Великият нов световен ред

    Раждането на идеята за нова епоха се състои в изказването на особен род идеи, свързани със свръх- човешката природа у индивида. За  първи път през 19 век на запад се разпространяват алтернативни учения, които поставят духовното извисяване и високия морал в основата на бъдещата човешка цивилизация. За първи път глобализацията се обръща към добродетелите на народите по цялия свят и публичността се насочва към пропагандиране на мира и опазване на културното наследство в международен план. Някои наричат това особено течение в обществото „Ню ейдж”. Обособяването на „Новото време” става повод за възникване на спорове между религията и последователите на философията. Християнството е изпитана рецепта за контрол над масата, а новото познание ползва по- интригуваш, по- мистичен, по- колосален модел на внушение, тъй като освобождава човека от подчинението му в свръстественото му проявление, като му предлага алтернативно мислене, за постигане на успех в живота му.

     Въпросът е, все още ли намираме реализация в тази изкушаваща клопка на вярата? 

   Ню Ейдж отричат кръвното изкупление на Иисус Христос за нашето спасение, както и спасението чрез вяра и благодат в Него. За тях Библейската доктрина за рая и ада е лъжлива и невярна. И независимо от това, че последователите на Ню Ейдж използват понятието Христос, то те влагат в Него съдържание, което няма нищо общо с християнството. Според тях Христос е някакъв космичен дух или принцип, Който може да обитава в различни хора. За тях всички религии сочат една и съща посока и са еднакво валидни според учението на Ню Ейдж . Единствената религия, която е неприемлива е християнството, което следва истинския, живия Бог. Православното християнство дава следното определение, относно течението, в борбата си срещу него: ""Нова епоха" постоянно изтъква недъзите на днешния свят, с лицемерен гняв ги разобличава в документални предавания по телевизията и чрез специални пропагандни статии в печата. Възползувайки се от естествения копнеж на народите за мирен и щастлив живот, движението усилено формира масово желание за един уж "нов свят", "свят без войни". То неуморно пропагандира, че днес вече са налице явни признаци на надежда и будно съзнание за този "нов свят". Това обаче изисквало реформи в световен мащаб, които да сложат край на човешките недоразумения и нещастия... Движението "Нова епоха" се лансира и поддържа от цяла мрежа международни организации и клубове като ООН, ЮНЕСКО, Трилатералната комисия, групата "Билдерберг", Световния съвет на църквите, масонството, клуба "Рим", фондациите "Рокфелер" и "Форд", както и от издателството "Тара сентър" и множество явно окултни организации.”Новата религия", в която движението посвещава хората е синтез на източни култове и древна езическа мистика, съжителствуване на гностицизма и спиритуализма с различни тайни учения, окултни техники, астрология, хипнотизъм, пантеизъм, практикуване на йога, магия, превъплъщение и кристалотерапия.” сп. "Православния жизнь", бр.3, март 1993 г. с.1-12.

      Авторът смята, че ези и тура са страните на една и съща монета, с която човека си купува илюзии. Авторът е обръщал погледа си, не веднъж, към търсене на духовната мъдрост, както в библейски притчи, така и от прозренията на окултните писатели  и мистици на новия век.

 Всеки път в съзнанието се заражда дилемата, дали може да се вярва на идея, само заради постигането на краткотраен консенсус, породен от единство в различията? Изводът е един - духовното пробуждане се свежда до единственото условие, че трябва да развия в себе си комплекса на „Месията”, в противен случай не съм достойна да стана част от новия свят и новия световен ред. Щях да се откажа от заблудата на новото, щях да отида в църквата и да се помоля горещо за опрощение и спасение, щях да се отдам на депресия, смирение и вяра към целите в посредствения си живот, неразбран и отхвърлен за хората на новия свят. „В търсене на непознатото, ще трябва да изгубиш себе си. Всичките открития, познания и идеи стигат до вярването, че съм просто слуга на ежедневието, по- добре да поолудея, отколкото да се преклоня пред свят, в който не вярвам.”

    Това си мислех, докато ядосано търсех из мрежата, сякаш думите прелитаха от причина в следствие, без да притежавам съзнателен контрол. Зашо не спрях тогава, читателю, това поведение може да се нарече инат, в никакъв случай не може да се говои за надежда в такъв момент на себеотричане?! Тогава открих творбата „Скрижалите на Тот Атланта” и ми стана любопитно и изключително нереалистично. Бях срещала образа му, свързан с написването на „Книга на мъртвите на древните египтяни”, който е написал и мистичната „Книга на живота”, която е една от забранените магически книги от миалото. Смятах прагматично по въпроса с личността Тот, че е календарен месец, астрономическо явление, период в развитието на древен Египет или олицетворение на добродетели у личността на древноегипетския учен.В митологията се споменава името му, като Бог на Луната, създател на писмеността и времето, пазител на записите от времепространството, творец на космическия ред и оневинителят на бога Озирис. В религиозен аспект, личността му е свързана с отмерването на душата след всеки земен път, като пазител на портите към Амдуат (подземният свят), наш водач между нашия свят и отвъдния. Някак, имаше твърде много съвпадения и последващи потвърждения за историята му като човек, но нищо не ме подготви за това, което щях да превърна в своята висша цел, по всички нива на съществуване  и измерения на космоса, по всяко направление на мисъл и форма в съзнанието си, във безкрая на времето и пространството, та дори и отвъд. Всяко изречение носи в себе си хиляди значения, отнася се до всеки частен случайи до големият замисъл в неговата безкрайна подреденост. Всеки прочит носи различен смисъл и единство при изразяването на мисълта му с твоята собствена. Словото му се съдържаше във всичките рилигии и учения, но бе хиляди пъти по-обобщаващо и проницателно спрямо индивидуалното съзнание. Когато видях истината, тогава реших, че ще създам „Новия свят” на автора на „Великата деветка”, за да защитя правото на алтернативно познание във всеки човек. Интересно е, че много творци, които харесвам се оказаха далечни на окултното, но близки до древен Египет и тяхната  теология. Много мисли от скрижалите срещнах след това от разнообразни писатели, но открито лично мнение или академично съобразен коментар по темата не се предлагаше от тях. Рьорих, Блаватска, Беинса Дуно, техните последователи и съвременните автори говорят за Бога Творец и така нататък идеи на тайните общества. Всеки един от тях следва дадена религия, което е присъщо на масонските ложи. Трябва да си вярващ, за да си масон. Трябва да премълчаваш истината от тези, които са недостойни за нея. Трябва да криеш вярата в символи, тъй че да се запази във времето. Открих много нови гледни точки, преосмислих и прочетените до тук. Погледът бе насочен към конкретните доказателства, които касаят преосмислянето на субективният разказ и преобразуването му в истина. За да има „Нов свят”, т.е. нашият, значи учението трябва да се смятало за съществуването на стар изчезнал свят. Търсех нещо конкретно, търсех света на Тот, търсех Атлантида през очите на новия свят и погледа на учението, сравнявайки консервативните теории от най- смелите предположения и конспиративни теории, тогава по свръхчовешки пътища мога да достигна до истината. И така започна приобщаването към доказването на теорията на Греъм Хенкок, за съществуването на стара предишна цивилизация, населявана от интелигетни хуманоидни земни жители, загинали в края на последната ледена епоха преди близо 12 000г.пр.н.е. 
     Масонският философ Хол пише, че Школите на мистерията са създадени като тайни общества, за да предотвратят външна намеса, когато посветените се опитват да прехвърлят мост между материалния и духовния свят. 
        Той обяснява, че ,,когато нашата слънчева система започва да се заражда, духове на мъдри същества от други слънчеви системи идват при нас и ни учат на мъдрост, така че по рождение може би имаме правото на познание, което Бог дава на всички Свои създания. Точно тези умове - така се твърди - са основали Школите на мистерията на Древната мъдрост... Постепенно е настанало разделение между школите на мистериите. Устремът на жреците да разпространяват доктрините си в много случаи очевидно надвишава интелигентността им... Резултатът е, че тези нешлифовани умове, бавно печелещи властови позиции, стават най-малко способните да поддържат институцията... Така Школите на мистерията изчезват... докато колосални материални организации, вече нямащи никакъв контакт с божествения си източник, се лутат в кръгове, всекидневно все по-ангажиращи се в ритуали и символи, способността за чието тълкуване са изгубили."

   Има интересна легенда, разпространена от тайните общества, относно мисията на Темплиерите за опазване на саркофази, на личности от времето на Атлантида, след което целта им била запазването на тяхното познание и мъдрост. Петима тамплиери получили задачата да разпространят познанието на атлантите сред съвременното човечество, като всеки от тях бил отворен за една област от битието ни (наука, политика, медицина, култура и религия). Един от тях - Лотар Гьоринг, който получава част от документите, както и оригинални чертежи от саркофазите - отговарял за научната сфера. Неговата задача била не само да усвои всичките знания, съдържащи се в тези документи, но заедно с други учени и изследователи доколкото може да го провери на теория и на практика познание. Освен това той трябвало да формулира знанията така, че съвременният човек да може да ги разбере.
Самият Лотар Гьоринг пише, че във времето, в което живеем, човечеството до такава степен е съзряло в своята духовна еволюция, че това познание може и трябва да му бъде предоставено в съответствие с указанията и предпазните мерки на атлантите. Или поне така пише в текстовете.

    Бернар от Клерво е един от  тамплиерите. Той имал видение, в което му било казано да отиде в пирамидата и да се отвори за космическото духовно поле (хрониките на Акаша); Бернар видял хода на цялото Сътворение от началото до края и бил в състояние не само да осъзнае духовните закони, но и да чете текстовете на атлантите. Едва тогава той и придружителите му (на които успял да обясни второто си видение само отчасти) успели да си систематизират и да използват атлантическото знание. То било изградено върху пирамиден език, нещо като геометричен-универсален-език, тъй като не можели да предположат кой и кога ще се натъкне на текстовете им и какъв език ще е говоримият език тогава.
Който намери ключа за него, може да разкодира всяка буква и име, независимо от какъв език, по отношение на смисъла на живота.
      И ето, че тамплиерите получили знания за плана на Сътворението и разбрали механизмите, които носи животът в себе си."
   Изследвайки текстовете от Атлантида, рицарите се посвещават в космическите закони, лежащи в основата на Вселената. Разбират, че появата на всички живи същества (души) става с участието на реално съществуващ творец (Бог) и че всички същности са продукт н а,,менталната сила" на Твореца. Осъзнават защо душите на създадените от Бога същества трябва да се интегрират в материята и защо замисълът му не може да се осъществи по друг начин.

    Във всички най- древни книги е описана историята на Големия потоп и Сътворението. Около 80 % от митологията на древните ( ацтеки, индуси, шумери, египтяни, маи, асирийци, индианци, южно американски цивилизации, европейски племена, азиатски империи и т.н.) изобразява една и съща пленяваща история за извънземни богове, които създават човека и се грижат за оцеляването му. Общото между всички тях е твърдението, че съществува сътворение и предишни цикли на земното кълбо. Всеки от тях завършвал с опустошителен катаклизъм, който чрез "естествен отбор" издигнал хората сред всички други творения в природата, заради притежанието на "божествената частица", подарена от боговете - създатели.   Когато погледнете историите за тези места откривате, че всички разказват едно и също нещо - големи вълни дойдоха и погълнаха сушата. Гигантските вълни, сами по себе си, не са в състояние да потопят планетата. Вместо това, постепенното покачване на морското равнище, причинено от топенето на ледниците е разрушило бреговете, а вълните цунами само са "довършили работата".
    Преди около 20 хиляди години, в най-студеното време на последния ледников период, нивото на моретата и океаните е било около 120 метра под сегашното. Изведнъж започва затопляне и морското равнище започнало да се покачва. Температурите се повишили и огромни маси от лед се стопили като напълнили световните океани. През изминалите 13 000 години нивото на океаните постепенно се е вдигало, за да достигне сегашните си нива. 
        В различни части на света са намерени останки от развити цивилизации, които разказват за потоп ,за предишен цикъл, който е само поредният. Според египтяните един цикъл трае 27 000 години(=обиколката на слънцето), който се разделя на два главни периода – на разцвет и на упадък. Те се подразделят на сложно изчислени подпериоди, като главната цел за тях е била достигането на Златния век.Разцвета се смятал за времето на завръщането на боговете, а падението се характеризирало със собсвената им амнезия. Въпреки упадъка, който ги е грозял, са оставили една от малкото позитивни следи в световната история на човечеството.

       Нека да започнем историята за учението от самото начало.

То било създадено в древни времена от създание, което хората смятат за Бог Творец. Той предал историята за миналото и бъдещето на Земята и ключовете към духовното освобождение на човека. Той предал Словото, в което се крият тайните на Вселенския порядък и пътя към божественото в нас. Най- общо казано, Той направлявал пътя на човешките създания, давайки им ценни напътствия, целящи всеобщия прогрес в далечното бъдеще на планетата.

      Първата написана творба, стигнала до нас, според официални данни е доктрината на Древен Египет, а именно „Книга на мъртвите”. Там е изобретен папирусът. Конкурент в първенството е „Епосът на Гилгамеш”, който е написан на глинени таблички. За масовия читател, първа е неповторимата „Библия”, думата е с гръцки произход и означава Библос на град в Ливан. До тук официалните данни звучат достоверни и сигурни. По- интересно е кой е първият автор? Официалната наука няма отговор на такъв любопитен въпрос, но алтернативната археология има повод да разбуни духовете. Библията е първата книга, ръкописна и печатна, на хартия. На 30 септември през 1452 г. в Майнц излиза първата печатана книга - Библията на Гутенберг. Причината за новия вариант било откритието на 20 век – скрижалите от Мъртво море. Във всички най- древни книги е описана историята на Големия потоп и Сътворението. 

    Християнството отрича съществуването на други божества, но бегло описва величието на образа на този индивид в лицето на Енох. Името на тази личност не е толкова важна, колкото е важен  факта, че е смятан за важна фигура по време на събитията от зората на човешката цивилизация. Енох, според легендите, е синът на Иаред, потомък на първия човек – Адам – от седмото му поколение, прадядото на известния Ной, единствен преживял заедно с домочадието си Потопа. Причината била общия упадък на нравите и епидемията от сладострастие на човеците партньорите им „паднали ангели“, които слизали от небето на цели групи и си взимали „човешки жени“. „От тях дойдоха после исполините, които имаха огромен ръст и които протягаха ръце за грабеж и плячкосване и за кръвопролития. Исполините зачеваха деца и се размножаваха като влечуги; раждаха се и наведнъж по шест.“

    Този вид ангели едва ли можем да определим като невинни. Плодовете от телата им израствали като великани. Потопът бил  крайната мярка на Бог да накаже грешниците.

В първата от библейските книги – “Битие” – за него е писано съвсем малко – че е живял на земята 365 години (очевидна асоциация с броя на дните в годината и подсказване за завършен жизнен цикъл) и, че бил праведен пред Бога, след което изчезнал, тъй като Бог го взел при себе си (Битие; 5:21-24). Фактът, че Енох бил взет на небето приживе дава и основния тласък на големия брой легенди, свързани с неговото име. 

        Етиопски вариант на „Книгата за Енох“:

„VII. В началото на света, когато децата на човешкия род се умножиха, родиха се момичета стройни и красиви.

2. Ангелите, деца на небето, ги видяха и се влюбиха в тях. Тогава си казаха: Хайде да си изберем жени измежду хората и да имаме деца от тях!

3. Семиаз, техният началник, ги предупреди, че това е неизпълнимо и не бива да се прави. 4. Той беше уплашен, че ще бъде наказан за техните престъпления.

5. Но те му отвърнаха: “Ние се заклеваме, че ще се обвържем помежду си с взаимна омраза, без тебе. Не желаем да променим намерението си и ще изпълним онова, което сме замислили.’

6. И те наистина се заклеха и се обвързаха с ненавист към небето. Те бяха двеста на брой паднали ангели, които слязоха в Ермонската планина, на мястото, наречено Арадис.

7. Тази планина бе наречена така, защото там се заклеха и се обвързаха взаимно с омерзение.

8. Ето имената на последователите им: Семиаз, Уракабарамеел, Акибеел, Тамиел, Рамуел, Данеел, Азакеел, Саракмиал, Азазел, Армерис, Ватраал, Ананес, Завебес, Самсавеел, Ертзел, Турел, Йоамяел, Аразеал. Това бяха водачите на тези 200 ангели.

9. Всеки от тях си избра по една жена и заживя с нея. Те научиха жените си на магии и чародейства, разкриха им тайните на различните храсти и дървета.

10. Жените човешки заченаха и родиха исполини.

11. Ръстът на исполините достигна до 300 лакти (около 20 метра). Те започнаха да изяждат всичко, което хората произвеждаха, но въпреки това не можеше да бъдат изхранени.

12. Тогава те се обърнаха срещу хората и започнаха да ги разкъсват и да пият кръвта им. 13. Започнаха да изтребват и птиците, животните, влечугите и рибите, за да се наситят с месото им и да утолят жаждата си с кръвта им.

14. Тогава земята осъди престъпните люде.

VIII. Азазел освен това научи хората да произвеждат оръжие – саби, ножове, щитове, ризници и огледала. Той ги посвети и в изкуството да изработват всякакви украшения, да си боядисват веждите и клепките, да използват скъпоценните камъни и всякакви те багрила така, че да изглеждат порочни и покварени.

2. Беззаконието растеше; прелюбодеянието се умножи; човеците престъпиха божиите заповеди и опорочиха целия си живот.

3. Амазарак пък научи хората на всякакви магии и чародейства; разкри им всички тайни на билките.

4. Армерис им предаде изкуството да разплитат всяка магия.

5. Баркаял им показа как да наблюдават движението на звездите.

6. Акибеел ги посвети в тайните на знаците.

7. Тамиел ги въведе в астрономията.

8. Азарадел им разкри движението на луната.

9. Тогава хората навириха глави, не знаейки че отиват към гибел, надигнаха глас и гласът им достига до небето.

IX. Тогава архангелите Михаел, Гавриил, Суриел и Уриел погледнаха от небето към земята, видяха потоците кръв, които я обагряха и неправдите които се вършеха там и си казаха: това е шумът от човешките гласове.

2. Земята, лишена от децата си, бе издигнала своя глас до небесните врати.XIII. Тогава Енох тръгна и каза на Азазел: Няма вече спокойствие за теб. Тежка присъда бе произнесена срещу теб. Той ще те окове във вериги.  За тебе няма да има вече никаква утеха, нито милост, ни застъпничество заради злините, на които учеше хората.

3. Ти научи хората да обиждат Бога и да потискат себеподобните си.

4. И като си тръгнах от него, отидох да известя същото на съмишлениците на неговите престъпления.

5. И всички те бяха ужасени и обхванати от страх.

6. Молеха ме да напиша на тяхно име една смирена просба, за да получат опрощение за прегрешенията си. Молеха ме да я поднеса пред трона на Бога небесен, понеже не смееха да се обърнат към него лично, нито да повдигнат очи към небето, поради голямото престъпление, което бяха извършили.

7. Тогава аз написах една смирена молба за тях, за да могат да получат прошка и милост за всичко, което бяха извършили.

8. После ги напуснах и продължих пътя си, четейки молбата им, към водите на Данендаан, който се намира на запад от Ермон. По пътя заспах.

9. И ето че имах сън – видение. Изпаднах в унес и видях наказанието, печалната вест за което трябваше да съобщя на децата на небето и да ги укоря. Когато се пробудих, отидох при тях. Те се бяха събрали в Убелсейаел, мястото разположено между Ливан и Сенесер. Плачеха, а лицата им бяха покрити.

10. Разказах им за моите видения.

11. Казах им думите на правда и ги упрекнах за злото.

XIV. Това е книгата на истината. Тук са думите отправени от Всевишния към наблюдателите според моето видение. И тъй, аз се видях в съня си, че съм от плът и кръв, и говоря с моя си език – т. е. с езика, с който човеците разговарят по между си.

2. Аз им казах: Разбрах със сърцето си, че докато свят светува няма да има прошка за вас. Съставих вашите молби, както ви обещах, но чрез видението си разбрах че няма да получите това, което искате.

3. Срещу вас бе произнесена присъда. Всичките ви молби ще бъдат напразни.

4. Ето защо, от сега нататък няма да можете да се върнете на небето, а под земята ще бъдете оковани във вериги докато съществува самата тя.

5. А преди това ще станете свидетели на злочестата съдба на скъпите си същества и никога повече няма да бъдете заедно с тях. Те ще паднат посечени пред очите ви.

6. И няма да можете да се застъпите с молби нито за тях, нито за себе си, защото сте обречени да плачете и страдате във вечно мълчание.

7. Такива са словата на книгата, която изписах.

8. А сега ще разкажа за видението си.

9. Видях се най-напред заобиколен от облаци и гъста мъгла, наоколо ми се движеха звездите и виждах с безпокойство просветването на мълниите. После благоприятни ветрове повдигнаха крилете ми и ускориха полета ми.

10. Така бях издигнат чак до небето и скоро стигнах до една стена от кристал. Подвижни пламъци обгръщаха нейните очертания. Започна да ме обзема ужас.

11. И после се спуснах сред пламъците.

12. Проникнах в едно пространно жилище, чиито под бе също от кристал. И стените му бяха от кристал, както и основите. Покривът му бе от блуждаещи звезди и мълнии от светлина, а в средата се виждаха огнени херувими в едно кръстосвано от бури небе. Пламъци трептяха около тези стени, а вратата беше от огън. Когато влязох в това жилище, то беше едновременно горещо като огън и студено като лед; и нямаше следа нито на щастие, нито на живот. Бях обхванат от внезапен ужас и потреперих от страх. 13. Цял разтреперан, паднах ничком към земята и имах друго видение.

14. Ето: там имаше друго едно обиталище, по-пространно от първото, всичките врати на което бяха отворени пред мен, всред трептящия пламък.

15. То бе така великолепно и неговата големина бе такава, че ми е невъзможно да опиша нито блясъка който го заобикаляше, нито неговата пространност.

16. Подът му беше от огън; отгоре блестяха мълнии и блуждаещи звезди, а таванът му беше изцяло от пламтящ огън. Аз го разглеждах внимателно и забелязах, че в средата имаше един висок трон.

17. По вид той приличаше на огромно зърно от градушка, а очертанията му наподобяваха блестящия диск на слънцето; от него излизаха гласове на херувими.

18. От този могъщ трон струяха потоци от пламъци.

19. Така, че бе невъзможно да се гледа в него.

20. Някой бе седнал върху този трон на славата.

21. Дрехите му бяха по-сияйни от слънцето и по-бели от сняг.

22. Никой от ангелите не можеше да гледа в лицето славния и великолепния, нито да се приближи до него; ничие око на смъртен не можеше да го съзерцава. Около него имаше пламтящ огън.

23. Пред него също се издигаше буен огън, така че никой от тези, които го заобикаляха, не можеше да се приближи до него. А безброй бяха онези пред него. Той не се нуждаеше нито от съвети, нито от помощ, но светите мъже които го заобикаляха, не се отлъчваха от него ни денем, ни нощем. Приближих се до колкото можех, закривайки лицето си и изпълнен със страх. Тогава Бог сам благоволи със собствената си уста да ме назове по име: Приближи се – каза той – ела по- близко, за да чуеш моето свято слово, Енох.

24. Хвана ме и ме накара да стигна чак до вратата. А очите ми бяха наведени към земята. XV. Тогава, обръщайки се към мен, той ми каза: Слушай! Слушай ме без страх о, праведни Еноше, о писарю на справедливостта. Приближи се и чуй моя глас. Иди и кажи на наблюдателите, които те изпратиха да се застъпиш за тях: Вие трябваше да се молите за хората, а не хората да се молят за вас!

2. Защо се напуснали свещените небесни висини, ваше вечно обиталище, за да отидете да се скверните с жени? Защо се увлякохте по дъщерите человечески, направихте ги свои съпруги и вършехте с тях онова, което вършеха децата на земята, и народихте едно нечестиво поколение? 

3. Вие, които бяхте небесни духове, свети и вечни, се осквернихте с жени, поддадохте се на плътта; вие направихте да се зачева в кръв, и се уподобихте на онези, които са от плът и кръв.

4. Те бидоха създадени, за да умират.

5. Ето защо аз им бях дал жени, за да могат да живеят с тях и да раждат деца, които да продължат техния род на земята.

6. Но вие, вие бяхте създадени още от начало от чисти духове и имахте вечен живот и съвсем не бяхте подвластни на смъртта.

7. Не ви дадох никакви жени, защото като чисти духове трябваше да обитавате небето. 8. Сега великаните, които са цената на връзката между духа и плътта, ще бъдат наричани земни зли духове и тяхно обиталище ще бъде земята. На свой ред те ще родят зли духове, понеже са свързани с небето с една част от естеството си, тъй като произлизат от наблюдателите. Те следователно ще бъдат злите духове на земята и ще ги наричат духове на злото. Обиталище на небесните духове е небето; но земята ще да бъде обиталище на земните духове, тъй като там са родени.

9. Духовете на великаните ще донасят на земята всякакъв вид напаст – чумата, войната, гладуването и скръбта.

10. Те нито ще ядат, нито ще пият, невидими за всеки поглед. Ще бунтуват мъжете и жените, защото са били заченати в дни на разруха и сеч.

XVI. Когато умрат исполините, където и да отидат техните души, когато напуснат телата им, постарай се това, което е плът у тях да загине преди Страшния съд. Да бъдат изтребени до деня на свършека на света; а наблюдателите и нечестивите ще бъдат унищожени завинаги.

2. Сега за наблюдателите, които те изпратиха да се застъпиш за тях.

3. Кажи им на тези небесни разуми: Вие имахте за жилище небето; но върховните тайни не ви бяха разкрити; затова узнахте тайната на несправедливостта.

4. И вие я доверихте на жените с трепета на своето сърце и с това умножихте злото на земята.

5. Кажи им прочее: Никога вие не ще получите милост, нито някога мир.“

     Фрагменти от древната книга до наши дни само в славянския си вариант от богомилски ръкописи, намерени в Русия и СърбияТайни Енохови” са запазени до наши дни.

Книгата за Енох в славянската си версия има много интересен живот в българската книжнина. Тя е по всяка вероятност основния източник на “Тайната книга” на богомилите, а някои изследователи дори допускат, че преводът на Еноховата книга ни е познат в богомилски вариант. Влиянието на апокрифа върху богомилската книжнина личи на много нива – при разкриването на устройството на небесното царство, при описанието на Сатанаил, при описанието за това как Сатаната е създал огъня и мн. др. Освен това, според “Тайната книга” Сатаната издига Енох над земята и му дава да напише 67 книги, та по тях, като слезе на земята, да учи хората как да служат на дявола. Всички космически и дуалистични представи на богомилите, почиват върху книгата на Енох, като на много места те просто прехвърлят върху Сатаната онова, което според официалната версия на Енох е извършил Господ. Особено интересен е обаче въпросът с Ермонската планина. Според Славянската версия на Книгата на Енох, Сатаната и неговите последователи слезли от небето на Ермонската планина, и там прекъснали обета си с Господа, там и започнали да блудстват с човешките жени, та създали исполините. Според пътеписните източници, тази Ермонска планина се намирала в Йосафатовата долина, където се намирала и планината Тавор, свързана с Преображение Господне. А на това място именно богомилите локализирали пъкъла. Специално внимание заслужава и борбата с исполините – една легена, позната и на старите елини, и на източните народи, и особено разработена от сектата на манихеите, които са до известна степен родоначалници на богомилите. Както е известно, дори самият Мани е автор на един “Трактат за исполините”.

        Съвременен вариант на Еноховите слова

     “И така деца мои, аз узнах всички неща, защото това бяха неща от Божиите уста, и всичко това видях с очите си от началото до края. И знам тези неща и записах тези неща в книги, за небесата от край до край, и за всичко в тях, и за множествата им и за хода им. Аз измерих и описах звездите, цялото им неизброимо множество. Кой друг някога е виждал техните движения и входове и изходи? Защото дори и ангелите не знаят целия си брой, но аз записах всичките им имена… Аз изследвах всичките неща и описах пътя на гърма и светкавицата, и ми се показаха ключовете и пазачите, и възлизането им и пътя, по който се движат… И аз измерих цялата земя, планините и хълмовете, полетата, дърветата, камъните, реките и всички съществуващи неща, и ги записах, разстоянието от земята до седмото небе, и това до най-дълбокия ад, и за мястото на съда… И описах за тези, съдените от Съдията и за присъдите им, и относно всичките им дела…” (2 Енох, гл. 15, The Lost Books of the Bible and the Forgotten Books of Eden, World Bible Publishers, Inc., USA).

      “Ето, аз записах всяко творение на всеки човек, дори нещата, които още не са сътворени, а също и всичко, което стана сред всичките хора на всички времена, и никой не може да каже какво съм написал, нито да разбере моето ръчно писане, защото Господ вижда въображенията на човека, колко са напразни, и къде са съкровищниците на сърцето му… И така, ако и да не ги разбирате, нека тези книги които ви давам, да бъдат за вас Наследство на Мира. Давайте ги на всички, които ги пожелават, и ги учете, за да могат да прозрат премного-великите и чудесни Божии дела… (от гл. 53; 54) … Благословени са праведните, които няма да бъдат съдени при Великия Съд, защото светлината им ще бъде седмократно тази на слънцето… (за вас) той вложи всичко в ръкопис, така че да можете да разчетете и да разберете… А Енох беше роден на шестия ден на месеца Тциван, и живя 365 години. Той беше възнесен на небето на първия ден на месеца Тциван и престоя на небето шестдесет дни. Той написа всичките тези знаци (знамения) на цялото творение, което Бог сътвори, и така написа 366 книги, и след това ги предаде на своите синове, като остана (при тях) на земята тридесет дни, и тогава беше отново взет на небето на шестия ден на месеца Тциван, в точния ден и час, когато се беше родил… И целият народ, старейшините на народа и събранието (управителите) им, дойдоха на празника, и донесоха дарове на Синовете на Енох. И празнуваха с голямо тържество цели три дни, прославяйки Бога, загдето им беше дарил такива знаци (знамения) чрез Енох, който беше спечелил благоволението му, и затова че на тях се даде да ги предават на своите синове от поколение на поколение и от век във век…” (67, 68 гл. 2 Енох, гл. 15, The Lost Books  of the Bible and the Forgotten Books of Eden, World Bible Publishers, Inc., USA).
      Оригиналната Книга на Енох е написана със ЗНАЦИ, които са били винаги и ще си останат неразбираеми за повечето хора, като е указано, че са дадени на хората от самия Бог.

Нещата записани в нея са от такова важно за всички поколения на човечеството естество, че е постановено те непременно да се предават от поколение на поколение и от век във век докато “свят светува”.

     Книгите (или главите) са 366 и описват детайли от устройството и обитателите на всички видими и невидими светове, както и начини, по които Посветени Синове да достигнат тези неземни измерения на света приживе или след физическата си смърт. Те свидетелствуват по доказателствен начин за Единия Бог, творец на всичко видимо и невидимо, и указват условия за постигане на мир и приятелство с Него и Народа Му.

    При всичко това трябва да обърнем внимание, че нито Старият завет, нито клинописите говорят за природно бедствие, а за контролирано от Боговете наказание. Освен това в текстовете става дума за световен потоп, а не за такъв, който е локализиран в определена област. Оттук може да се заключи, че истинската причина за световната катастрофа в действителност е дошла от небето.

Книгата на Енох намира отглас и в мюсюлманската книжнина; тя е спомената в Корана и в турското съчинение “КахерманНаме”, според което Енох (наречен там Едриз) бил притежател на 30 книги, в които се съдържало основното от всички науки. 

    В елинистичния Египет на бога Хермес бил даден като епитет гръцкото име на Тот. Той бил идентифициран и с Енох. Други подобни обединени богове са Серап и Херманубис. Хермес Трисмегист може също да бъде обяснен като "мъж, който е бил син на Бог". Хермес Трисмегист е синкретизъм на гръцкия бог Хермеси египетския Тот. Като божествен извор на писането, Хермес Трисмегист бил признат с хиляди писания. В древен храм имало тайни зали, съдържащи исторически записи, съхранявани 9000 години. Климент от Александрия получил впечатлението, че египтяните имали 42 тайни писания за Хермес, запазили цялото обучение на египетските жреци. ЗигфридМоренц в “Египетска религия” предложил: “Референцията за авторството на Тот… е базирана на древна традиция; числото 42 вероятно идва от броя египетски номи и така води понятията за цялостност.” Нео-платоническите писатели взели под внимание “42 съществени текста” на Климент. Тот е смятан за едно от най-важните божества в египетската митология. Считан е от древните египтяни за бог на мъдростта, занаятите, йероглифите и науката. Той има участие и в „Книга на мъртвите“, която по тогавашно време е наричана „Книга за възлизането на душата към светлината на деня“.

О, дух велик на Тот, в книгата свещена за тебе се говори,

за тебе, който наблюдаваш в безмълвие божествения си баща,

ето, станал дух посветен, пред теб пристигам.

Аз, живата душа, със силите магически дарена,

получени на Тот от книгите свещени.

Държа аз тези книги в ръцете си,

между Акер и Сет за да премина.

Със себе си мастилницата и дъсчицата аз нося

и слагам ги на Тот, божествения писар, в ръката.

Велико тайнство това наистина е.

       Този бог има пряка връзка с предишна хуманоидна цивилизация, населявала Земята в древни времена. Доказателствата са както писмени, така и георграфски, астрономически, антропогенни и културни.

      Тот е смятан за едно от най-важните божества в египетската митология. Считан е от древните египтяни за бог на мъдростта, занаятите, йероглифите и науката. Изобразяван е като мъж с глава на ибис или павиан, като и двете животни са свещени за него. Тъй като съществува съответствие между египетските богове и дванадесетте зодиакални знака, считало се е, че той е представител на знака Дева.  В 108 златни ламини той описва човешкия живот и съпътстващите го цикли, както и свещената тайна за съществуването му. Много от тези ламини не са запазени в същинската си цялост. Тот има участие и в „Книга на мъртвите“, която по тогавашно време е наричана „Книга за възлизането на душата към светлината на деня“. Той записвал присъдите на мъртвите. Мъртвите били подлагани на Съд на душата. Ако се отсъди, че сърцето е с „истинен глас“, чрез изпитанието на Великия Баланс, душата може да стъпи в Царството на Мъртвите.

       Тот играе жизнена роля в египетската митология, като поддържането на вселената. Той е едно от двете божества, които стоят от двете страни на лодката на Ра.Той също се счита за езика и сърцето на бога на слънцето Ра, по начина, по който завещанието на Ра е било преведено в говор. В по-късната история на Древен Египет Тот е свързван с арбитража на спорове, изкуството на магията, развитието на наукатаи отсъждането на мъртвите души.

„Аз принадлежа на твоето семейство, Хор, сражавах се за теб, и грижих се за твойто име. Аз съм Тот, който оневини Озирис пред враговете му [в] този ден на отсъждането на словата във Великия дом на благородника, който е в Иуну (Хелиопол Аз съм „Най-великият от майсторите занаятчии“ [в] деня на даването на ладията-хену на Сокар на неговата шейна. Виж ме, пред теб съм, Лъв на боговете, достигнах аз областта на Двете истини, възсиях като жив бог, заблестях аз като Деветките сред небето. Съществувам като един сред вас. Въздигнати са моите крачки в Хер-аха. Видях аз плаването на благородния Орион, прекосяващ Нун. Не ще бъда отблъснат аз, за да виждам господарите на Дуат. ...Подушвам жертвите на Деветката, седя аз заедно с тях. Призова за мен жрецът-херихеб ковчега.”

За пристигането на мъдрия Тот в храмовите надписи може да се прочете следното:

„Твоето място от памтивека е могилата на Вену; ти изплува на сушата от морето на ножовете и във водата се появи от Тайното яйце.“

В египетската Книга на мъртвите, афоризъм 17, 209, се говори, че върховният Бог Ра също притежавал една небесна черупка:

„Ра, който е в яйцето; Ра, който плува върху своята небесна черупка.“

Египетският висш жрец Пет-Озирис, който посочва древноегипетския град Хермопол като мястото за останките на тези летящи черупки, съобщава, че „двете половини на яйцето“ по негово време все още били запазени.

Древните статуи често изобразяват бога Ескулап носещ жезъл, около който се вие свещена змия. Но свързването на змията с лекуването е много старо поверие и си струва да отбележим, че и до днес символът на професията на лечителя е змия, обвита около жезъл, макар че е свързана със свръхестественото изцеряване, а не с разумната медицина. Следите водят до гръцкия бог Хермес, който се идентифицира с египетския бог Тот. Кадуцеят е емблема на античния Хермес, който, според Херодот, е бил божество на тракийските царе. В египетската митология тракийският Хермес е известен като Тот, Теут (Техути). Нещо повече, преди да се установи в Египет, според Апулей, Хермес-Теут пребивава на Балканите. Мястото, където той пребивава, е известно като „ПелазгийскиАргос”. Кадуцеят най-често се изобразява като пръчка, около която са увити две змии в противоположни посоки. На върха на пръчката обикновено има малко сферично разширение (топка). На същото място понякога има кръст или разперени криле. Понякога пръчката се изоставя и тогава остават само двете змии. Така е изобразен върху трако-пелазгийските монети.

- О, Тот!

Кажи ми какво е станало

с боговете, роденинякога от Нут?

Аз чувам, гласът на Тот говори:

"Те битки породиха, бедствия развихриха,

несправедливости извършиха, зли духове създадоха, опустошения и разрушения причиниха,

но заедно с такива дела на зло

изпълниха неща велики."

- В дело превърни, о, Тот, повелите на Тум,

та злото да не тържествува

и враговете на доброто

нападките си да не продължават.

Не виждаш ли, о, Тот, че те сега

се готвят тайно да разрушат

красивия порядък на месеците и годините?

Погледни! Твоята вярна плочка аз съм, Тот,

готова на перототиследата да приеме!

Ето аз нося твоетомастило...

Наистина не съм от тезидухове,

които тайно подготвятделото на злото.

Неканаказанието не бъденасоченокъм мене!

О, Тум! Какво е товамясто,

където аз сегапристигам?

Уви! Чист въздух тук да дишам не достига,

вода тук няма!

Навсякъде усещам и откривам в тъмнините

само пропасти и бездни...

Какъв непроницаем мрак!

Моите стъпки колебливи опипват почвата

и пипнешком едва напредвам.

Наоколо усещам да се лутат душите в отчаяние...

Наистина не може тук да се живее с дух спокоен,

нито насладите на любовта да се узнаят.

Да можех да постигна там

вместо въздух, вода и удоволствия любовни,

свещен да стане моят дух

и още вместо хлябове надгробни и вино -

мир за моя дух.

Етодо менеидвазаповед на Тум.

Аз трябва неподвижен лицетоти, о, Тот, да съзерцавам!

Към мене не бъди тъй безмилостен и тъй жесток!

Виж! Всички богове в ръцететипредават

за бъдещите милиони години

престолите си, Тот, та ти да можеш да се разпореждаш с тях,

докато твоя собствен трон е поверен на Хор, синати,

защото божествата велики пратилиса Хор

престола си да придобие,

той, наследникът на този трон,

всред езерото на огъня двоен се намира.

И тъй от боговете беше наредено

да бъда аз заместникът на Хор

и да ми бъде дадено да съзерцавам Тум, моя господар...

Колко тогава ще продължи животът ми?

Милиони и милиони години да бъде беше заповядано.

Ето заповед получавам

до божествата най-древни да остана...

Защото вече аз изкупих злото, извършено от мене,

откакто земята се е появила

в зората на съществуването, в океана на небето,

излизаща от хаоса на временатапърви...

Наистина връстниксъм на Озирис...

безкрайно много бяха моите превъплъщения,

подред аз преминавах през същества различни.

Не знаятхората на тезиформикрасотата,

а боговетепъксъвсем не я усещат.

Йордан Ватев, Превод от 1978г., 175 глава, Книга на мъртвите, Древен Египет

От херметическите писания научаваме, че Бог Тот владеел тайните на небето и ги е записал в свещени книги, които както изглежда погребал на Земята в някакво „тайно помещение“, за да ги търсят бъдещите поколения. Тайното скривалище обаче било толкова добре замислено, че само истински достойните били в състояние да го открият.

 В древната книга „Hermetica“ има един диалог между божеството Хермес Трисмегист (Тот) и неговият ученик Асклепий (Имхотеп), който изглежда че потвърждава този възглед:

„Не знаеш ли ти, Асклепий, че Египет е образ на небето и огледало на всеобщия ред на небесната дейност?“

В диалога си „Федър“ гръцкият философ и историк Платон (427–347 г. пр.Хр.) моли колегата си Сократ (469–399 г. пр.Хр.) да разкаже един стар мит за египетския Бог Тойт (Тот), съгласно който той освен геометрията изобретил и писмеността. Тойт занася своите открития на царя, някой си Тамус, и настоял, че те трябвало да бъдат дадени на всички египтяни. Цар Тамус преценявал всяка негова дума и бил много подозрителен към новото. Но след това изпълнен с радост Тойт казва за писмеността следното:

„Изкуството, о царю, ще направи египтяните по-мъдри и по-паметливи, защото е намерено средството за разума и паметта.“

Но както и преди цар Тамус бил скептичен и имал готов мъдър отговор към египетското божество:

„О, изкусни Тойт, един умее, и то е изкуство, да ражда от светлина; друг да прецени каква вреда и полза то ще донесе на тези, които ще го използват. Затова сега ти, като баща на буквите, от любов казваш обратното на това, което те ще предизвикат. Защото това откритие ще влее заради занемаряването на паметта много повече забрава в учещите души, тъй като в доверието си към писмеността те ще могат да си спомнят само с помощта на чужди знаци, но не обаче вътрешно самите себе си или непосредствено. Ти следователно не си открил средство за паметта, а за спомнянето.“

И наистина една публикувана през 1997 г. теория предоставя косвени доказателства за възможността положението на сфинкса да има астрономическа връзка със съзвездието на Лъва от около 10 500 година пр.Хр., което в тази епоха изгрява на 14° на югоизток точно по средата между деня на зимното слънцестоене и на пролетното равноденствие. 

За пристигането на мъдрия Тот в храмовите надписи може да се прочете следното:

„Твоето място от памтивека е могилата на Вену; ти изплува на сушата от морето на ножовете и във водата се появи от Тайното яйце.“

В египетската Книга на мъртвите, афоризъм 17, 209, се говори, че върховният Бог Ра също притежавал една небесна черупка:

„Ра, който е в яйцето; Ра, който плува върху своята небесна черупка.“

В много древноегипетски предания постоянно се говори за „тайнствени сили“. Интересни упътвания за това намираме в „История за Сети“, един от най-прочутите синове на Рамзес II. В папирус Кайро 30646, както и в папирус Кайро 30692 е предадена една история за „забуления шест пъти златен сандък“, в който се намирали свещените книги на Тот:

„Споменатата книга лежи по средата на морето в Коптос в сандък от желязо. В сандъка от желязо има сандък от бронз. В сандъка от бронз има един сандък от сандалово дърво. В сандъка от сандалово дърво има един сандък от слонова кост и абанос. В сандъка от слонова кост и абанос има един сандък от сребро. В сандъка от сребро има един сандък от злато. И в него е книгата.“

В архивите на Александрийската библиотека още преди 2100 години е имало дори и един инструмент, който гърците наричали „Diopter“ („провиждащия“), който представлявал уред, сравним с днешния теодолит, и служел за пеленгация на различни цели.

Освен това в едно от своите произведения от 1. век пр.Хр. Хирон от Александрия описва една математическа формула, с която можело „през една планина да се прокара тунел“.

Соломоновият храм също е бил издигнат върху построено някога тунелно съоръжение, приличащо на лабиринт, което е открито през май 1838 г. от британския археолог д-р Едуард Робинсън.

Освен това в стихове на „Книга на мъртвите” се споменава, че след войните и хората разполагали с подобни оръжия:

„Взе оръжието на трийсеттимата, наследството за хората, и така възникна съдилището на трийсетимата чрез този, който беше до него.“

Един жрец на име Ни-ноферка-Птах откраднал от Боговете този предмет и съответно трябва да понесе техния гняв. Когато божеството Тот поисква от върховния Ра обратно откраднатия от Ни-ноферка-Птах златен сандък и магьосническите книги, той изпълнява молбата му, при което изпраща „една божествена сила от небето“, която да се погрижи разбойникът да не се върне невредим в Мемфис. Крадецът станал жертва на нараняванията, предизвикани от „лъчите“.А пък Сети, който открадва предмета от умрелия, с подкрепата на Бог Птах дори е закрилян от смъртта, но се разболява неизлечимо. Едва след като той осъзнава какво престъпление е сторил и за да изкупи вината си пренася в Мемфис напилите се в Коптос Авере и Мериб, съпругата и сина на Ни-ноферка-Птах, за да бъдат погребани заедно с Ни-ноферка-Птах, той бил излекуван от великите Богове.

„Царски папирус“, съставен около 1500 г. пр. Хр. В тоя папирус се казва, че във времето, което съответства на V хилядолетие пр. Хр., от север са дошли полубогове, наследници на бог Хор. Какво се е случило и защо имаме много „родини“ в Евразия.
Преди  7600 години – над пет и половина хилядолетия преди Христа, се е появил Босфорът като проток.

Един йератически мит от 13, век пр.Хр., който разглежда „ненаситното море“ и през 1932 г. е преведен от професор Алан Х. Гардинър, също описва един „Голям прилив“. По мое мнение първоначалното описание на библейската и месопотамската легенда за потопа се съдържа именно в него. За разлика от Стария завет и епоса за Гилгамеш египетския Ной/ Утнапищим в Египет е една Богиня на плодородието, която по характер напомня божеството Озирис. За да обуздае насилието на морето богинята, подобно на Ной и Утнапищим изпраща птица, която побързала към Астарта (Изида).

 Papyrus Abusir говори за някаква важна част от пирамидален комплекс, която в древните текстове е наречена „Ра-Ше“ („Ra-Sche“). Професор Щаделман интерпретира понятието напълно неразбрано като „царска територия“ и за подкрепа прибягва към понятието „scheenpera’aa“, което преведено означава „възвишението с енергията на високата къща“. Под това трябва да се разбира някаква форма на енергия, която при всички положения има божествен, а не царски произход. Други надписи обаче я споменават винаги във връзка с „планиране“, „измерване“ и „отваряне“ на „Ше“ и то с описателни имена като „трона на Боговете“, „Ковчега на Боговете“ или „Дойката на Боговете“.

В историята за сътворението на Земята се преплитат вярвания и научни постижения, които често си противоречат. На единия полюс са загадъчни митове и легенди на древните обитатели на света, а на другия - сегашния фактически напредък в сферата на науката за разгадаване на причините за възникване на планетата, каквато я познаваме днес.

В учението на египетския жрец Мерикаре от IX династия хората са наречени „дребния добитък на Бога“. В общи линии това учение напомня шумерския мит за сътворението, който приписва на първия човек животински черти:

„Когато хората бяха създадени, не смятаха хляба за храна, не познаваха дрехите. С устата си ядяха растения като овцете и пиеха вода от ямите.“

От това става ясно, че първите хора били „диви“ и по това време със сигурност не са се занимавали със земеделие, от което да добиват „хляб“ или „памучни дрехи“. В епоса за сътворението „ЕлумаЕлиш“ шумерите твърдят, че първият човек бил „рунтаво окосмен“ и имал опашка. 
Според писмените документи на древните шумери и египтяни цивилизованото човечество е на Земята от повече от 500 000 години. Въпреки това археологическите доказателства сочат, че човекът всъщност може би е регресирал в познанията и способностите си, докато не е настъпил бавен напредък преди 13 000 години. Очевидно е необходим нов модел на историята.

Месопотамските плочки с клинописи дори ни дават астрономическо указание за времето на големия потоп, който за разлика от египетските предания е ситуиран около 1000 години по-рано:

„Съзвездието на Лъва измери водата на водите.“ Това сведение отговаря на периода на голямото топене на ледниците, което се е случило към края на последната ледникова епоха между 13 юни 10817 г. и 30 май 8664 година пр.Хр. и се потвърждава също така и от днешната научна догма. През тези три хилядолетия обликът на нашата Земя се оформял от силни бури, поройни дъждове и увеличаване на водната маса. Когато потопът свършил, по-голяма част от човечеството била измряла. Боговете обаче не били пощадени, а също загинали. Нямало ги вече и писмените свидетелства на древните времена. 

В Ирак, Мосул, глинени таблички от преди 9 000г.пр.н.е. намерени в местността, описват Енкиот Месопотамия (днешен Ирак). Той бил е владетел на океана със сладки води абзу, творец и организатор на цивилизацията, бог на мъдростта и магията, покровител на занаятите. Енки е владетел на божествените сили „ме“, често е защитник на хората пред боговете и техен помощник. Енки (ЕА) бил смятан за бог на „Долния свят“, който бил описван като „земя далечна, от която няма връщане“.

Богата земя, любима на Енки,

пълна с разкош, съвършена във всичко…,

чиято могъща река тече през страната.

Според всички сведения Долният свят се намирал югозападно от Шумер отвъд море:

В далечното море,

на сто беру вода [разстояние]…

[се намира] земята Арали…

където майсторът на Ану,

Там Сините камъни зло причиняват

сребърната брадва носи, която блести като слънце.

На този фон отлично можем да разберем един дълъг епос, наречен по началния си стих - „Когато боговете като хора се трудеха“.

У. Дж. Ламбърт и А. Р. Милард („Атрахасис: вавилонската история за Потопа“) стигат до заключението, че в основата на текста са залегнали по-стари шумерски варианти и навярно още по-древни устни предания за идването на боговете на Земята, сътворяването на човека и неговата гибел в Потопа.Те също обясняват обстоятелствата, довели до бунта на анунаките.

Историята започва с времето, когато на Земята живеели само боговете:

Когато боговете като хора

се трудеха и страдаха от труда —

трудът на боговете беше тежък,

работата беше трудна,

мъката беше силна.

По онова време, разказва епосът, главните божества вече си били поделили командването.

Ану, баща на анунаките, беше техен небесен цар,

техен повелител беше воинът Енлил.

Техен главен офицер беше Нинурта,

а техен пристав беше Енуги.

Боговете си стиснаха ръцете,

теглиха жребий и се поделиха.

Ану се възкачи на небето,

[Остави] Земята на поданиците си.

Моретата, затворени като с обръч,

бяха дадени на Енки, господаря на Земята.

Били създадени седем града и „Седемте велики анунаки караха по-нисшите богове да се бъхтят от работа“.

Те се оплакваха,

злословеха, мърмореха в шахтите.

Повод за бунта, изглежда, било посещението на Енлил в района на рудниците.

Да се изправим срещу… нашия главен офицер,

за да ни освободи от тежката работа.

Царя на боговете, героя Енлил,

да смутим в собствения му дом!

Скоро се появил водач или организатор на бунта.

А сега да обявим война,

да се обединим и да се бием.

Боговете послушаха думите му.

Те запалиха своите инструменти,

своите брадви на клада натрупаха,

смутиха бога на металургията в тунелите

и отидоха при портата на бога Енлил.

Древният поет вдъхва живот на някогашните събития:

Беше нощ, по средата на смяната.

Домът му беше обкръжен —

ала не знаеше бог Енлил.

Калкал [тогава] забеляза и се смути.

Той затвори резето и проследи…

Калкал събуди Нуску,

те чуха шума на…

Нуску събуди своя господар —

вдигна го от леглото [с думите]:

„Господарю, домът ти е обграден,

бой се води пред твоята порта.“

Енлил

„Предай съобщение Ану да дойде,

повикай Енки при себе си.“

Той го послуша и Ану се спусна,

Енки също дойде при него.

В присъствието на великите анунаки

изправи се Енлил… уста отвори

и към великите богове се обърна.

Енлил приел бунта лично и попитал:

Срещу мен ли те са се вдигнали?

Трябва ли в бой аз да вляза?…

Какво видяха очите ми?

Битка се води пред моята порта!

Анунаките били задружни.

Всеки от нас на боговете война обявил е!

Ние… в мината,

тежкият труд ни убива,

работата ни е мъчителна.

В какво ги обвиняваме?

Тежък беше трудът им, мъката им беше голяма!

Всеки ден…

Плачът им беше силен, можем да чуем жалбите им.

ЕА

Докато богинята на раждането е тук,

нека създаде примитивен работник,

нека той носи хомота…

нека той се труди за боговете!

Те повикаха и помолиха богинята,

акушерката на боговете, мъдрата Мами

[, и й рекоха]:

„Ти си богинята на раждането, създай работници!

Създай примитивен работник,

за да носи хомота!

Нека той поеме хомота, определен от Енлил,

нека работникът поеме бремето на боговете“!

Майката богиня:

Сътворих го!

Ръцете ми го създадоха!

Тя „повика анунаките, великите богове… тя уста отвори, към великите богове се обърна“:

Вие задача ми възложихте —

изпълних я вече…

От тежкия труд ви избавих,

хомота ви върху работника, човек, прехвърлих.

Вие надигнахте вик за работник:

аз от бремето ви спасих,

свобода ви дадох.

Анунаките ентусиазирано приели тази вест. „Те се втурнаха и нозете й целунаха.“ Оттогава насетне примитивният работник — човекът — щял „ярема да тегли“.След като пристигнали на Земята, за да създадат свои колонии, нефилимите въвели робството, не с роби, докарвани от друг континент, а с примитивни работници, създадени от самите тях.

Бунтът на боговете довел до сътворяването на човека.
В книгата „Страшният съд е започнал отдавна” Ерих фон Даникен разкрива възможностите да са ни посещавали в миналото представители на извънземна цивилизация. Таква възможножност изглежда чудата за някои, а за други- това е очевиден факт. Даникен казва:
„Нали ние сме правили и правим същото. Но не по генетичен път (по който едва сега поемаме), а по пътя на селекцията. Отгледали сме швейцарски и немски крави, които днес пасат в тропическия климат на Кения; смесихме породи волове, за да получим по-устойчиви крави с по-висок добив на мляко; кръстосахме овце и кози; отгледахме и смесихме сортове жито, рапица и други растения, за да ги пригодим към новото им обкръжение; а днес тъкмо сме на път да произвеждаме сортове зеленчуци по генетичен път. И господ не знае, какво още ще хрумне на учените ни в тази област и дали изведнъж няма по генетичен път да създадем човек, който ще живее двеста и четирийсет години. Така възникнали чудовищата, хибридни същества, каквито преди това нямало по земното кълбо. Хората заговорили развълнувано за тях, удивлявали се и се страхували от „божествените“ създания. А след като измрели или били унищожени от потопа, ужасните животни веднага се преселили в народната памет. Превърнали се в митове и легенди, разказвали за далечни времена, в които боговете създали хибридите.”
Древният автор Дион Касий твърди, че според римляните в земите на гетите в Северна България имало една огромна пещера, в която се скрили титаните, след поражението им. Античният географ Страбон също оставя описание, че битката се е разиграла в непосредствена близост до днешна Южна България.  Никой рационално мислещ човек не е очаквал, че старите разказват от уста на уста за древни Богове, великани, змейове, самодиви и приказни създания, които в действителност обитавали родните земи и предали своето наследство на хората през девет планини, в десета, където населението се стопява днес безвъзвратно. Но една невероятна легенда за великани се носи из кюстендилското село Пастух. Разказът е за скелет с гигантски размери, намерен при прокопаването на канал пред малък параклис в района. В храм Света Троица, изградена някога от впечатляващи стенописи, но няма запазени останки от създаването и през 16 век.. Възрастните разказват, че по земите на храма в миналото са бродили човеци с исполински ръст, някои ги наричат войни пеони. Неведнъж в района са намирани останки на хора, високи над два метра. Информацията не става публична, не се и търсят останки. Според някои сведения на хълма срещу село Пастух в периода IV-VI век е имало късно антично селище. Смята се, че именно въпросните пеони са живели по тези земи. По думите на местен пазач, когато се е копал и дълбокия канал от помпената станция, са открили кости от подбедрицата на много висок мъж. Най-вероятно той е бил член на тази общност. Изглежда тук е било гробището на обитателите на крепостта. Останките на гиганта продължават да са обвити в мистерия, но за местните те не са просто измислица. Все още не се знае произходът на тези земни жители и тяхната житейска история. Съществува сред елините легендата за титаните Атлас (Атлант) и Прометей, който бил наказан заради добрините си към хората, с разпъване на източния бряг на Черно море. 
"... благодарение на наводнението се откриват дори и сега кости, каквито са присъщи на човешкото тяло, но по-големи от тях. Необикновената им големина явно показва, че те са принадлежали на чудовищни бойци," пише древният автор Гай Юлий Солин. Той живял през III век от новата ера и се смята от историците за надежден източник на информация.
Благодарение на известния траколог проф. Иван Маразов разчита древни текстове и разказва за титаничната битка, която се е състояла по нашите земи,  а обяснението му за тази насока е свързана с познаването на древния език. Названието Стара планина - "Хемус", освен тракийското Haimos (висока планина) - на старогр. е свързано и с думата "хем", означаваща кръв. С нея била обагрена планината по време на легендарните събития.  Участници в битката били титаните Атлас и Прометей - първият учител на хората, който им дал огъня, знанията, изкуствата и занаятите. Той ги предупредил за предстоящия потоп. Заради добрините си той бил наказан с разпъване на скала на източния бряг на Черно море.  Според изследователя Христо Смоленов самото име "титани" (ти-та-ан) означава "онези, които живеят на небето".  
Според древните текстове другият титан, Атлас, наричан и Атлант, крепял на плещите си небесата. "На шумерски Ат-ла-ан-ти" означава "Пазител на небесните двери, върху когото тежат всички небеса", разтълкува името Смоленов. Най-древните митове за потопа и погълнатата от него цивилизация, която Платон нарича Атлантида, идват от шумерски текстове.  
Много хора продължават да търсят Атлантида навсякъде по света. В допълнение към търсенето в Атлантическия океан, различни хипотези пращат потъналия континент в много различни места по целия свят: в Черно море (по-подробно за Атлантида в България ще пишем в следващата точка), в Средиземноморието, дори в Каспийско море, Антарктида, Андите и Бразилия. Автора на „Великата деветка“ не смята, че сме единствени,  не смята, че сме и първите земни обитатели, нито най- развитите! 
В диалозите си „Тимей” и „Критий”, Платон привежда легендата за митичния континент Атлантида, която била разказана от египетските жреци на древногръцкия мъдрец Солон. Континентът е потопен от морските води. Интересното при Платон е, че според неговата версия за Атлантида, подобни бедствия са циклични и периодични, като понякога светът бива унищожаван от огън. понякога от вода (Тимей 22 c,d,e). Причините за потъването на Атлантида отново са в упадъка на обществения морал (Критий 120 е и сл.). Според самия Платон, потъването на Атландида е третият сериозен катаклизъм, преди потопа, свързван с името на Девкалион. 
Платон: “…Този остров превишавал по размери Либия и Азия (разбирай Мала Азия), взети заедно и от него тогавашните пътешественици са могли с лекота да се прехвърлят на другите острови, а от островите – на целия противоположен материк. (!!!) На този остров, наречен Атлантида, възникнало удивително по големина и могъщество царство, чиято власт се простирала над целия остров, над много други острови и над част от материка…” (“Тимей”) В този откъс Платон пише и за Атлантида и за Американския континент (!!!), за който векове преди откриването му, никой даже не предполагал, че съществува. През 1665 г., в своята книга “Mundus subterraneus” (“Подземния свят”), немският йезуит Атанасиус Кирхер заявява, че Атлантида съществувала реално и даже показва древна египетска карта на Атлантида. 
Интересен факт е, че линиите, показани на картата съответстват точно на линиите в дълбините на океана, които фактически били неизвестни по онова време. Картата вероятно била изнесена от римляните след края на царуването на последния фараон Клеопатра, през 30 г. пр. Хр. На картата върху остров Атлантида е нарисувана стрелка в кръг (компас), показващ Юг. Египтяните смятали обаче, че Юг, а не Север, се намира в горната част на света. Картата на Кирхер приема египетското схващане за посоките и ако искаме да видим действителното разположение на континентите, трябва да обърнем изображението на 180 градуса. Тогава Америка ще е на Запад (в ляво), а Африка – на Изток (в дясно). Както се вижда, на картата е показан Американския континент (в 30 г. пр. Хр.!!!). През ХІХ-ти в. И.Донелли издава книгата “Атлантида, допотопният свят”, която е приета за “библия” от изследователите на потъналия континент. Той поставя Атлантида на същото място както и Кирхер, но намалява размерите й. За него Атлантида била библейският рай, обиталище на гръцките богове и страна на култа към Слънцето. Донелли приема митологията, като една от главните опорни точки във версията за съществуването на Атлантида. Доста обективно, този митологичен аспект е изложен и в книгата на Л. Штеген. 
Любители на историческите мистерии продължават да се опитват да разбулят неразгаданата тайна за съществуването на една от най-развитите цивилизации, която се предполага, че е населявала земите на Древна Атлантида.Днес, мястото е останало единствено в легендите, а за съществуването на свръх раса там няма категорични доказателства. Историите, които го свързват със съществуването на извънземен живот го превръщат в една от най-интересните теми за любителите на древните цивилизации. Най-ранните легенди за мистичното място са известни още от времето на Платон.  Най-разпространената теория е за високо интелигентна раса, населявала мястото по него време.Според други, истината за масовата разруха пък е свързана с нещо много по-обикновено – мощно земетресение, или вулкан.Някой аналитици твърдят, че развитата цивилизация на египтяните се дължи на знанията, които им предали древните от Атлантида.   Въпреки, че всички открити легенди са различни, обединяват ги данните за масова гибел на хората, населявала тези земи преди 9-10 хил. години. 
Херодот е друг от древните автори, който силно се е вълнувал от мистерията Атлантида. Около 460 година преди н.е. той пише в една от книгите си за атланти, живеещи в Северна Африка: „Точно до соленото езеро има планина, наречена Атлас. Нейният връх е толкова висок и винаги е обвит в мъгла – лято и зима. Това е причината никога да не се вижда. Местните хора казват, че този връх опира в небето. От него жителите му са получили названието си – наречени били атланти. За тях се е вярвало, че не се хранят и никога не спят.“. 
Аристотел добавя, че „човекът, който е измислил Атлантида, е този, който е изпратил континента на морското дъно.“ Това е доста сериозно твърдение, но все пак кой е познавал Платон по-добре от неговия ученик? Позицията на Аристотел е трябвало да сложи край на всички спорове, но това не е толкова лесно, колкото изглежда.Легендата за Атлантида вълнува човечеството от хилядолетия, като за нея са изписани повече от шест хиляди тома. Подобно на Атлантида, Лемурия е другия древен континент, който предизвиква любопитството на хората. И той е изчезнал след редица природни катаклизми, които са го потопили, според изследователите – на дъното на Индийския океан. Като заедно с него потънали и жителите му, които са били изключително напредничави и развити като цивилизация. Самите лемурийци са известни още като Третата раса и са част от митовете и легендите на много народи. Те са били много високи и силни физически като някои дори са стигали височина от по няколко метра. Цивилизацията им е предшествала цивилизацията на Атлантида, а представителите й са владеели изключителни техники като левитация, движение във времето и пространството, ясновидство. Фенове на конспиративните теории смятат, че не всички лемурийци са загинали вследствие на бедствието и част от тях са успели да съхранят телата си в летаргичен сън. Тези тела са съхранени и до днес в мистериозни пещери, намиращи се в Индия и Тибет, достъп до които имат само избрани. 
“Агарта е велик подземен град, велико подземно царство, което съществува в момента и на физическо поле. Няма да ви обяснявам, има много излази, има определени места и пещери, които излизат в Съветския съюз, в Палестина, в Египет, в Монголия, в Тибет и т.н. От хиляди години тук се развива велика цивилизация. Именно тук, в Агарта и в миналото, и сега е установен златният век, това, което казахме на египетски “зеп тепи” – първото време.   Агартяните произлизат от Лемурия и Атлантида. Най-чистите тяхни мъдреци, учители, старци са от Лемурия и Атлантида. Тяхното правителство е изцяло съставено от посветени. Първо, има един велик Старец, който ги ръководи, който е на три милиарда години. После има трима велики посветени-Учители; после има 12, после има 22 и после има 365 и всички отговарят за своите области. Най-чистите и мъдри същества са се преселили от Лемурия и Атлантида в Агарта. Те се ръководят като цяло от един от изначалните Старци, наречент царят на света. И тогава така са го наричали, и сега така го наричат, царят на света. Докато Атлантида е потъвала в морето, агартяните с много сложен механизъм се скрили под земята, където са построили своя град. В Агарта владее тотално правителство от посветени. В Агарта се работи изключително много с тайните на светлината, това е изключителен тяхен закон, за който после ще стане въпрос, ще изнесем някои закони от тайните на светлината. 
Извън науката на археологията и историята, новият свят смело демонстрира доказателства чрез необяснимото и окултното знание. Това знание ползва най- вече предсказанията на пророци, които се смятат за доказани феномени и се третират със задоволителна степен а достоверност. Знания за Атлантида могат да се запазят единствено отвъд бариерата на времето. В това свое търсене открих интригуваща история за един феномен, спящият пророк от САЩ Едгар Кейси. 
В много от своите сесии, в които изпада в транс, Едгар Кейси (1877-1945) говори за епохата на Атлантида и свързаното с това пристигане на човечеството на Земята. Без съмнение той поставя началото на ново научно разбиране по този въпрос. Кейси обръща надолу с главата приетата до този момент система на мислене. Въпреки че в прекия смисъл на думата той не е открил нищо, неговият принос, анализи и предсказания са допринесли за утъпкването на пътя на ново схващане за силата на човешкия дух. Ненапразно той е наричан ,,спящия пророк”, ,,най-големия медиум на Америка”, ,,тайнствения мъж от Вирджиния Бийч” и ,,човекът, който вижда настоящето, бъдещето и миналото”. Според версията на Едгар Кейси епохата на атлантите приключва с потопа през 10 000г. пр. Хр. Той говори за големи катастрофи по това време, при които в морето са потънали острови и даже цял континент. Кейси не просто следва версията на Платон или тази на окултистите, а говори за няколко катастрофи, които се случват за период от повече от 40 000 години. Много от неговите твърдения се отнасят за египетската култура. Някои от атлантите успели да избегнат катастрофата, попаднали в долината на Нил и основали египетската цивилизация. Една особено често повтаряща се картина по време на състоянията на транс на Кейси се отнася до сведенията за Египет като място, където се съхраняват тайни древни писания. По негови данни някъде около 10 500г. пр. Хр. трябва да е било построено голямо подземно помещение, в което се съхранявала библиотеката на познанието на загиналата цивилизация на Атлантида – ,,Залата на Аменти”: 
,,Тя има такова разположение, че когато Слънцето изгрее над водите, ивица сянка (или светлина) пада между предните лапи на Сфинкса. Между Сфинкса и реката…” 
 От записките на Едгар Кейси е ясно, че атлантите притежавали ядрена енергия. В сърцето на острова се намирал огромен реактор, наречен от пророка „огнен камък”. Той се използвал за осветление, зареждане на малки двигатели и подмладяване на жителите на острова. Гадателят подробно описал неговото устройство. Апаратът на Атлантида представлявал технология на основата на кристалите, усилена с помощта на пирамидите. Едгар Кейси заявил, че записки с инструкции за производството на устройството се пазели на три места. На сушата днес са останали две – това са мексиканска пирамида и египетски храм.  
В списание "Делфис" е публикувана книгата "Едгар Кейси за Атлантида". В трета глава: "Атлантида около 50 000 г. пр. н. е." е дадено четене, организирано за някаква жена, където за една от нейните инкарнации се съобщава: "В Атлантида е жрицата, пазителка на белия камък, с чиято помощ много хора преди първите разрушения в Атлантида поддържат връзка с Космическия разум посредством словесно общуване с Него и извършване на определени действия" (19 април 1944 г.). В 4 - та глава: "Атлантида в периода 50 000 - 100 000 г. пр. н. е." има следното четене:"Децата на Единния закон, сред които беше и тази същност - върховната жрица Ри, под предводителството на светците (както биха ги парекли днес) започнаха да практикуват концентрация на мислите, за да овладеят универсалните сили. Със съвременни термини е трудно да се характеризира подобно състояние на съзнанието. Освен това посредством групова концентрация на мислите децата на Единния закон се извисяваха до съзнание от 4-то измерение и напускаха физическото си тяло". "В Атлантида по времето, когато широко се прилагали електрическа енергия за транстпортни средства, дистанционна фотография, четене на текстове през стени дори на разстояние, когато била преодоляна гравитацията и бил разработен кристал с огромна мощност, всичко завършило с катаклизъм" (20 февруари 1934 г.). 
"В земята на атлантите преди втория катаклизъм, по време на който континентът се разцепил на острови, а синовете на Велиал и децата на Единния закон започнали да се поддават на съблазни. Същността участвала в разшифроването на соъбщения, получени с помощта на кристали и огнъове, които били вечните огнъове на природата. Развитието на въздушния и морския транспорт не учудвало тази същност, понеже широкото им разпространение тогава било предизвикано от проблемите на спасяването и мигрирането от материка" (15 май 1943 г.). 
"Що се отнася до Огнения камък...дейността на тази същност била свързана с използването му както за съзидателни, така и за разрушителни цели..." 
Ето и някои важни детайли: "Огненият камък бил разположен в центъра на сграда, изолирана отвътре с изолационен материал, напомнящ на азбест. Използвали се и диелектрици като произвежданите сега в Англия, чиито наименования са добре познати на специалистите в тази област. Куполът над камъка бил овален и част от него се измествала, за да пропусне излъчванията на звездите. После се извършвала концентрация на тези огнети енергии, както и на енергиите с атмосферен и неатмосферен произход. Концентрираните посредством стъклени призми (това определение е по-близо до съвременното разбиране) космически енергии въздействали върху механизмите за управление на различните средства за придвижване, което до голяма степен напомня съвременния метод за дистанционно радиоуправление, но енергията, получена от камъка, можела и пряко да задвижва превозните средства. Сградата била построена така, че при отваряне на купола енергията да въздейства дистанционно върху корабите и да ги задвижва. За енергията на практика не съществували препятствия - корабите можели да бъдат в пхределите на видимост или извън нея - под водата или в някакво укритие. Кристалът можел да бъде задействан само от Посветени! Същността била тогава сред управляващите излъчването на камъка. Невидимите лъчи въздействали върху камъни, установени в двигателите на транстпортни средства, които или се издигали от газовете високо във въздуха, или летели ниско над земята (за развлечение), или плавали по водата или под нея. Корабите се задвижвали от концентрирани в тесни снопчета лъчи, изпускани от камъка, разположен в центъра на сграда, която сега бихме нарекли силова централа. Същността предизвикала разрушителните сили поради това, че камъните, поставени в различни части на страната за осигуряване на енергия на всевъзможните видове човешка дейност, били погрешно настроени на много високи честоти. Това станало причина за втори катаклизъм, при който страната се разцепила на острови, които по-късно били подложени на по-нататъшно разрушаване" (20 декември 1933 г.). 
Какво е устройството на този огнен Кристал? 
Намирам отговор в едно четене: "Що се отнася до устройството на огнения камък, откриваме, че е бил голям стъклен цилиндър (според съвременната терминология), обработен така, че силата или енергията, която се концентрирала между горната част и основата на цилиндъра, да се центрира от камъка върху горната част. Записи за методиката на конструиране на огнения камък се съхраняват на 3 места на Земята. Едното е потъналия остров Посейдонис, където още могат да се открият останки от храмове под вековни наслоения от морска тиня - близо до островите Бимини до крайбрежието на Флорида. 2-то място е в един от храмовете на Египет, където били пренесени и дадената Същност заедно с други хора отговаряла за опазването им. 3-тото място е на територията на съвременния полуостров Юкатан в Централна Америка, където тези камъни, за които на практика нищо не е известно, сега (през последните месеци) започват да ги откриват..." (20 декември 1933 г.).В четенията нищо не е казано за мястото, където се намира ТУАОЙ - Главният Кристал на атлантите. Най-вероятно е потънал на океанското дъно заедно с острова, на който е бил. Дали пък той не предизвиква с функционирането си в автономен неуправляем режим загадъчностраховитите ефекти на изчезване на правателни съдове и самолети в района на Бермудския триъгълник? 
В четенията на Кейси е налице и друга интригуваща информация. В една от тях се казва, че "в резултат на облъчванията, физическото тяло на тази Същност често се е подмладявало и тя доживяла до окончателното разрушаване на континента. Същността се присъединила към синовете на Велиал, т.е. към хората, които предизвикват това разрушение и така погубват и себе си. Първоначално нямала подобно намерение, но после жаждата за власт надделяла" (20 декември 1933 г.). Истинското послание на Великата пирамида е зашифровано, твърди Кейси, в един каменен доклад, изразен с езика на математиката и геометрията, чрез цвета и символиката на камъните в нея, чрез посоката на завоите в кридорите й. Тайните ще бъдат разкрити, когато се открие Залата на Записите – един малък гроб или пирамида, която лежи между дясната лапа на Сфинкса и река Нил. Това ще стане, когато се открие Храмът на Илтар в днешен Юкатан(Америка) и когато се завърши още един земен цикъл чрез промяна в положението на Земята, когато ще се завърне Великият Посветен. 
Според Кейси пирамидата на Хеопс е строена сто години – от 10 490 до 10 390 г.пр.н.е. Тогава е издигнат и Сфинксът. Ясновидецът предсказал, че Хеопсовата пирамида съдържа всички данни за периода на великия прогрес в Египет след идването на високоразвитите атланти. Пророкът обичал да я нарича „Пирамидата на разбирането”. Кейси смятал, че пирамидите са се появили вследствие на левитация – използване на онези вселенски закони, които позволяват на „желязото да се носи във въздуха”. А разположената вътре в една от тях „Зала на посвещенията” е символ на висшите цели. 
Указания по отношение на Сфинкса могат да се открият и в IV глава на    „Откровение” на Йоан Богослов: „…И пред престола море стъклено, подобно на кристал; и на престола и около престола четири животни. Първото животно прилича на лъв, второто прилича на телец, третото има лице като човек, четвъртото прилича на орел”.                                                                     Ако се вземе лицето на човека, предната част на туловището на лъва, задната – на телеца, и се сложат крилата на орела, се получава първоначалният вид на египетския Сфинкс. Същото сочат и редица езотерични източници. Това, че в „Откровението” тези животни са разположени „на престола и около престола” на Бога дава основание да се предполага наличието на „съкровищница на знания на човечеството” редом със Сфинкса. Друго хранилище на древни знания според нашата Ванга е каменен ковчег, който се намира на територията на България. Този саркофаг също съдържа знание за миналото и бъдещето на човешката цивилизация и според пророчицата е зарит дълбоко под земята преди хиляди години от хора от Египет. Тези знания са записани с древна писменост, но ключът към разшифроването й вече е изгубен за човечеството. Ще дойде момент обаче, когато и това хранилище на знания ще разкрие своите тайни.