В древната книга „Hermetica“ има един диалог между божеството Хермес Трисмегист (Тот) и неговият ученик Асклепий (Имхотеп), който изглежда че потвърждава този възглед:

„Не знаеш ли ти, Асклепий, че Египет е образ на небето и огледало на всеобщия ред на небесната дейност?“

И наистина една публикувана през 1997 г. теория предоставя косвени доказателства за възможността положението на сфинкса да има астрономическа връзка със съзвездието на Лъва от около 10 500 година пр.Хр., което в тази епоха изгрява на 14° на югоизток точно по средата между деня на зимното слънцестоене и на пролетното равноденствие. 

    Самата структура на платото е изградена с математическа прецизност. Числовите мерки разкриват невероятни познания относно астрономията, физиката, химията, географията, медицината и строителството. Няма оставена писменост и категорично няма символично значение за строителите. Всеизвестен факт е, че пирамидалните конструкции имат способността да създават отрицателни йони, които поддържат човешкия организъм, заедно с това създават парников ефект, а има и останки от предизвикване на химическа реакция. Пирамидите са създадени според закона на съответствието, от земни жители с високо развит интелект. Всяко отричане на практическото им приложение е примитивен жалък опит за омаломажаване на усилията за предотвратяване на климатичната мега катастрофа.

Месопотамските плочки с клинописи, също ни дават астрономическо указание за времето на големия потоп, който за разлика от египетските предания е ситуиран около 1000 години по-рано. „Съзвездието на Лъва измери водата на водите.“ Това сведение отговаря на периода на голямото топене на ледниците, което се е случило към края на последната ледникова епоха между 13 юни 10817 г. и 30 май 8664 година пр.Хр. и се потвърждава също така и от днешната научна догма. През тези три хилядолетия обликът на нашата Земя се оформял от силни бури, поройни дъждове и увеличаване на водната маса. Когато потопът свършил, по-голяма част от човечеството била измряла. Боговете обаче не били пощадени, а също загинали. Нямало ги вече и писмените свидетелства на древните времена. 

В епоса за сътворението „Елума Елиш“ шумерите твърдят, че първият човек бил „рунтаво окосмен“ и имал опашка. Анунаките направили човека цивилизован. Тогава започнала войната между боговете.

В отговор, господарят отприщил Потопа - оръжие могъщо.
На побеснялата Тиамат отвърна така:
"Могъща стана, няма що,  високо се издигна;
Сама повели на своето сърце да възбуди разпри,
За да се отвърнат децата от своите бащи,
И тебе, дето ги роди, те възневидяха....
Ти възвиси Кингу, направи го свой съпруг;
Властта на Ану, която по право не му принадлежи, ти му даде.
Против Аншар, владетеля на боговете, ти замисли зло;
Пред боговете, отците мои, ти доказа своята злоба!
Събрала си войска, отрупана с оръжия.
Стани! Ти и аз да встъпим в битка!"
Щом го чу,
Мислите и се размътиха, разсъдъкът й се изгуби.
Развика се, побесня Тиамат,
От корените до главата цялата се разтрепери,
Магии взе за прави, заклинания изрече.
А боговете за битката оръжието точат.
Един срещу друг тръгнали Тиамат и Мардук, най-мъдрият,
Втурнаха се в битка, влязоха в сражение,
Богът хвърлил мрежа да я хване,
Злият вихър пусна срещу нея,
Тиамат разтвори паст - иска да го глътне,
Той запрати хала по нея - Тиамат не може устата си да затвори.
Ветровете бурни недрата й издуха.
Тиамат се задъха, устата й зейна.
Той пусна стрела, разпра й корема,
Изкорми я, извади й сърцето,
После я завърза, угаси й живота.
Захвърли трупът й и стъпи връз него.
Разпръснала се войската й, разбягали се нейните отряди.
А боговете — съратници, що с нея тръгнали,
Треперещи от страх, назад се върнали,
Побягнали, за да спасят живота си,
Но в обкръжение се оказали, не могли да се измъкнат.
Той в плен ги взел, унищожил им оръжието,
Оплели се в мрежата, попаднали в капан.

Горе и Долу да се изпълняват неговите указания,
Да бъде възвишен нашият син-отмъстител,
Славна да бъде властта му, да няма равна на нея,
На децата свои, черноглавите, истински пастир да бъде,
Вовеки веков, да не забравят да споменават делата му,
Да установят боговете - отци храна в изобилие,
Да се грижат за техните храмове, да бъдатблагочестиви,
Да се кади тамян, хората да повярват в заклинания,
Подобно на това, което създаде на небето, да се направи на земята,
Черноглавите да се научат да го почитат боязливо!
Да помнят хората, да се обръщат към бога!
Чрез слово да почитат и богинята!
На божествата да принасят и хлебни дарове!
Да не са небрежни към божествените обреди!
Нека страните свои въздигнат,  нека  храмоветеиздигат!
Наистина черноглавите да сиподелят боговете помежду си
Колкото и имена да му дадем ние, главното е, че той е наш бог!
Ние ще му дадем петдесет имена сега!

Той, Синът-Слънце, измежду боговетеблести -
В сиянието на неговия блясък да пристъпват те вечно!
Книга на мъртвите

 Може ли Окото на Сахара да се окаже, описваната от Платон легенда за райското кътче Атлантида. Описанието му, изложено в предходите глави може да бъде видян от небето. Няма интерес за изследване на колосалния обект, но защо? От сателитно изображение може да се видят в близост кратери, както и следи от потоп.

Коректно ли е да се запитаме, какво са предизвикали жителите, за да се превърне Сахара в пустиня? Произходът видимо не може да бъде природен феномен, поради следи от кратери които се виждат, все още. Самите древни египтяни твърдят, че боговете са водели воини, довели спътника ни Луната, в папирусите има илюстрации за изместване на полюса, като в последствие полюсът на пирамидата съвпада с промяната. 
     Луната няма нито един изследван минерал, който да  е близък до този на Земята, размерите и са пропорционално съвършени спрямо големината на нашата планета и на Слънцето. НАСА вече се престраши да признае, че е куха и прозрачна, сякаш няма нужда да се изучава в образованието. 
   Шумерите също говорят за времето, когато няма Луна и боговете се трудят, като хората?! 
      В Индия също има следи от разрушения сатомна бомба преди 12 000 години.
    Има археологически доказателства, които за алтернативните изследователи потвърждават безспорно теорията за ядрен катаклизъм на Земята. Фактите са разкопаните градове през 20 ти век Мохенджо-Даро и Харапа, намиращи се в долината Инд. Една от теориите е, че тези два града стават жертва на ядрена катастрофа. Открити са множество находки от вкаменени човешки останки, произволно лежащи по улиците на града, без каквито и да е очевидни наранявания, също така са  намерени разтопени остатъци от гърнета и стъкло, както и цели разтопени стени на сгради превърнати на практика в стъкло. За да се получи такъв ефект е нужна огромна температура, която може да бъде осигурена само от мощна експлозия. Чрез апаратура е установено повишено ниво на радиация в целия район на древния град. В текстовете има съобщения за бойни кораби, които се борят в облаците, които използват оръжия за масово унищожение. Древната битка е описана в Дрон Парва, част от Махабхарата.
 Епосът разказва за борба, в която се използват оръжия за окончателно унищожение на цели армии. Батальони, вози, бойни слонове и различни оръжия се отнасят, сякаш са сухи листа на дърветата. Вместо добре познатите ни атомни гъби, авторът описва вечна експлозия с изгарящ облак от дим, който се разпространява като огромен отворен чадър. В епосите на древните индуисти са описани войни на богове срещу богове, когато летят сред хората, и носят разрушение от въздуха. По света се наблюдава активно присъствие на извънземни раси на Земята в различни периоди от време в епосите и открития на множество артефакти, статуетки, рисунки и легенди.
    В Мохенджо Даро са открити много различни отпечатъци, на които обикновено са изобразявани зверове и птици – маймуни, папагали, тигри, носорози. Очевидно в тази епоха долината на Инд е  покрита с джунгли. Сега там е пустиня. Под пясъчните преспи са погребани и великите Шумер и Вавилон. Руините на древни градове се крият в пустините на Египет и Монголия. Следи от градове учените сега откриват и в Америка, на абсолютно негодни за живот територии. Според древнокитайските хроники високоразвити държави са се намирали някога в пустинята Гоби. Следи от древни постройки се откриват, дори в Сахара.

Най- известното описание в христоянските писмени източници относно глобалната катастрофа се описва  от апостол Йоан в неговото така наречено Откровение или Апокалипсис, последният текст от Новия завет. Там се отварят седем печата и с всеки от тях над човечеството се изсипват нови мъчения. Ще свирят тръби и с всеки техен звук ще стават страхотии. При първата тръба „град и огън, смесени с кръв … ще паднат на земята“, при втората — „голяма планина, пламнала в огън, се срина в морето; и третата част от морето стана на кръв“. Естествено, при това „умря третата част от морските твари“ и „загина третата част от корабите.“

Още по-големи ужасии предстоели на изтерзаната земя, когато се чуела третата тръба: „…от небето падна голяма звезда, горяща като светило, и падна върху третата част от реките и върху водните извори и името на тая звезда е пелин: и третата част от водите стана на пелин, и много човеци умряха от водите, понеже се бяха вгорчили.“ 

Накрая потъмнели дори слънцето и луната, а хората били измъчвани от всевъзможни твари (скакалци, скорпиони и др.), без да им било позволено да умрат. Ужасът нямал край — следват коне с глави на лъвове, чиито усти бълвали огън, пушек и сяра. Макар че отдавна повече от три трети от човечеството били изтребени и всъщност не би трябвало да е останал нито един жив, хората все още не били готови за разкаяние.

При всичко това трябва да обърнем внимание, че нито Старият завет, нито клинописите говорят за природно бедствие, а за контролирано от Боговете наказание. Освен това в текстовете става дума за световен потоп, а не за такъв, който е локализиран в определена област. Оттук може да се заключи, че истинската причина за световната катастрофа в действителност е дошла от небето. 

През 1967 г. професор Йонатан Мизрахи от Института по археология към Харвардския университет и професор Антъни Ейвъни от университета Колгейт в селището Квацрин (Израел) откриха мегалитни каменни кръгове, които нарекоха „Гилгал Рафаим“ („Gilgal Rafaim“). Заради постоянните политически безредици в Близкия Изток тази постройка можеше да бъде разчистена едва между 1988 и 1991 г. и само след няколко години тя се превърна в атракция на археологическия музей в Квацрин.Тази кръгла каменна композиция съгласно изследователския доклад на професор Мизрахи представлявала астрономически календар, който водел началото си от народа „Енак“.
Според библейската легенда това е „исполински род“, който обитава околностите на днешен Квацрин. През 1997 г. израелски антрополози наистина успяват да открият подобни следи — свръхголеми кътници и сечива, които от гледна точка на естествената наука до днес трудно могат да се класифицират историко-хронологически. 
Учени от Кубан през 2012г.  намират потвърждение на хипотезата, че в древни времена на Земята са живели хора великани, предаде ТАСС. В Краснодарския край са намерени тленните останки на хора с необичайно висок за доисторическите времена ръст. "При разкопки на могила, която датира от третото хилядолетие преди Христа, археолози откриват четири скелета - два мъжки и два женски, които са с ръст около два метра", разказа заместник-ръководителят на Археологическото общество на Кубан Василий Матаев. Според Матаев подобни находки не се откриват за пръв път в района. "Общото за тези находки са едрото телосложение и високият ръст на умрелите хора, както и методът за погребване в подземни пещери, който се среща в цялата южна част на Русия", отбеляза ученият. В планината Кавказ в Русия, недалеч от градовете Целенчик, Туапсе, Новоросийск и Сочи, има стотици мегалитни монументи, датирани отпреди 10 000 до 25 000 години. Някои от най-слабо познатите извън бившия Съветски съюз обаче, са  тези в Кавказ.

Археологът Херберт Янкун, оглавявал групата, изпратена от немците преди войната за изследователски работи в южната част на СССР, е заемал един от ръководните постове в Аненербе. Янкун е смятал, че долмените, открити в Кавказ, са построени от праисторическите атланти. Цивилизацията на атлантите е смятана за древните корени на арийската раса от нацистите. По секретен проект на Хитлер в търсене на Свещения граал, за който се твърди, че е оставен в една от пещерите на Кавказ".Според изследователите откритата пещера няма аналог сред други подобни комплекси – по- скоро тя е дело на човешка ръка. Излизащата на върха на планината шахта – това са две масивни каменни плочи, поставени успоредно, със страни от внимателно и точно поставени малки камъни. След това има още няколко шахти, водещи в огромна 36-метрова подземна зала. Една от нейните стени и сводът са старателно шлифовани.

      Гиганти са открити и в Сирия. Водач на експедицията, Ернст Мулдашев, разказва, че датировката на могилите в Сирия -отново показва 12 000 години. Мулдашев твърди, че там се наброяват 70 мъртви града на атланти. Там се намира охранявана от алевитите гробница на Авел – сина на Адам. Дължината на гробницата е 5,8 метра. Смята се, че Авел е загинал още като дете, а Адам е имал ръст 11 метра. Общо в Сирия, предимно в района на Халеб, открили 7 гроба на гиганти и следа от гигант с дължина 90 см, която по анатомични изчисления трябва да принадлежи на човек с ръст 10 метра и тегло  3,5 тона.

      Изумителните 12 000 години се отчитат при датиране на археоложкия обект Гьобекли тепе. Той се намира в югоизточната част на Турция, само на 50 километра северно от границата със Сирия. Структурата е най- ранният известен пример за човешко творение, специално изградено за ритуални цели. Или казано по друг начин, това е един от първите храмове в човешката история и ранна форма на “астрономическа обсерватория”. Казват, че е посветен на кучешката звезда Сириус. Изкусна уникална резба украсява колоните. На тях са . Срещат се и изображения, приличащи на човешки, но без лица,лисици, глигани, жирави, лъвове, змии, паяци  и други. След построяваето му е засипан от наследници на неговите създатели – за да даде важна информация на човечеството, достигнало равнище, за да може да я възприеме. Очевидно тази информация се съдържа в пиктограмите. С помощта на карта на Гьобекли тепе и спътникови снимки на региона Мали прокарал въображаема линия между и успоредно на двата мегалита във всеки ограден участък. Три от разкопаните днес пръстена сочат към точките на хоризонта, където Сириус трябва да е изгрявал през 9100, 8750 и 8300 г. пр.н.е.Резултатите са предварителни, подчертава Мали. По-нататъшни разкопки може изобщо да изключат астрономическото значение на храма, отбелязва Йенс Нотроф от Германския археологически институт. „Може да се окаже, че съоръженията са били покрити, а в този случай гледането към небето, разбира се, се затруднява.” Чрез астрономически открития с хилядолетна история, жреците на африканския народ и до днес учудват етнографите и палеоастрономите.

   В южната част на Мали, в труднодостъпното плато Бандиагара, в непроходими джунгли, френска експедиция под ръководството на етнографа Марсел Гриол и Жермен Дитерлен през 1931 г. неочаквано открила догоните. Последните така заинтересували учените, че Гриол и колегите му изучавали тези удивителни африканци чак до 1952 г. И имало защо да се удивляват – живеейки в пълна изолация от външния свят, догоните от поколение на поколение в продължение на хилядолетия предавали древните астрономически знания, за които навремето дори науката само предполагала.

Наскоро е докладвано от германски учени за огромна мрежа  „праисторически тунели“, за които се казва, че са на минимум 12 000 години. В своята книга „Тайните на подземните врати на Древния свят“, д-р Хайнрих Куш, пише, че факта, че толкова от тунелите са оцелели след 12 000 г., само показва, че първоначалната тунелна система трябва да е с огромни мащаби. Причина за изграждането им е предпочитание за метод на транспорт и търговия в древността, ползван и от тракийските племена. Входовете за тези тунели се знаят само от определени хора и се пазят в тайна. По тази причина на тях се плаща, за да транспортират дадена стока до определено място. Това е знание, което се предава от баща на син. Археолозите казват, че само в Бавария са открити 700 метра от тези подземни мрежи. В Сирия и Австрия са открити 350 м.

 Д-p Kyш ĸaзвa, чe "B цялa Eвpoпa имa xиляди oт тeзи тyнeли - нa ceвep oт Шoтлaндия дo Cpeдизeмнo мope. Te ca oceяни c ĸътчeтa, ĸaтo в няĸoи имa мecтa зa cядaнe, или ĸaмepи зa cъxpaнeниe и cтaи. He вcичĸи coчaт нaгope, нo взeти зaeднo, пpeдcтaвлявaт мacивнa пoдзeмнa мpeжa. "Kaпaдoĸия в Typция e дpyг нeвepoятeн пpимep. Πoдзeмният гpaд Дepинĸyю e eднo дoĸaзaтeлcтвo, ĸoeтo coчи ĸъм cъвъpшeнcтвoтo и oтдaвнa изгyбeнитe cтpoитeлни мeтoди нa нaшитe пpeдци. Πoдзeмният гpaд e мoжe би eдин oт нaй-гoлeмитe пocтижeния в пoдзeмнoтo cтpoитeлcтвo, зaeднo c oгpoмнa мpeжa oт тyнeли. Гeoлoжĸaтa ocoбeнocт нa ĸaмъĸa oт Дepинĸyю e нeщo, ĸoeтo e мнoгo вaжнo: тoй e мнoгo мeĸ, cлeдoвaтeлнo дpeвнитe cтpoитeли нa Дepинĸyю e тpябвaлo дa бъдaт мнoгo внимaтeлни, ĸoгaтo изгpaждaли тeзи пoдзeмни ĸaмepи, имaщи дocтaтъчнo cилни пoдпopи , ĸoитo дa издъpжaт гopнитe eтaжи; aĸo тoвa нe e билo пocтигнaтo, гpaдът e щял дa ce cpyти, и дo тoзи мoмeнт apxeoлoзитe нe ca oтĸpили дoĸaзaтeлcтвa зa няĸaĸви "вътpeшни пeщepи" пpи Дepинĸyю. 
B пaмeт нa дoц. Aнгeл Kaлинoв, ĸoйтo пoчинa в нaчaлoтo нa 2014 г. Учeният, ĸoйтo oглaвявaшe ĸaтeдpaтa пo гeнeтиĸa в Aгpapния yнивepcитeт – Πлoвдив нaпpaви пpиживe paзĸpитиятa – фyндaмeнти, въpxy ĸoитo нeгoвитe пocлeдoвaтeли мoгaт дa нaдгpaждaт тeopии зa вpъзĸaтa мeждy живaтa и нeживaтa пpиpoдa и ĸaĸ ce oтpaзявa тя въpxy xopaтa. Heпoдoзиpaнa вpъзĸa мeждy Ceвepнa и Южнa Бългapия cъщecтвyвa дълбoĸo пoд зeмятa. Tвъpдeниeтo e нa paдиecтeзиcтa дoц. Aнгeл Kaлинoв. Cпopeд нeгo пoдзeмeн и тaeн зa мacитe вeличecтвeн тyнeл пpeĸocявa пoчти цялaтa тepитopия нa cтpaнaтa ни. Дoцeнт Aнгeл Kaлинoв e влизaл в тyнeлa и e дaл дeтaйли зa нeзнaйния пoдзeмeн път. Шиpинaтa мy e 7 мeтpa, ĸoпaн e oщe oт тpaĸитe. Moжe дa ce влeзe в нeгo oт пapaĸлиca „Cвeти Димитъp“, ĸoйтo ce нaмиpa дo Aceнoвaтa ĸpeпocт. Haчaлoтo нa caмия тyнeл e в пoлитe нa Poдoпитe минaвa пoд Cтapa плaнинa и дpeвнaтa ĸpeпocт Apчap, пoд дънoтo нa peĸa Дyнaв и излизa в Pyмъния. Cпopeд дoц. Kaлинoв цялaтa тepитopия нa вeличecтвeнитe Poдoпи e пpopязaнa oт пoдoбни пoдзeмни пътищa, в ĸoитo мoгaт дa минaвaт и ĸoнe. Πopeдицa oт тyнeли имa и ĸpaй Бeлинтaш. Kpaй cĸaлния фeнoмeн ca и гoлeмитe тpaĸийcĸи cъĸpoвищa, cĸpити в пeщepи ĸpaй Moмин ĸaмъĸ и Paвeн ĸaмъĸ. Гeнeтиĸът- paдиecтeзиcт имaл ĸapтa нa бeлинтaшĸитe пoдзeмия, нa ĸoятo ca пocoчeни 3 oлтapa. Kъм caмaтa зaлa имa тoчнo 6 вxoдa ĸaтo eдвa 2 oт тяx ca изпoлзвaeми, дo ocтaнaлитe тpябвa дa ce ĸoпae. Eдин oт пoдзeмнитe пътищa излизa нaд Бaчĸoвo, ĸъдeтo ce нaмиpa зaщитeният пpиpoдeн oбeĸт „Чepвeнaтa cтeнa“. 
Официалната версия е, че тунелите са били начин хората да се предпазват от хищниците, други вярват, че някои от свързаните тунели са ползвани като подземни пътища за безопасно пътуване по време на войни и насилие и дори – неблагоприятен климат. Алтернативната археология си служи с факта, че тунелите са датирани на възраст от 12 000 години, когато Големия потоп се е състоял. Това означава, че причината да се изградят тунели е спасението на земните жители. Има доказателства, че освен покачване на водите, имало и бомбандировки от космоса. ”. Тогава, не е ли логично хората да бъдат скрити дълбоко под земната повърхност, докато отмине атаката? Но, тук науката се въздържа от коментари, тъй като изниква въпроса:          Как е построена тунелната система?

     Древните индианци, в своите вярвания, разказват за Богове, дошли „от горе”. Пришълците събират народа и ги крият под Земята през портала „Амаро муру”. Този огромен, наподобяващ врата, монумент се намира в планината Хаю Марка, до езерото Титикака в Южно Перу. На 35 километра от град Пуно, този район отдавна е известен сред местните индианци като Градът на боговете. Местните твърдят, че боговете неведнъж се явявали на хората по тези места – за да споделят знания или да предупредят за идващи стихийни бедствия. Коренните индианци от местността съхраняват легенда, в която се споменава за „врата към земите на боговете“. Някои хора, които са били до тази врата разказват, че слагайки ръка на нея, усещали някаква енергия, идваща от зад скалите. През 1997 година, при „Врата за града на Боговете” бил и американския екстрасенс Тони Силва. Той разказал, че усещал невероятен прилив на енергия до тази врата,също пред погледа му се разкривало звездно небе и стълбове огън, които излизали от земята. Това видение се съпровождало от необичайна музика, приличаща на шаманско дайре. Според вярванията на перуанците, някога тази врата ще бъде отворена и Боговете ще се върнат на своите „слънчеви кораби”. 

   На около 50 км от Мексико Сити е открита и друга находка, неудобна за ортодоксалната археология, а именно – Теотиуакан, наричан Градът на боговете. Градът е свързан с подземна тунелна система. В тунел между пирамидата на Слънцето и храма на Пернатия змей са открити около 50 000 артефакта, включително статуи, съдове за палене на тамян, скъпоценни камъни и морски раковини. Ацтеките са забулили града с легенди. Именно те са го наричали Теотиуакан – в буквален превод „място, където се раждат богове“. Ацтеките вярвали, че в края на предишната епоха боговете са се събрали в Теотиуакан, за да решат кой от тях ще бъде новото Слънце, за да осветява света. Кетцалкоатл – „змей покрит със зелени пера“ или „скъпоценният отец змей, този, който разчиства пътищата“, в митологията на индианците от Централна Америка един от главните три божества, бог- създател на света, създател на човека и културите, владиката на стихиите, бог на сутрешната звезда, на близнаците, покровител на жречеството и науката, управител на столицата на толтеките – Толлана. 

 Друга близка древна дестинацията е Босна и Херцеговина, откритието е на археолога Семир Османагич и надминава и най- смелите мечти археологията. Той разкрива, че възвишения в град Равне не са планини, а построени пирамиди, които са най- големите откривани до сега. Тяхната възраст е около 25 000 години и са първите пирамиди, открити в Европа.В района е обособен комплекс от няколко различни по големина пирамидални структури. Най-голямата от тях е така наречената Пирамида на Слънцето - висока 220 метра. Никой не предполага, че тези хълмове са изкуствено издигнати. След разкопките се вижда, че под слоевете почва има големи плочи, споени от древен цимент. Открита е и система от подземни тунели. Ориентацията на пирамидите е северна и е много точна. Османагич твърди, че те са древна система от енергийни генератори, които и досега излъчват мощна енергия. Останалите пирамиди по света също са такива. Направила ги е много по-развита цивилизация от нашата, познавали са планетата много по-добре от нас. През последните 20 години от Япония до Турция, през Перу и Тенерифе се откриват пирамиди, някои от които са по- стари от египетските, твърди босненският археолог. Според цитирани в печата данни на местния Геодезически институт дължината на основата й е 365 метра - колкото е броят на дните в годината. На върха се намират доста скромни останки от отдавна познати на археолозите средновековна  крепост и град.Изненадващо правилни очертания има и по-малкият съседен хълм Плешевица, преименуван на Пирамида на Месеца. Тези пирамиди са плод на човешка дейност и са датирани с възраст от минимум 12 000 години. Османагич дава интервюта в българските медии, за да съобщи, че находката принадлежи на тайното учение на богомилите. На върха на пирамидата на слънцето е установен енергиен лъч с честота 28 кHz и радиус 4,5 метра. Установен е и ултразвуков лъч с радиус 10 метра и честота 30 кHz.

 Авторът на"Великата деветка" знае, какво ще каже официалната  история и археология, ако сравним два древни обекта- съвпадение, разбира се!

 Не е възможно да съществува стара предишна цивилизация, защото  в урока по генетика,човекът е резултат от еволюиралото шимпанзе от Африкат преди петдесетина хиляди години. 

Преди всичко теорията за Еволюцията при човека е доказана, също като съществуването на ангели и демони - варваме, че е истина, докато не докажем противното? Удобството на тази версия се намира в простотата на нашето съществуване, както в миналото, така и в настоящето.

На база изследваните обекти в цял свят, науката трябва да се засрами и да отстъпи пред доказателства, веднъж завинаги!

А вашето доказателство  не се ли обобщава в безкрайно бездействие, уважаеми академици, къде се крие естеството на научната Ви работа?