Окото на Сахара и изплуването на Атлантида

Днес е денят, в който над повърхността изплува изгубената Атлантида.

Сега е моментът, в който Окото на Сахара ще се отвори, за да прогледне истината, преди официалната наука да погребе под пясъка фактите сред пустинята наречена минало.

Геолози смятат, че цялата пустиня Сахара преди 12 000 години и е била зелена савана покрита с множество езера, които внезапно изчезват.  Въпреки че е трудно да си го представим, преди около 12 хиляди години безкрайните горещи и безжизнени пясъци са били кипящо от живот място с езера, зелена трева и редовни валежи. Учените все още си задават въпроса какво точно се е случило, защо за толкова кратко време Сахара се е превърнала в пустиня?

Според археолога Райт промяната в баланса на влажността от преди около 8 000 години в Северна и Източна Африка може да е била причинена от хората, живяли преди тях. 

На сателитни снимки в пустинята Сахара можем да видим колосалните разрушителни сили, които слагат края на стария свят преди 12 000 години. Следите от катаклизъм сърцето на Африка се виждат от космоса, в единия край от епицентъра на ударил метеорит е забелязан необичаен обект, който се нарича Окото на Сахара.

За първи път в познатата ни история е забелязан през 1965г., при полет с космически кораб. Правени са оскъдни по мащаб изледвания в местността, но след техните публикации възникват повече въпроси, отколкото отговори.  
Обектът е с диаметър 50 км., образуван е от скали, които притежават поразително права форма на окръжност. Намерени са следи от дълъг списък по структура скали, но неорганичната материя не може да бъде категорично датирана, а предполагаемата възраст от 500 милиона години се базира, единствено на хипотези и предположения. 
Невероятно е, но пръстените са на абсолютно равно разстояние едни от други и от центъра и образуват напълно правилен кръг. На пръв поглед ясно може да се види, че обектът е потопен от нахлули води от океана, а може да се видяте и следи от кратер в страни от структурата, което оставя своия опожарителен отпечатък по повърхността. Различните пръстени в купула са образувани от десетки видове скали, които са ерозирали с различна скорост и по различно време и причината за тяхната поява е абсолютно неизвестна за геолозите.

Потвърждава се категорично липсата на всякакво логично обяснение, което да подкрепя теорията че релефа се е образувал вследствие на падналия метеорит, поради факта че дъното му е с идеално гладка повърхност, а всеки метеоритен кратер е с вдлъбната форма. В този ред на мисли можем да опровергаем варианта това да е изстинал вулкан, като освен несъответствие във формата, никъде не е открита и следа от вулканична дейност. Ришат няма аналог никъде по света, освен ако изследването ни не насочи вниманието си към историята на древните историци.
Читателю, не мога да ти опиша странностите на състоянието си, докато търсех следи от кратери в пустинята. Търсенето ми бе сякаш безцелно, но знаех, че постоянството ще ме възнагради. Тогава открих кътчета от планетата, които изглеждаха, сякаш бомбардирани от космоса, умишлено. В близост до Либия метеорит също бе оставил своите мрачни следи по пустинния пясък. Намираха се територии до епицентъра на сблъсъка, които наподобяваха формата на зловещ череп. На дъното на Индийския океан, пък откривах всеки път, едни и същи необикновенни очертания, които наподобяваха формата на два сокола кацнали на лодка. Тогава си помислих, че няма смисъл да се взирам в сателитни картини, сигурно си въпбразявам. Впрочем, виждат се кристално и до ден днешен, а въображението ми пресъздава картината, как потъва божествената ладия на бог Сокар. Сякаш преминаващите линии са стълбовете Джед, които наподобяват сложно техническо съоръжение, използвано преди десетки хиляди години.

 А може би е просто илюзия, как мислиш читателю?
След дълго съзерцаване, не можех да обясня, какво може да е това, ако не е природно образование, създаващо зрителна измама? Реших да обиколя отново земното кълбо, за да видя, дали подобни форми могат да се срещнат в Атлантика. 
Тогава го видях! 

Това не можеше да е истина или да!?
Сигурно бях ослепяла и изморена.. изключих Гугъл и забравих за случая. 
Седмици по-късно четях откъса, който не ме оставяше на мира. Повтарях го в ума си, сякаш ме викаше:
"Често сънувам погребаната Атлантида, изгубена във вековете, които отминаха в нощта. Цикъл след цикъл
съществуваха в красота, светлина в мрака на нощта.
Далече в миналото, когато Атлантида за пръв път порасна по сила, там се появи един с Ключа на мъдростта, показвайки пътя към Светлината на всички. Показа той на всички хора пътя към достижението, пътя към светлината, която тече сред хората. Овладя мрака, поведе душата човешка нагоре към висоти, които са Едно със Светлината.
Раздели той на части царствата, управлявани от децата човешки. Издигна той Храм, построен не от хората.
От небето призова той своята същност, отлята и оформена от силата на Итолан във форми, които Той построи чрез ума си. Стъпка след стъпка покриваше острова, пространство след пространство израстваше той по мощ. Бързо храмът израсна и заживя, излят и оформен от Словото на Обитателя, призован от безформеното във форма. После изгради Той вътре големи помещения, изпълни ги с форми, извикани от небето, изпълни ги с мъдрост, извикана от ума му."
В този момент отворих Гугъл и този огромен релефен кръг, отново се разкри пред мен. Тогава видях следите от ударната върна, потопила цялата местност. Видях два кратера в периферията на пръстените, видях и изумителните цветове, които бяха тъй необикновенни. Тогава Платон и Едгар Кейси наредиха целия пъзел. Открих потъналата Атлантида!
Толкова хроники са изписани по темата от хилядолетия до наши дни, толкова изображения са пресъздавали познатата картина, а изследователските мисии в търсенето на такъв обект са безброй. Любители на историческите мистерии продължават да се опитват да разбулят неразгаданата тайна за съществуването на една от най-развитите цивилизации, която се предполага, че е населявала земите на Древна Атлантида. Днес, мястото е останало единствено в легендите, а за съществуването на свръх раса там няма категорични доказателства.

Историите, които го свързват със съществуването на извънземен живот го превръщат в една от най-интересните теми за любителите на древните цивилизации. Най-ранните легенди за мистичното място са известни още от времето на Платон. Много хора продължават да търсят Атлантида навсякъде по света. В допълнение към търсенето в Атлантическия океан, различни хипотези пращат потъналия континент в много различни места по целия свят: в Черно море, в Средиземноморието, дори в Каспийско море, Антарктида, Андите и Бразилия.

Може ли Окото на Сахара да се окаже, описваната от Платон легенда за райското кътче Атлантида. Описанието му, изложено в предходите глави може да бъде видян от небето. Няма интерес за изследване на колосалния обект, но защо? От сателитно изображение може да се видят в близост кратери, както и следи от потоп.

При първия миг, взирайки се в изображенията на Окото на Сахара, сякаш закодирано изплува от забравата описанието от платоновият „Тимей”:

“…Този остров превишавал по размери Либия и Азия, взети заедно и от него тогавашните пътешественици са могли с лекота да се прехвърлят на другите острови, а от островите – на целия противоположен материк.

 На този остров, наречен Атлантида, възникнало удивително по големина и могъщество царство, чиято власт се простирала над целия остров, над много други острови и над част от материка…”

Платон привежда легендата за митичния континент Атлантида, която била разказана от египетските жреци на древногръцкия мъдрец Солон. Континентът е потопен от морските води. Интересното при Платон е, че според неговата версия за Атлантида, подобни бедствия са циклични и периодични, като понякога светът бива унищожаван от огън, понякога от вода (Тимей).

Според самия Платон, потъването на Атландида е третият сериозен катаклизъм, преди потопа, свързван с името на Девкалион.

Херодот е друг древен автор, който силно се е вълнувал от мистерията Атлантида. Около 460г.н.е. той пише в една от книгите си за атланти, живеещи в Северна Африка:

„Точно до соленото езеро има планина, наречена Атлас. 

Нейният връх е толкова висок и винаги е обвит в мъгла – лято и зима. Това е причината никога да не се вижда. Местните хора казват, че този връх опира в небето. От него жителите му са получили названието си – наречени били атланти. За тях се е вярвало, че не се хранят и никога не спят.“.

 Аристотел добавя, че: „човекът, който е измислил Атлантида, е този, който е изпратил континента на морското дъно.“

Позицията на Аристотел е трябвало да сложи край на всички спорове, но това не е толкова лесно, колкото изглежда.

Според някои изследователски хипотези, причините за потъването на Атлантида се коренят в упадъка на обществения морал. Според други, истината за масовата разруха е свързана с нещо много по-обикновено - мощно земетресение, или вулкан. Въпреки, че всички открити легенди са различни, обединяват ги данните за масова гибел на хората, населявала тези земи преди 9-10 хил.години.

Легендата за Атлантида вълнува човечеството от хилядолетия, като за нея са изписани повече от шест хиляди тома. Подобно на Атлантида, Лемурия е другия древен континент, който предизвиква любопитството на хората. И той е изчезнал след редица природни катаклизми, които са го потопили, според изследователите – на дъното на Индийския океан. Като заедно с него потънали и жителите му, които са били изключително напредничави и развити като цивилизация. Самите лемурийци са известни още като Третата раса и са част от митовете и легендите на много народи. Те са били много високи и силни физически като някои дори са стигали височина от по няколко метра. Цивилизацията им е предшествала цивилизацията на Атлантида, а представителите й са владеели изключителни техники като левитация, движение във времето и пространството, ясновидство.

Третата раса и са част от митовете и легендите на много народи. Докато Атлантида е потъвала в морето, агартяните с много сложен механизъм се скрили под земята, където са построили своя град. В Агарта владее тотално правителство от посветени. В Агарта се работи изключително много с тайните на светлината като техен изконен закон. Агартяните произлизат от Лемурия и Атлантида. Най- чистите техни мъдреци, учители, старци са от Лемурия и Атлантида. Тяхното правителство е изцяло съставено от посветени. Те са били много високи и силни физически като някои дори са стигали височина от по няколко метра. Цивилизацията им е предшествала цивилизацията на Атлантида, а представителите й са владеели изключителни техники като левитация, движение във времето и пространството, ясновидство. Именно Агарта в миналото е олицеторявана като епоха на установен златнен век, от египетски “зеп тепи” - първото време. Центърът на атлантската мъдрост и религия вероятно е бил голям пирамидален храм изграден на най-високата част на платото посред Града на златните врати. Оттук посветените жреци на Свещеното перо навлизали в най-крайните части на земята, носейки ключовете на Вселенската мъдрост. От атлантите светът получил не само наследство от изкуство и занаяти, философия и наука, етика и религии, но наследил и омразата, съперничеството и извращението. 

Вярва се, че Атлантида е развила технологиите си до доста високо ниво, далеч отвъд това, което съществува днес на нашата планета. 

В книгата „Обитател на две планети” се споменава за такива изобретения и устройства като климатици - за неутрализиране на смъртоносни и вредни изпарения; безвъздушни цилиндрични лампи - тръби от кристал, светещи през нощта; електрически пушки - оръжие, използващо електричеството като задвижваща сила; монорелсов транспорт; водни генератори – съоръжения за кондензиране на вода от атмосферата; и вайликси - въздушни кораби, управлявани от силата на левитацията и отблъскването. Спящият ясновидец Едгар Кейси говори за употребата на самолети и кристали или огнеупорни камъни, използувани за енергия и други подобни приложения. Той говори също така и за злоупотреби с властта и за предупредителни сигнали за наближаващо унищожение.

Окултистите вярват, че необяснимата прилика между географски отдалечени култури може да се обясни с техния общ контакт с атлантите. Божествените (атлантски) предшественици на маите и индианците киче от Централна Америка съществували заедно в зеленото и небесносиньо сияние на Гукуматц, „пернатата змия“. Шестте мъдреци, родени от небето, дошли и се оповестили като центрове на светлината,  свързани заедно или обединени от седмия и главен по ранг – „пернатата змия”. Нейното име било Кетцалкоатъл или Кукулкан – в Централна Америка. Атлантският култ към слънцето е бил увековечен в ритуализма и церемониализма и на християнството, и на езичеството. Кръстът, както и змията са били атлантски символи на божествена мъдрост.

Някои аналитици твърдят, че развитата цивилизация на египтяните се дължи на знанията, които им предали древните от Атлантида.

Краят на тези земни жители бил предизвикан от Атлантите, които  причинили първата война, а всички последващи войни между древните допотопни цивилизации са водени с безрезултатни усилия да се докаже правотата на единия и да се поправи грешката, която е довела до войната. Оцелелите от Атлантида пътували с космически кораб сред няколко държави, включително и Египет, където предали наследството на своите напреднали знания. Преди потъването на Атлантида, нейните просветлени жреци, които осъзнали, че земята им е обречена, отклонявайки се от Пътя на Светлината. Като носели със себе си свещенната  тайна доктрина, тези атланти се установили в Египет, където станали първите „божествени” владетели. Почти всички големи космологични митове, които формират база от различни свещени книги по света, са основани на атлантските мистериозни ритуали.“ (Менли П. Хол.)

В много от своите сесии, в които изпада в транс, Едгар Кейси (1877-1945) говори за епохата на Атлантида и свързаното с това пристигане на човечеството на Земята. Кейси обръща надолу с главата приетата до този момент система на мислене. Според версията на Едгар Кейси епохата на атлантите приключва с потопа преди около 10 000г. пр. Хр. Той говори за големи катастрофи по това време, при които в морето са потънали острови и даже цял континент. Кейси не просто следва версията на Платон или тази на окултистите, а говори за няколко катастрофи, които се случват за период от повече от 40 000 години.

Много от неговите твърдения се отнасят за египетската култура. Някои от атлантите успели да избегнат катастрофата, попаднали в долината на Нил и основали египетската цивилизация. Една особено често повтаряща се картина по време на състоянията на транс на Кейси се отнася до сведенията за Египет като място, където се съхраняват тайни древни писания. По негови данни някъде около 10 500г. пр. Хр. трябва да е било построено голямо подземно помещение, в което се съхранявала библиотеката на познанието на загиналата цивилизация на Атлантида - ,,Залата на Аменти":

,,Тя има такова разположение, че когато Слънцето изгрее над водите, ивица сянка (или светлина) пада между предните лапи на Сфинкса. Между Сфинкса и реката..."

Самите древни египтяни твърдят, че боговете са водели воини, още преди да се е появила Луната, а в папирусите има илюстрации за изместване на магнитния полюс, спрямо северния.

Тогава коректен ли е въпросът, дали жителите на Атлантида са отговорни, за да се превърне Сахара в пустиня?

Авторът е чувал и преди, че преките наследници на Атлантида са египтяните. През хилядолетията легендата обиколила целия свят. Древните предавали от уста на уста, преписвали своите сведения, усвоили новото познание и обогатили човешката ни история с прастарото ни културно наследство.

Но как е възможно това, щом през това време се смята, че човекът е нямал писменост и култура, а в същото време е усвоил знанието да предаде този горчив опит през поколенията за период от над 12 000 години?

Какво е подтикнало хората да възхвалят определени личности в религиозен аспект?

Какво е накарало човека да вярва в свръх- човека?

Къде започва и къде свършва нашата еволюция?

Кои са те – Боговете, всъщност?

Днес нямам отговор на този въпрос, но все още принадлежим на тази безкористна вяра към нещо по- съвършено от нас самите, ала го обвързваме със своя индвидуален материален характер. 





Всички световни религии, всички тайни общества, всички секти, всички езически вярвания, всички поверия и традиции, всички божества и сили са, също толкова реални, колкото и нематериални. Дали, днес един вярващ ще се обърне към словото на папата, или попа, или ходжата, или ще съзерцава идола, или в изображението на светеца, то словото му се свежда до молитва към неизвестното свръх- човешко, към което се стремим да се върнем. 

Щом всички човеци в света имаме един общ прародител, следователно ще имаме и една обща изначална правяра, чиито корени не познаваме, но следваме по пътя на своето битие. Щом днес не спираме да живеем във войни и предразсъдъци, то твърде вероятно е това да съществува от нашето раждане.   Днес вместо да добиваме общи познания за своето съвършенство, ние потъваме в глобалната амнезия на собствените си удобства. А тъй както сега има добро и зло, то как е възможно в началото Бог да е бил само добър?

Единственото, което знам е, че щом в началото бе знанието, то и днес ни принадлежи, затова знам, че настъпи времето да се разкрие този, когото пазех от тъмнината, която ни заобикаля, читателю.

„Отдавна в минали времена, изгубени във времепространството, Децата на Светлината погледнаха към света. Видяха те децата човешки в тяхното робство, поробени от силата, която идва от отвъдното. Знаеха те, че само свободен от робство може да се издигне човек от Земята към Слънцето.”